Как избухна Априлското въстание в района на Септември и Лесичово
Навръх Цветница няколко потомци на съратника на Георги Бенковски Атанас Малинов посетиха Калугеровския манастир, където отбелязаха 154-годишнината от Априлското въстание в общините Септември и Лесичово. Направиха го без церемонии и повече участници, предвид по-особената ситуация тази година.
Припомнени бяха само някои исторически факти. Както и спомените от Калугерово на Тома Сираков, участник в Хвърковата чета на Бенковски, и на отец Георги Христев, свещеник в Калугерово. Те са намерили място в „История на Априлското въстание” на Д. Страшимиров.
“1876г., 11 февруари. Представиха ми непознато лице и вуйчо ми Теофил каза:
- Препоръчвам ти
Георги Бенковски, апостол и проповедник на българската свобода!
Бенковски извади пълномощното си писмо и каза:
- Станахме шестима. Има ли още да дойдат други лица?”
Всички решихме, че е най-добре да се съберем в манастира. Така и стана. Вечерта игуменът – дядо Кирил, ни посрещна. Стана кратък разговор с Бенковски. В това време дойдоха представители на околните села от Лесичово, Церово, Сръта, Славовица, Карамусал, Ветрен, Динката, Щърково.
Имаше бурни разисквания. Бенковски със своето красноречие убеди по-лесно присъстващите на събранието. Заседанието трая почти пет часа - докато не се изпълни желанието на Апостола да види, че неговите последователи-съратници приемат напълно предложението. Бенковски каза:
- Не остава нищо друго, освен да дадете
клетва, че ще бъдете работници за святото дело
Дядо игумен взе епатрахила, Светото евангелие и кръста и закле всички. Воеводата завърши:
- Организирайте комитети, убеждавайте съселяните си и ще ги подвеждате под клетва.
Започнахме да работим. Убеждавахме комшиите си. Нощем ходехме по приятелски къщи, гдето може да се пази тайна. Понякога се затваряхме в черковния двор. Оловото и барута прекарвахме от Панагюрище в бъчви - закарвахме вино, докарвахме олово и барут
и правехме фишеци.
На 14 април се свика Общо събрание в Оборище, което гласува специални пълномощия на апостол Георги Бенковски и се определи дата на въстанието. Наближаваше Възнесение Христово.
На 20 април било предварително провъзгласено въстанието в Панагюрище. През нощта се получава известие по селата да излезем и да се отправим към назначеното място за седемте села – Еледжик. За 2-3 часа селата се изпразваха и кой как може, така тръгваше. Покъщнината скриха от кърджалии, еничари и цигани. Покъщнината, която събираха с години труд и мъка.
Когато пристигнахме в Еледжиш имаше хора от Церово, Славовица, Съртхарман, Лесичово и Мухово. На другия ден пристигнаха от Карамусал. На третия ден вече обикаляха и черкези, а на четвъртия – башибозуци. На 24 април дойде войводата Бенковски с чета от около сто въстаника и пое командването на лагера в Еледжик.
Разбрахме, че селата бяха пламнали, дим се издигаше до небето. Турските башибозуци и черкези започнаха да обират и палят.
Бенковски излизаше на един връх с един телескоп
и казваше:
- Братя, сега забихме меча в тиранските гърди!
За събитията от Еледжик има протоколи от два лагера – малък и по-голям, които си избират военен съвет. Пътят на Хвърковатата чета минава край Ветрен, местността Паланка. Ветренци били известени на 21 април, че въстанието е провъзгласено. Черковните камбани ударили. Поп Димитър Лютаков ходел по къщите от врата на врата и говорел:
- Свърши се, гответе се за кърваво хора, въстанието е било обявено!
Под ръководството на Бенковски бе съставен комитет от няколко селянина и дадена пред него клетва. Отишлите на полето се прибраха. Към пладне върволица от народ, коли, добитък се насочи към Бейльово. В Сарамбей имаше войска, която излови повече от 50 въстаника от Бейльово. Закарали ги в Саранбей,
били ги, горили ги и полумъртви ги тикнали в затвора
в Татар Пазарджик, а някои ги изпратили на заточение в Диарбекир. Въстанието е потушено с жестоки кланета. Това предизвиква справедливо възмущение в Европа и в Цариград се свиква международна комисия. Успехът на възстаноието е с международен отзвук, постигнат с героизма на многохилядни жертви...”
Атанас Малинов, чийто потомци възкресиха тези събития преди броени дни, е роден в Славовица през 1838 г. Живял е до 1883 г. Участвал е в Учредителното събрание на воеводата Бенковски през февруари 1876 г. в Калугеровския манастир. На Великото народно събрание в Оборище на 14 април е бил делегат. При избухването на въстанието на 21 април събира хората в Славовица и ги извежда на Еледжик. На 29 или 30 април е арестуван и отведен в Татар Пазарджик.
Тома Сираков е неотлъчно до воеводата Бенковски до последно, заедно със Захари Стоянов и игуменът на Калугеровския манастир отец Кирил.
