Режисьорът Константин Еленков: Изумява ме, че залата е пълна на представления на непрофесионални актьори
ПАЗАРДЖИК. Drama Lab е най-новата ни инициатива в рамките на фестивал "Океан от любов". Театралната лаборатория поставя различни участници от различни трупи в необичайна ситуация. В периода на фестивала те репетират и създават театрален продукт под менторството и режисурата на Константин Еленков. Лабораторния спектакъл е с авторската музика на Явор Карагитлиев.
Константин Еленков е един от най-обещаващите млади актьори,
участващ в амбициозния проект "Одисей" на Пловдивския театър. Ето какво казва той за проекта в нашия град:
- Условията за работа, които се предлагат, са страхотни. На нивото на професионален театър са. И в сравнително малък град като Пазарджик мен ме изумява, че залата е пълна на представления на непрофесионални актьори. Което означава, че Пазарджик има театрална публика и това е страхотно!
Повече от емоционално пък е впечатлението на Мартина Георгиева от младежка театрална трупа „Седем“ към арт център „Седем“ в Сливен. Тя е една от участничките в Drama Lab:
- Не знам дали някога ви се е случвало,
да се чувствате така сякаш сте попаднали на мястото на някой приказен герой от любимата ви книга
Е, аз имах честта да се почувствам като Алиса, но тази от огледалния свят… за кратко, за четири дни, които ти се струват като четири часа. Така e, като работиш с хора, с които ти е приятно.
„Океан от любов”. Издание – поредно. Драма Лаб – за пръв път.
Когато режисьорът ми ме изпрати, ден преди всички останали от нашата студия, знаех, че отивам на фестивала, както и че ще работя нещо ново, с нов режисьор. Но за пръв път ми се случи да работя с нови и напълно непознати хора, в непозната зала… Огледала по стените и микрофонна техника. Това видях, когато влязох в залата първия ден. Бях първа и пристъпих плахо. Режисьорът и композиторът разпалено обсъждаха нещо по предстоящото представление.
Трийсет минути по-късно, прехвърлиха плама и върху целия екип
Всичко се случваше много бързо и непринудено. Костюми, текст, реквизит, декор, музика… Все още помня музиката, която Явор, композиторът изсвири, ние трябваше да я запаметим и да наложим текста върху нея. Помня я! Понякога в студията показвам загрявката, с която Косьо, режисьорът, ни събуди втория ден. Това са едни от малкото неща, с които бях изненадана първата година.
И когато на следващата година ме изпратиха отново, си помислих, че няма с какво повече да се изненадам. Точно обратното! Вече се познавах с режисьора и композитора, но не и с екипа. Бяхме нов екип.
Многоцветен, изпълнен с талантливи хора екип
Станахме си близки за много кратко време. И си обещахме, че на следващия фестивал ще се видим отново и ще си отделим време просто, за да се видим…
Ролите, които ми бяха дадени през двете години, нямаха общо една с друга, не приличаха и на нещо, което съм играла до сега. Режисьорът успя напълно да ме извади от зоната ми на комфорт и да ми даде ценни съвети, с които мога да си помагам и в други ситуации на сцената. Впечатли ме и отношението му към нас. Въпреки, че сме аматьори, той се държа с нас като с професионалисти!
Не мога да опиша колко заредена всъщност бях след тези толкова работни дни. И най-голямата награда и обратна връзка, която получихме, бяха аплодисментите на нашите „колеги” и приятели от студиите ни.
С две думи: Вълнуващо и приказно!
Мария ДЪБОВА
