Понеделник, 10 Авг 2020
 
Други

Доц. д-р Георги Томов: Някога контрабандна стока от чужбина донесла холерата в Пазарджик

  06.05.2020 08:45             
Доц. д-р Георги Томов: Някога контрабандна стока от чужбина донесла холерата в Пазарджик
Доцент Георги Томов

Пандемията сега в никакъв случай не е по-страшна, уверява специалистът, който е и куратор на Музея на медицината

Доц. д-р Георги Томов е роден в Пазарджик през 1979 г. Випускник е на СОУ „Георги Брегов“, художествена паралелка. През 2004 г. се дипломира в специалност „Стоматология” към Медицинския университет в Пловдив. След отбиване на военната служба спечелва конкурс за докторант, а в последствие и за асистент във Факултета по дентална медицина. Понастоящем е редовен доцент и ръководител на катедра „Пародонтология и заболявания на оралната лигавица“ във Факултета в МУ-Пловдив. 

- Доц. Томов, куратор сте на експозицията на Музея на медицината към Медицинския университет в Пловдив. Разкажете малко повече за експозицията?

- Музеят, който възникна като обществената колекция към Медицински Университет – Пловдив, беше официално открит на 27 май 2019 г. Аз и екипа ми се грижим за приемането и каталогизирането на многобройните дарения, тяхното проучване и съхранение, както и за популяризирането на музея.

Притежаваме уникални римски хирургични инструменти, монети с изображения на здравеносни божества,

оброчни плочки, хербарий с лечебни растения, използвани от траките. В експозицията посветена на Средновековната медицина са изложени икони на светци-лечители и копие на стенопис от Бачковския манастир с изображение на Гален. Богатата ни палеоантропологична сбирка разкрива от какво е боледувал човекът през Средновековието. Периодът на османското робство и Възраждането са представени с хигиенни съдове, надгробен паметник на османски лекар от XVII в., клещи за вадене на зъби и др. Последната част разказва за медицинското обслужване в Пловдив по време на Освободителната война и началото на здравното дело в града, чак до края на 40-те години на XX век, когато е създаден Медицинския Университет. Тук могат да се видят инструментариум, апаратура, предмети, книги, дипломи, документи и др., дарени от наследници на пловдивски лекарски фамилии

- Светът днес е коронавирус. Какви други смъртоносни епидемии помни България през годините назад?

Както подобава на държава с хилядолетна история, и България не е била пощадена от опустошителни епидемии в миналото - чума, малария, едра шарка, холера, инфлуенца – това са само малка част от болестите, преминали през страната ни и поставили на изпитание живота на българите. Само през османския период са регистрирани над 44 чумни епидемии, а от 1831 -1918 г. България преживява цели шест холерни епидемии. Самата история на пловдивската държавна болница води началото си от една епидемия сред руските войски, която принуждава окупационните власти да построят временни бараки за изолация на болните в подножието на Джендем тепе през януари 1878 г. По-късно на това място израства и настоящата историческа сграда, която още през 1891 г. се сдобива с инфекциозно отделение. Тук, на 16 май 1903 г., по време на епидемията от менингококов менингит,

д-р Иван Драгомиров, който преди това е околийски лекар в Пазарджик, извършва първата в България лумбална пункция

Д-р Драгомиров впрочем е женен за сестрата на Константин Величков. Същото това инфекциозно отделение поема и грижата за болните от инфлуенца по време на голямата пандемия от испански грип през 1918-1919 г.

- В предварителния разговор казахте, че една от опасните заразни болести – холерата, идва и в Пазарджик. Разкажете подробности.

- В годишния отчет за 1910 г. на дирекцията на народното здраве научаваме подробностите за действия на властите при новооткрит случай на холера в Татар-Пазарджик. На 7 декември 1910 г., продавачът на тиквени семки, евреинът Сабат Лило и жена му Виктория се почувствали зле. Околийският лекар д-р Д. Немски ги прегледал, и тутакси телеграфирал на окръжния лекар и изолирал болните и всички, които са били в съприкосновение с тях в инфекциозното отделение на Татар-Пазарджишката болница. Всички останали, за които има сведения, че са били в контакт с болните са изолирани в кошничарското училище – общо 23 лица. Направена е дезинфекция с варно мляко на къщите, дворовете, нужниците и кладенците на всички контактни лица.

На 22 декември в града пристига директорът на Дирекция за опазване на общественото здраве и бактериолог д-р А. Теодоров, който

изследва изпражненията на болните и намира холерни вибриони в тях

Той разпорежда и свикването на хигиенен съвет, който да предложи мерки за опазване здравето на населението (почистване на града, хлориране на отходните места, пиене на преварена вода, изолиране на съмнителните). На 23 декември от София пристигат Д-р Т. Бурмов и д-р М. Иванов, началник на бактериологичния институт, които следят за изпълнение на мерките. За хода на болестта ежедневно се издава бюлетин, който се публикува в пресата. Печатни материали със съвети за предпазване се раздават на населението. Изгорени са дървените предмети, с които си е служил продавачът на семки.

На 24 декември болният С. Лило умира и

след аутопсия е обвит в чаршафи напоени със сублимат (живачен дихлорид), поставен в поцинкован ковчег, покрит с вар

и така погребан от санитарните власти. На 26 декември умира съпругата му. Три от децата също са заразени но оцеляват и след отрицателен микробиологичен резултат са пуснати да се приберат вкъщи, като общината им е закупила нови дрехи. Разследването проведено от властите открива контрабандна стока от чужбина в дома на С. Лило, поради което заключват, че заразата е внесена отвън.

- Пандемията от КОВИД-19 по-страшна ли е от споменатите от Вас, предизвикали епидемии?

- Не, в никакъв случай! Пандемията от испански грип само от януари 1918 г. до декември 1920 г. взема 50 милиона жертви, а 500 милиона са заразените! Предполага се, че само за първите 25 седмици от пандемията жертвите са около 25 милиона.

- Вземането на светото причастие на този Великден предизвика доста полемики. Любопитно е какво прави църквата във времето на тогавашните зарази?

В колекцията на Музея на медицината към МУ–Пловдив  се съхраняват няколко литургични предмета (литургична лъжичка, литургична цедка за вино и копиевиден нож за просфора), за които има интересни сведения, че освен като църковна утвар за приемане на светото причастие, са били натоварени и с апотропейни и лечебни функции. Св. Софроний (починал около 638 г., роден в Дамаск, патриарх на Йерусалим) споменава, че когато причастието е предназначено за болни, които не могат да участват в евхаристийната служба и да се причестят в църква, частиците осветен хляб се носят потопени във виното и подават с лъжичка. За сребърна литургична лъжичка се споменава и в типикона на Бачковския манастир, в който функционира лечебница от самото му създаване. Неслучайно същите литургични предмети традиционно се изобразяват и в ръцете на светците-лекари Св.Св. безсребърници Козма и Дамян.

Въпреки всичко препоръчвам на всички вярващи да се придържат към противоепидемичните директивите на СЗО

и гражданските власти, защото масовото използване на такива предмети по време на епидемията е вектор за разпространение на заразата.

- Имаме ли основание днес да се оплакваме от наложените мерки за ограничаване на заразата от коронавирус?

- Не. Мерките са адекватни на създалата се ситуация и трябва да проявим разбиране и дисциплина. Това, разбира се, е много трудно, защото освен социалната дистанция, мерките имат и негативен икономически ефект. Нашите предци също са негодували срещу карантината, както можем да прочетем в старите вестници. Например в „Български търговски вестник”, брой 48 от 1902 г. има статия със заглавие „Пловдивските търговци против карантината”.

- Какво свързва един стоматолог с археологията?

- С археологията ме свързва дълбоката ми любов към историята още от ученическите ми години. По-късно, по време на следването си, участвах като доброволец в археологически проучвания в Пловдив. Вече като преподавател в Медицинския Университет започнах да правя антропологични експертизи и постепенно навлязох в тази специализирана материя с подкрепата на проф. Йордан Йорданов, антрополог и стоматолог, който ме насърчи да следвам археология.

- Сигурно сте участвали в разкопки?

- През 2017 г. се дипломирах като магистър в специалност „Археология и археологическо културно наследство“ във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Оттогава участвам редовно в археологически проучвания, най-значимото от които е Епископската базилика на Филипопол, която вече е включване в индикативната листа на ЮНЕСКО.  

Пенка МИХАЙЛОВА


Свързани
Последни новини
Анкета

Къде ще почивате това лято?


Резултати
Обяви

ДАВАМ  ПОД  НАЕМ  АПАРТАМЕНТ,  ДВУСТАЕН, ОБЗАВЕДЕН,  В ПАЗАРДЖИК, 0876 167 663

ДАВАМ ПОД НАЕМ АПАРТАМЕНТ, ДВУСТАЕН, ОБЗАВЕДЕН, В ПАЗАРДЖИК, 0876 167 663

0988 739 272 - ДАВАМ АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ

0988 739 272 - ДАВАМ АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888  616 438.

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888 616 438.
Всички