Данните на Националния статистически институт (НСИ) на база информацията от Агенцията по заетостта позволяват да се проследи развитието на безработицата по седмици на областно ниво от началото на кризата с коронавируса.
Цифрите за нашата област са както следва: 16-22 март – 216 новорегистрирани безработни и 188 постъпили на работа чрез бюрата по труда; 23-29 март – 523 нови безработни и 141 постъпили на работа; 30 март-5 април – 890 нови безработни и 120 постъпили на работа; 6-12 април
(пик)
– 1238 нови безработни и 113 постъпили на работа; 13-19 април – 773 нови безработни и 117 постъпили на работа; 20-26 април – 489 нови безработни и 73 постъпили на работа; 27 април-3 май – 331 нови безработни и 105 постъпили на работа.
Подобни са тенденциите в цялата страна, сочи последният анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). Той обхваща периода 16 март (първият понеделник след извънредното положение) до 26 април. Най-тревожно в тези дни е било положението в област Благоевград, понесла сериозен удар както заради промишлеността, така и от прекратяването на зимния сезон.
Пиковата седмица навсякъде, както и при нас, е 6-12 април
с 31.5 хиляди нови безработни в страната. На дневна база пък пикът е 6 април.
Излизането в платен отпуск е най-разпространената мярка за справяне със ситуацията, като близо 42% от фирмите у нас са предприели тази стъпка, обръщат внимание анализаторите от ИПИ. Подобна реакция е очаквана в краткосрочен период, тъй като тя носи най-нисък разход за работодателите – работниците са си вкъщи, но това „изяжда“ от годишния им платен отпуск.
Тук обаче се крие и потенциален проблем - голяма част от наетия труд е със силно намален или дори напълно изчерпан платен отпуск. Това е важно както за самите работници – липса на гъвкавост и свободни дни до края на годината, така и за предстоящия туристически сезон –
силен сезон от български туристи е трудно постижим, ако българите масово нямат платен отпуск
Малко под 25% от предприятията у нас са пуснали работници в неплатен отпуск. Това е тежък вариант за самите работници. Дните отпуск не се плащат, а в същото време не си и съкратен, тоест нямаш достъп до обезщетението от фонд „Безработица”. Тази група има достъп до безлихвения заем от 4500 лева, но това е малка утеха, на фона на загубения доход и липсата на обезщетение.
Неплатеният отпуск
най-вероятно е ползван в по-голяма степен от малки фирми – с по-непосредствени отношения между работник и работодател, както и в туризма – близо 32% от местата за настаняване на национална база са предприели тази мярка.
През март много малко от родните компании са се възползвали от мярката „60/40”. По-сериозен интерес към нея се е появил през април, когато стана ясно, че се поемат и осигуровките на работодателя. Най-вероятно
бройката на работниците по „60/40” ще продължи да нараства,
но не може да се каже засега дали потокът към бюрата по труда ще се запази на по-ниските нива от последните дни или ще дойде и втора вълна.
Следващите 2-3 седмици ще ни ориентират дали вървим към възстановяване, смятат анализаторите от института.
Мина ГЕОРГИЕВА
