Най-тежкото за един артист е да бъде отделен от своята публика.
Разговаряме с оперната певица Даниела Караиванова в навечерието на Великденските празници. Тя е родена Пазарджик в семейството на изявени оперетни артисти. Завършила е музикалния профил на СОУ ”Георги Брегов” в Пазарджик със специалност „Класическо пеене” в класа на Цветанка Аврамова. Още същата година младата певица е приета в НМА “Проф.Панчо Владигеров”. Даровитото сопрано се дипломира в класа на доц. Мария Белчева. Даниела Караиванова е участвала в майсторския клас, организиран от Пол Вайголд – диригент във Виенската Щатсопера. През сезон 2006-2007 младата оперна артистка е стипендиантка на CEE Musiktheater под патронажа на Щатсопера-Виена. От 2006-а е солист на Държавна опера-Русе. Певицата участва с успех в продукциите на русенския оперен театър, а със своите забележителни певчески и актьорски качества скоро се превръща в любимка на публиката. Неоспоримите ѝ професионални достойнства я отвеждат на сцената на летния фестивал Classic Open Air в Солотурн, Швейцария. През 2008 и 2009 г. там тя работи в партньорство с оперните артисти, спечелили световно признание, Бойко Цветанов, Марио Маланини, Антонио Сирагуза, Ева Мей, Мишел Крайдер и други. Оперният репертоар на Даниела Караиванова е обширен и включва ролите на Розина („Севилският бръснар”, Паизиело), Деспина („Така правят всички жени”), Сузана („Сватбата на Фигаро”), Памина („Вълшебната флейта”), Церлина („Дон Жуан”), Норина („Дон Паскуале”), Адина („Любовен еликсир“), Жулиета („Капулети и Монтеки”, Белини), Лейла („Ловци на Бисери” на Жорж Бизе), Джилда („Риголето”), Мюзета („Бохеми“) и други. Даниела Караиванова притежава очароващ артистичен талант, поради което е предпочитана изпълнителка на централни роли и в много оперетни заглавия сред които са „Царицата на Чардаша”, където се превъплъщава в ролята на Щаси, „Прилепът” (Адела), „Принцесата на цирка” от Калман (Федора) и други.
- Как започна пътят Ви към оперната сцена?
- Като дете на оперетни артисти имах възможност да се докосвам до голямата сцена и от много малка исках и знаех, че ще стана оперна певица. Първата ми професионална изява беше в оперетата „Лелята на Чарли“, бях още ученичка в музикалната паралелка. А що се отнася до първата ми оперна роля, тя беше Розина от „Севилският бръснар“ на Джовани Паизиело в рамките на учебния театър на сцената на Държавния Музикален Театър.
- След Академията Ви се радвахме и в Пазарджик…
- Още докато бях студентка в Музикалната академия започнах работа като солист в Пазарджик, в Оперетното дружество „Маестро Георги Атанасов“. Прекрасните години, в които бях част от трупата ме оформиха като артист и положиха здрава основа за бъдещето ми развитие. Никога няма да забравя топлината и обичта, която съм получавала от нашата публика, …. тя ми липсва много. За съжаление аз бях последния щатен солист в състава и малко след това сцената и публиката осиротяха откъм оперетни заглавия. През 2006 година получих покана да стана част от трупата на Държавна Опера-Русе от тогавашния й директор маестро Найден Тодоров. Предложение, което приех и вече 15 години съм солист на театъра.
- Имате ли любима роля?
- Изпълнявала съм много и различни роли, драматични и комични, от нежна девойка, до превъплъщение в мъжки персонажи. Била съм Норина („Дон Паскуале”) и Джилда („Риголето”), Адина („Любовен еликсир”) и Лейла („Ловци на бисери”), Мюзета („Бохеми”) и Памина („Вълшебната флейта”), била съм Адела, Щаси, Лила, Зорница и т.н. Съвсем скоро дебютирах в ролята на Виолета Валери от „Травиата”. И така до любимата ми партия на Джилда се нареди и Виолета. Мога да кажа, че драматичните роли са по-близо до сърцето ми, но се раздавам еднакво във всяка една независимо от характера и. Защото последната и най-важна оценка е на публиката, а нея не можеш да я излъжеш.
- Каква Виолета видя русенската публика?
- Дебютът ми в емблематичното произведение на Джузепе Верди „Травиата“ бе в края на февруари, така влязох в най-мечтаната роля от всеки сопран - Виолета Валери. Постановката е на италианския режисьор Марко Катена. Той представи една малко по-различна трактовка, която се развива през 50-те години на миналия век в Париж. Приех всяка идея, която той ми даде и се постарах да я осмисля. Но основата на образа, който се опитах да пресъздам бе този на Алфонсин Плеси, прототипа на Маргьорит Готие от романа на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите“.
- Какво е да влизате от роля в роля, съчетавайки пеене, текст и актьорско майсторство?
- Предизвикателството е голямо, но по-скоро бих го определила, като интересно. Ето например в рамките на по-малко от две седмици ми се наложи да бъда Адела („Прилепът”), Виолета („Травиата”) и Лила („Българи от старо време”) - различни жанрове, различни композитори, характери, всичко е различно. От прислужницата Адела, която е като торпедо по сцената, смях, танци и много настроение, да преминеш в куртизанката Виолета Валери - една много тежка емоционално и вокално роля. А накрая да завършиш с Лила, която по нищо не се доближава до образите на предишните две героини. Като добавим и това, че са от различни композитори, единият от тях български, предизвикателството става много голямо и във вокално отношение. Всъщност по-трудното за мен е, когато трябва да играя една роля в различни постановки. Да покажа тези черти на персонажа, които го характеризират в произведението, но и да добавя нови, които да го разграничат от изградения от мен предишен образ.
- Израснали сте в музикално семейство на оперетните артисти Стефка и Иван Караиванови. Какви съвети получихте от тях за пеенето и какво открихте сама?
- Родителите ми са моите най-големи учители. Те ме научиха на дисциплина, на това че ако не се отдадеш на играта и не си повярваш, публиката също няма да ти повярва. Във вокално отношение съм се съветвала повече с майка ми, много неща ми е казвала и показала дори и сега на тези години. Един от най-важните съвети, които ми е давала е да пея с много любов, красота, лекота и да изпитвам удоволствие от това, което правя. Нашата професия е такава, че ние не спираме да се учим и усъвършенстваме, докато не слезем от сцената. Постоянно сме в процес на търсене на нещо ново, нещо по-добро и красиво.
- Как понасяте извънредното положение и как Ви се отразява в личен и професионален план? Как се поддържа гласът Ви в домашни условия?
- Положението в което се намираме е изключително тежко за всички. Бих казала, че начинът ни на живот няма да е същия занапред. В личен план не смятам, че е оказало някакъв негативен ефект, дори може би обратното. В момента имам възможността да прекарвам всяка една минута със семейството ми, да правим нещата заедно. Мога да свърша неща, за които преди не съм намирала време. Може би единствено ми тежи, че не мога да видя родителите си. В професионален план за съжаление нещата не са толкова добри или розови. Най-тежкото за един артист е това той да бъде отделен от своята публика. Културният бранш бе първият, който преустанови дейност поради противоепидемичните мерки. Мерки, които ние приехме, защото те са за опазване на нашето здраве. Много се надявам, да не се посегне върху културата, както е ставало много пъти до сега. Никой не може да ни каже, кога ще се върнем на сцената, кога публиката ще се върне в салоните, как ще продължим… Има много неизвестни.
В домашни условия не е лесно да се поддържа добра гласова форма, артистът се развива на сцената, а не в къщи.
- Колко артистичен и многогласен е животът със съпруг-оперен певец и малко дете?
- Имам прекрасен съпруг, който е най-голямата ми опора. Щастлива съм, че споделяме една професия, защото друг не би могъл да разбере естеството и нуждите на нашата работа. Дъщеря ни е дете, което обожава изкуството във всичките му форми, и като мен на нейната възраст обича сцената. Ако ние нямаме представления, то всяка вечер тя ни забавлява с нейните артистични изпълнения.
- Мислите ли за нови роли, макар и виртуални?
- Разбира се, че мисля. Всяка нова роля е ново предизвикателство. За съжаление нашето изкуство не може да бъде виртуално. Не можеш да сравниш дори и най-добрия запис на някое произведение със живия допир и усещането в реално време със сцената.
- Какво си пожелавате навръх Великденските празници?
- Пожелавам си здраве не само за моето семейство и близки, но и за всички хора. Нека не губим вярата, надеждата и най-вече любовта. Да бъдем по-добри един към друг и да се научим да ценим малките неща.
Пенка МИХАЙЛОВА
