ПАНАГЮРИЩЕ. Чувствителната народна душа не остава безразлична към най-голямото въстание на българите срещу чуждия политически гнет. Вдъхновени от идеите на революцията безименни творци създават редица лирикоепични произведения. Някои от тях са образец за поетично майсторство. Разбираемо е те да възникнат и разпространят най – много в районите, където въстанието е масово. Такъв район представлява Панагюрище и селищата от Панагюрския край. Малка част от тях са сътворени по време на въстанието, а останалите се явяват непосредствено след него. Статистически от разпространените 100 песни значителна част са от нашия район. Особенно актуални са те в годините след Освобождението, когато тяхната роля се проявява при революционната настройка на участниците в Илинденско-Преображенското въстание. След частичното решаване на българския национален въпрос, постигнато от Съединението и Балканската война те постепенно заглъхват. Преживяният в Първата световна война крах на идеята за национално обединение в етническите предели стеснява мястото им в традиционната ни култура. Променената ценностна система на българина от индустриалното общество на ХХ век води до тяхното забравяне.
Появата на песните за Априлското въстание е естествено продължение на фоклорната традиция от предишните векове на борби срещу чуждата деспотско - тиранска система.
Те не идват на празно място и са израз на осмисления опит и преживявания на поколения именни и безименни герои
- защитници на народното право на свобода. В тях никога не отсъствал оптимизма, че победният изход от нетърпимото положение е възможен. Той доминира като настроение и в творбите за подготовката на въстанието, и в тези за неговото избухване и потушаване. И ако в юнашкия епос и хайдушките песни преобладават фантастичните и хиперболизиращи елементи, то в песните за въстанието проличават реализма и способността да се предвижда бъдещето. Тази връзка с традицията намира израз и в текстовете, заимствани от стари песни. Новото тях се проявява в промяната на имената на героите и в добавянето на един или два нови стиха, отразяващи конкретната историческа епоха. Малко са песните с изцяло нов текст и те създадени от хора – участници във въстанието.
Несъмнено песните за Априлското въстание са
важен извор за настроенията, мислите и преживяванията на широките народни слоеве,
за начина на тяхното отзоваване на повика за въстание и за отзвука, който е получило то в народното съзнание. В тях са отразени обществените отношения във възрожденското общество, личащо от настроенията на одобрение или отрицание на този исторически акт.
Априлските песни представят борбата за свобода такава, каквато тя се е възправяла пред духовния поглед на народа. В този смисъл се явяват завършък на поетичното отражение на един обширен исторически период от падането на България под робство до Освобождението.
Те се отличават с богатство на мотивите, идеите и образите, които присъстват в текстовете им. В тях са отразени причините и целите на въстанието, подготовката и организаторите, въоръжението и облеклото на въстаниците, събранието на Оборище, знамето, обявяването на въстанието, борбата и героизма, нравствената устойчивост на въстаниците и героичната смърт. Рисуваните образи са на герои с национална величина, което засилва обществено – политическото им значение.
Създателите на тези песни са в редки случаи участници във въстанието,
а в повече са хора от семейнородовия кръг, съседи и съселяни. Те или са свидетели на събитията или са слушали разкази на участници, които по – късно пресъздават в поетична форма. По някога оригиналните текстове, слушани от участници във въстанието прерастват в многостишни произведения.
Когато конкретно събитие или личност отсъстват от народните текстове тяхното място се запълва от личното творчество на местни просветни дейци и интелигенти. Техните песни се изпълняват като народни и придобиват широко разпространение. Цялата група произведения, появила се по тези начини е изпълнявана по тлаки и седенки, на работа на полето по сборове и на празници.
Своя роля при народното отразяване на темата има и повествователният фоклор. Особено въздействащ е той, когато са предавани спомени на участници, наситени с чувства, картини и драми.
„Песни въстанически не сме пеле – разказва Паца Длъгнекова от Панагюрище
- само оназ, дето ти е казах, ама баща ми много ми е разказвал как са се биле, как са са крили ... Ни съ видя, казва, вече ни Бенковски, ни дружина, ни нищо!”
Априлският фоклор е потвърждение на правилото, че народа реагира на съдбоносните събития в неговата история. В центъра на всяка песен стои точен факт и конкретна историческа личност. Колективният творец ги отразява по начина, по който ги е възприемал с неизбежното смесване и променяне на имена и названия и преплитане на събития. Но това не означава, че в тях отсъства историчност.
Като поетично отражение на априлската епопея, тези песни се нареждат до „Записките” на Захари Стоянов, до „Под игото” на Иван Вазов и „Епопея на забравените” на Пенчо Славейков. Априлският фоклор потвърждава, че „ българските въстания в 1875 и 1876 г. бяха чисто народни движения, възникнали от средата на самия народ, без никакво външно влияние”. Той показва волята на народа за свобода в един от най – величествените моменти на нашата история.
Георги КЕРКЕНЯКОВ
С Бенков войвода
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне , Стояне,
- хай да те, синко, оглавя,
- хай да те, синко, оженя
за гюзел вакла Тодорка,
че тя е чедо работно,
че тя е чедо хубаво
и е комшийска дъщеря.
- Майчице, стара майчице,
каква главилка хортуваш,
каква женилка бълнуваш!
Знаеш ли, мале, знаеш ли,
снощи е в село дохождал
Бенков ми прочут войвода
със тая жълта бълклица,
със тия бели тефтери.
Момчета, мамо, калесва
и ги на тефтер записва,
писува и разписува.
Мене ме, мамо записва,
записва и ме разписва.
Мене ме, мамо, той избра
син-зелен байряк да нося,
млад байрактарин да бъда,
че съм бил левент в снагата,
че съм бил юнак в съцето.
Я дай ми, мале, я дай ми
дядова пушка бойлия,
тейкова сабя френгия,
чичови кобур пищови,
вуйчови дрехи юнашки,
да ги разгърна, прегърна,
на тоя шарен Гергьовден.
Вие ще в черква идете,
аз ще излязна сред село,
сред село и сред мегданя.
Байряка ще си побия,
момчета ще си събера
с тоя Бенков войвода -
па хай във Стара планина!
Село Поибрене - пяла Гина Ст. Меченова, Записал Ан. Примовски.
В четата на Бенковски
Майка Николу думаше:
- Синко, Никола, Никола,
събирай, синко, юнаци
такива, синко, като теб -
такива, синко, като теб
че им байряка поднеси.
В четата на Бенковски идете,
в четата на Бенковски идете,
със навирени калпаци
срещу турците застанете,
и с навирени мустаци
- из България ги изгонете!
Град Панагюрище – пяла Паца Стефанова Длъгнекова – Хантова. Записала Росица Ангелова.
Кой уши байрака?
Хайде привикнал се турската паша
низ град Панагюрище:
- Хайде ви вази,
девет душ гавази,
турски полковници,
хайде я идете,
та ми доведете
Райна поп Гьоргьова!
Нито я колете,
нито я бесете,
жива при мен
доведете я!
Азе да я питам,
питам и разпитам,
кой уши байрякъ,
кой му сложи знака,
знака България?
Кой уши байряка,
кой му сложи знака
смърт или свобода?
Че да йотишли
девет душ гавази,
турски полковници,
че са хванали
от Панагюрище.
Нито я колиле,
нито я бесиле –
жива при паша
завеле я.
Паша си Райна
във очи гледа
и тихо й дума:
- Ей те тебе, Райне,
Райне кралица,
Райне поп Гьоргьова!
Кой уши байряка,
кой му сложи знака
смърт или свобода?
А тя си паша
във очи гледа
и тихом му дума:
- Щете ме колете,
щете ме бесете –
аз съм Райна поп Гьоргьова.
Аз уших байряка,
аз му сложих знака,
знака България.
Аз уших байряка,
аз му сложих знака
- Райна поп Гьоргиева
- смърт или свобода!
Село Оборище – пял Павел Ив. Кавръков. Записала Р. Ангелова.
Смърт или свобода
Че са тръгнале
триста юнака
царщина да бранят
с иглянки пушки,
с дамаскини сабли,
с чифте пищови.
Байрак се вее,
вее и развява
из гора зелена,
а по среда му
везани думи:
смърт или свобода!
Ех като научи
турския паша
в Панагюрище,
че взе да пита,
пита и разпитва:
- Кой уши байряка,
кой му тури знака?
Че са стъписа
Райна поп Гьоргьова
от Панагюрище:
- Аз уших байряка,
аз му турих знака
- Смърт или свобода!
Село Дюлево – записала Юлия Бобошевска.
Райна в тъмница
Де се е чуло, видяло
мома в тъмница да седи,
както е Райкя седяла
до три дни и три месеца.
Турчин на Райкя думаше:
- Райке ле, тъмничарко ле,
мъчно ли ти е, или не?
Оти се, Райке, не склониш
турска кралица да станеш?
Райке ле, тъмничарко ле,
мъчно ли ти е, или не!
Райкини очи пресъхнали –
сълзица те не проронват,
Райкини уста от камък –
думица те не продумват.
Град Панагюрище – записала Юлия Бобошевска.
Знамето на Делчев – Бенковски
- Та що йодиш
Янке по чардаци,
що развиваш
зеленото знаме,
та що туряш
на ден сто драм злато?
Нагоди го,
мене подари го,
ногоди го,
мене подари го!
А Янка му
тийом отговоря:
- Нагоден й,
йоше падарен й,
подарен й
на Дельчев – Бенковски.
- Не знаеш ли,
че Делчев загина,
не знаеш ли,
че Делчев загина
Банска мера,
Мечанския санър,
снощи вечер
на Думуз пътека,
снощи вечер
на Думуз пътека.
Ка зачула
Янка тази дума,
ка зачула
Янка тази дума,
тя изписка
как червек под камък,
тя изписка
как червек под камък.
Село Баня – пяла Стана Георгиева Танкова. Записала Р. Ангелова.
Провикнал се е турския паша
В град Панагюрище:
- Елате при мен, девет баш низами,
Идете, хванете Райна девица,
Райна поп Гьоргьова.
Не я бесете, нито я колете,
При мен я жива доведете,
Послушали го девет баш низами,
Та си хванаха Райна девица.
Паша си Райна питаше:
- Кажи, Райне, кажи, кой уши байряка?
Кой му тури знака Смърт или свобода”?
- Аз уших байряка, аз му турих знака
„Смърт или свобода”.
Паша си Райна още питаше:
- Кажи ми райне, кажи, къде е Бенковски?
- Аз съм тука, Бенковски не зная.
Народна песен пята в Панагюрище. Публикация на в. „Оборище” от 30 – те години на ХХ в.
