Вносните домати и краставици и тази година бутат цените на родното производство
МАЛО КОНАРЕ. Между Великден и Гергьовден – период, сравнително силен за зеленчукопроизводителите в областта, се срещнахме с Десислава и Иван Кабурови. Двамата са млади земеделски стопани от най-голямото пазарджишко село. Занимават се със земеделие от години и познават добре пазара - от търговците по малките сергии, през кварталните магазинчета до големите вериги.
Ето как отговори Иван на въпросите на „Знаме”:
- Намаля ли търсенето на плодове и зеленчуци заради коронавируса?
- Няма как да не намалее, когато хората си стоят по къщите, влизат в магазините един по един, мнозина загубиха работата си, доходите се свиха, а пазарите се затварят в най-пиковите моменти. Така че - да, потреблението намаля и то значително.
- Какви са вариантите за земеделските производители при това положение?
- И ние, както и представителите на останалия бизнес , се надяваме на помощи от държавата, но в момента те са само обещани. Не сме чули до някой стопанин да са достигнали пари от въпросните мерки. Отпускат се средства на веригите, за да купуват от родната продукция. Което те всъщност правеха и преди, когато харесваха нещо, произведено в България.
- Има ли възможност да ползвате кредити с по-изгодни условия?
- Да, раздават се кредити срещу субсидии. За да се възползва обаче, земеделският производител трябва да е очертал площта и да не я променя, което за някои култури към момента е невъзможно, защото половината продукция все още не е засята. Например късното зеле или дините. Ние пък не сме засадили пипера. Разсадът може да пропадне. Как да се ангажираме отсега да кажем със сигурност колко декара ще отглеждаме?
Отделно, има банкови гаранции за тези кредити и т. н. На повечето стопани схемите им се виждат прекалено сложни и те като цяло не кандидатстват по тях.
- Очаквате ли много хора да се откажат от гледането на плодове и зеленчуци?
- Вече има такива. Клипове на стопани, които унищожават засети насаждения, се въртят из нета. Всеки може да ги види. Тъжно е, а още по-тъжно е, че ще има и други. Колеги ще бъдат принудени да разпродадат всичко. Ще фалират, ще изгубят поминъка си и после ще се чудят какво да правят.
Освен това, ще освободят много работници. Зеленчукопроизводството е сектор, в който стопанствата наемат по 10-20 до 100 души – сезонни работници, нискоквалифицирана работна ръка, включително от ромския етнос. Всички тези хора ще останат на улицата. Напрежение има и в момента.
Държавата трябва да измисли адекватни мерки, с които да подпомогне реално трудещите се стопанин трябва, за да им спаси живота – да могат те да оцелеят и да продължат напред. А не да се раздават пари по кухи направления и никой да не знае къде ще потънат.
Както са зле другите отрасли, така е и в земеделието. Всичко е свързано. Не може у съседа ти да гори огън и да не прехвръкне у вас.
- Какви са цените на краставиците и доматите по борсите в момента?
- Краставиците вървят по 1.40 - 1.50 за килограм. Имайте предвид обаче, че гръцката краставица винаги е с 50 до 80 стотинки по-евтина от българската. Застоялата гръцка стока, която се е въртяла неуспешно из техните магазини, идва у нас. Родните търговци я получават на безценица и каквото и да спечелят от нея, за тях все е кяр.
А ние, когато изкараме българска прясна продукция, търговецът ти казва: „Ето, там имаме гръцка, македонска или турска краставица по 1.10 - 1.20 лева и ти не можеш да продаваш на повече от 1.80 лева за килограм”. Да, но това за теб е абсолютната себестойност.
Същото е и при доматите – цената на българския домат варира около 3 лева, а македонският и гръцкият са по 2 лева.
А и самото потребление у нас е ограничено – потребителите са бедни със скромна консумация и т. н. Но за това вече стана дума.
- Продавате ли малко повече покрай празниците?
- Ние конкретно имаме пазари и за нас празниците не са кой знае какъв критерий. Но за доста колеги са. Преди големи празници по принцип се реализират малко по-големи количества, но това продължава само няколко дни.
Катя ФИЛИПОВА
