Мариана Карамаринова е на 37 години. От 14 години работи в „Пощенска банка”, в момента е старши експерт „Индивидуално банкиране”. Тя е сред първите, които са се записали доброволци в „Уни Хоспитал”.
Още преди да стартира официално набирането, започва да се интересува с какво може да е полезна на болницата. Кандидатства, без да се замисля, веднага щом разбра, че здравното заведение има нужда от помощ. Взима решението бързо, лесно и без страх.
- Притесненията ми бяха и са по-скоро за моите близки
– да не ги заразя, ако евентуално аз се разболея, сподели пред „Знаме”. - Но пък те приеха избора ми много спокойно, не ме спряха. А и много се пазим. Имаме защитни облекла, очила и всичко необходимо. С тях сме непрекъснато. Дискомфортно е при по-продължително носене, особено със затопляне на времето. Получава се запарване, трудно дишаш нормално с шлем и маска. Искрено съчувствам на хората, които трябва да са екипирани по този начин дълги часове.
Мариана винаги е имала сантимент към работата на здравните работници. Майка е стоматологична сестра. Преди години
тя самата е искала да стане хирург,
но съдбата й е отредила друг професионален път – на финансист.
Но сега с голямо желание помага в болницата. Там е винаги, когато имат нужда от нея:
- В началото ходех по 4 часа преди другата ми работа, а в по-натоварените дни се връщах и вечер. Откакто обаче работното ми време в банката се нормализира, мога да съм в МБАЛ „Уни Хоспитал” главно в събота и неделя.
Вечер, разбира се, също съм на разположение,
когато съм им необходима.
Заедно с другата доброволка Полина помагат на охраната и служителите, които измерват температурата на персонала, на пациентите, на придружителите и въобще на всички, които прекрачват болничния праг.
Освен това, пренасят багажа на болните, тъй като в МБАЛ „Уни Хоспитал” има забрана за свиждане, но близките могат спокойно да оставят
багаж на регистратура,
който след дезинфикация се разпределя по отделенията и стаите.
На въпроса какво е усещането да си на първа линия в борбата с едно толкова опасно заболяване, Мариана отговаря:
- Удовлетворението е огромно. Ежедневието ми се промени коренно - стана много по-разнообразно и динамично. Чувствам се полезна. Харесвам разговорите с лекарите и медицинския персонал. Както и общуването с пациентите и придружителите. Разговаряме с хората. Приемат спокойно, когато им казваме, че не могат да се качат по отделенията. Няма разправии, нито излишни нерви. Има известни притеснения, но не са нищо фрапиращо. Ситуацията не е нито стресова, нито шокова.
Да, до известна степен е опасно, но пък трябва да се оказва съдействие и подкрепа както на болните и техните близки, така и на здравните работници.
Сам човек не може да се справи с нещо толкова сериозно
Винаги има нужда от помощ.
За лекарите и останалия медицински персонал Мариана казва:
-Не можем без тях. Перфектни са като специалисти и разкошни като хора. Очарована съм от тях. Повечето ги познавам ги отдавна. В сигурни ръце сме.
А към хората доброволката се обръща с думите:
- Задължително трябва да сме предпазливи, защото ако сами не се пазим, няма кой да ни опази и ни подсигури комфортът, с който искаме да живеем. С небрежност и подценяване на ситуацията просто си правим зла услуга. Защото може да се заразим не само ние, но и да заразим нашите най-близки хора. Ще натоварим излишно и болниците, лекарите и останалия здравен персонал. Така че трябва да сме отговорни!
Мария ДЪБОВА
