На 20 април, макар и от домовете си, стрелчани се преклониха пред героите на Априлското въстание. Тук много добре знаят как Левски създава тайния революционен комитет в града вечерта на 28 срещу 29 октомври 1871 г. По него време Стрелча се населява „с 300 къщи български, 70 турски и татарски от новите гости, една църква, едно училище с две отделения, една джамия и едно медресе...”, пише Мильо Балтов в „Приказница за българското въстание в 1876 г. в с. Стрелча”. Левски неведнъж е идвал тук и обикновено отсяда в хана на Недельо Сапунджиев. В онази паметна вечер Апостолът се явил преоблечен като протестантски проповедник, който разнасял библия, а
между нейните страници той бил скътал “разни комитетски книжа и вестниците на Каравелов”, които оставил в читалнята на училищната
библиотека. “Свещеник Бойчо Петров поставил кръста на масата, а Дело Стойнов до него своя револвер. След произнасянето на клетвата всички целунали кръста, евангелието и оръжието. Левски се клел заедно със стрелчани”, по спомени на Бойчо Неделев - син на Недельо Сапунджиев. Първите членове на комитета са Недельо, поп Бойчо Петров Ханджиев, Рашко Генчов Гуджев, Ганчо Вельов Гелеменов, Марин Ангелов Балтов, Ганчо Мильов Чиширанов и Филип Мильов Чиширанов.
През февруари 1876 г. стрелчанският комитет е възобновен и разширен от Бенковски. Около 40 стрелчани полагат клетва в къщата на свещеник Иван Хаджи поп Евстатиев:
„Господи Исусе Христе, ако е дошъл часът да се избавим от тежкото агарянско иго, благослови ни и вдъхни в сърцата ни идеен дух. В името твое с всичкото сърце даваме пред тебе, Господи, вярната си клетва, че всички теготи за освобождението на нашата народност и света вяра ще понесем. С твоето име ние тръгваме за това свето наше дело!"
В селото тече активна подготовка за въстанието. За нуждите на комитета е изработен печат с надпис: “Смърт или свобода Стрелча 1876”. Ушито е и знаме в зелен цвят. От хрониките разбираме, че „днес, на 12 априлия 1876 година, въстаническото дружество в Стрелча има приготвени 150 войници, от които 25 конници с 15 товарни коне; казаните войници са с облеклото си и 150 фишеци потопени; с най-добри пушки и сабли от вехтата система; с по две чанти за фишеци и по 3 оки пексимет; мушами за завивка и за пушките; 200 вооружени, други, които всякога се намират покрай децата и щат снабдяват с храна и припаси действащата война; 30 хиляди фишеци, потопени и запечатани в сандъци. Ето в кратце и статистиката на селото, която с горния списък заедно се изпрати на Бенковски: 300 къщи, 834 жители мъжки, 940 жители женски, 18 хиляди овце, 2 хиляди говеда, 250 коне, биволи 120, 15хиляди кила жито, волове впрегатни 450 чифта.”
Минава събранието в Оборище, пуква първата пушка в Копривщица
“Известни стрелешки бабаити-турци не можеха да се стърпят да не явят тайната си цел на българите. Щом почна денят, за който ни е думата, излязоха от домовете си, въоружени от краката до главата, и както всякога, сега повече захванаха да се хвалят, че днес ще изколят Копривщица и Панагюрище, а утре, като стигне заповед и Стрелча”, пише Мильо Балтов. Той, заедно с Мильо Филипов и Димитър Костов веднага отиват в Панагюрище от името на комитета и предупреждават Бенкновски. Той ги изслушва и тъкмо тогава идва и Кървавото писмо на Каблешков…
Следобед на 20 април въстанието избухва и в Стрелча
По заповед на Бенковски стрелчани обграждат турската махала. Турците бягат и се укриват в джамията, където прекарват следващите два дни. Сутринта на 21 април жените и децата се евакуират в Копривщица, а обсадата на джамията продължава. На 22 сутринта в помощ на турците пристига Мемиш Пехливан заедно с около 1000 души. Те имат по-добро оръжие, разбиват стрелчанските и панагюрски въстаници в селото и го запалват. Още в този ден въстаниците се изтеглят към Копривщица, а в Стрелча пристига Хафъз паша. Въстанието е потушено, къщите оплячкосани, а селото е изпепелено. Броени къщи остават незасегнати от пожарите.
В Копривщица пък Волов сформира чета от около 70 души стрелчани,
която отива на помощ на Клисура още на 23-и април. Останалите стрелчански въстаници заедно с копривщенските са разпоредени по
различни постове около Копривщица. След падането на Клисура стрелчанските въстаници се връщат в Копривщица. Но Панагюрище пада и част от населението се укрива в Средна гора.
По заповед на Хафъз паша всички селяни от околните села за изпратени до Татар-Пазарджик, но дотам стигат едва половината. Другите са убити по пътя,
„който „се постла от човешки тела”,
както пише Балтов. Останалите живи три дни пътуват и след това са подложени на нечовешки изтезания. В репортаж 1 ноември 1876 г. до „Дейли нюз” Дженюариъс Макгахан ще напише: „Един от жителите на Стрелча ми разказа, че той работил 18 дни без заплащане и дори без храна, така щото най-сетне, като видял, че няма да може да засее нивата си, побягнал в гората с челядта си и сега проси милостиня по улиците на Пазарджик. Всичкото християнско население на Стрелча се намира в зависимост от турците. То работи за своите господари, търпи всякакъв вид оскърбления и бой, а най-главното – длъжно е да търпи безчестенето на своите жени и дъщери.”
През лятото на 1876 г. султанът издава амнистия. От зандана в Одрин са пуснати 73-ма стрелчани и оставят само един от тях – Кръстьо Димитров, за това че е подпалил джамията.
(Зн)
