Извънредното положение отложи великденския концерт и 15-я рожден ден на състава, децата продължават да творят онлайн
ПАЗАРДЖИК. Извънредната ситуация, наложена от коронавируса, отложи най-големия концерт в Пазарджик – този на представителния танцов състав „Чудесия” към Младежкия дом за Великден. По традиция всяка година във Велики четвъртък танцьорите на Таня Димитрова събират хиляди любители на българския фолклор. Но не и тази седмица. При изолация премина дори 15-я им рожден ден.
Поговорихме за това с главната художествена ръководителка на „Чудесия”. Ето как отговори тя на въпросите на „Знаме”:
- Подготвяхте по-различен спектакъл тази година.
- Да, щеше да е посветен на 15-та ни годишнина. Подготвяхме го повече от 2 години. Трябваше да включва 25 нови произведения, изпълнени от над 300 деца и младежи, на възраст между 3 и 23 години. Имах амбицията на сцената този път да не сме само ние, а да приобщим и публиката – да участват и зрители, за да се почувстват всички като на празник.
Искахме да поведем присъстващите по неописуем и колоритен начин на една невероятна разходка из пътищата, дебрите, балканите, из красотите на България. Да направим спектакъл, какъвто досега не е правен. Да покажем България такава, каквато я носим в сърцата си.
Великденският концерт е много специален за нас. Това е нашият своеобразен подарък за многобройните ни почитатели. Неслучайно това щеше да е 15-то му издание.
-Навярно ще липсва на много хора?
- Непрекъснато ми се обаждат мъже и жени, млади и стари, за да питат за кога се отлага. Радвам се, че този концерт е от такова значение не само за нас в „Чудесия”. Родителите на децата също го очакваха с нетърпение. На всички казвам, че трябва просто да изчакаме да отмине тази неприятна ситуация – хора е имало и ще има и занапред.
И аз, и децата нямаме търпение да настъпи деня, в който всички ние ще излезем от домовете си и ще извием най-дългото хоро в Пазарджик. Ще се хванем ръка за ръка, ще се усетим един друг. Смятам, че тогава ще разберем каква е истинската сила на българското хоро - на допира, на пулса на човека до теб, на ритъма, на сходните мисли, на кълбото от емоции и стъпки, еднаквите стъпки, българските стъпки. Те са съхранили българският дух през годините, включително в моменти на големи изпитания. Така че нека да не губим увереност и сила.
-Затворените репетиционни зали не спират „Чудесия”. Вие и танцьорите продължавате да творите дори в условията на изолация.
- Разбира се. Още от първите дни подготвяме видеа, заедно с Димитър Димитров, с който работим в състава. Качваме ги в специална група за танцьорите във Фейсбук, където те разучават новия репертоар по възрасти. Имаме постоянен онлайн контакт, но много ни липсва физическият контакт – както един с друг, така и с публиката. За нас, танцьорите, контактът с публиката е храната и въздухът. Храним се от аплодисментите и вдишваме от радостта и усмивките на хората.
А има и нещо друго – в днешната ситуация отговорност на нас, възрастните, е да помислим за спокойствието на децата. Надявам се, че малко или много аз го осигурявам за своите танцьори. С уроците, макар и от дистанция, успявам да ги държа в кондиция, развивам уменията и таланта им, поддържам, доколкото е възможно, нормалното ежедневие отпреди епидемията. Вярвам, че не само танците, но и разговорите, комуникацията, устременият напред поглед са полезни за тях. Защото ние в „Чудесия” вече работим по нашите следващи проекти, постановки, концерти и участия. Мисия ни е да носим радост и веселие на хората, както и да пазим родната култура. Не бива да я забравяме, колкото и да е трудно.
Освен това, макар и изолирани, децата трябва да са активни физически. Движението е здраве. Трябва да се противодейства на постоянното облъчване от екраните на компютри, телефони и телевизори. Дори от учебниците и книгите е нужно мъничко разсейване, редуване с нещо друго. А и да не забравяме, че танците натоварват тялото физически, но пък разтоварват от всички други напрежения.
-Вълна от благотворителност залива страната в момента. На „Чудесия” благотворителността не й е чужда още от нейното създаване. Да поговорим за удовлетворението, което добрите дела носят.
-О, удовлетворението е огромно. Аз лично се гордея с благотворителната дейност на състава не по-малко отколкото с многобройните постижения, купи, медали, награди и призови места през 15-годишната ни история. Благодаря на децата и на техните родители! Проявите ни в тази посока са безброй - персонално за отделни хора, за читалища, детски градини, старчески домове, участвали сме в събори и събития в повечето градове и села. Невероятни каузи – и известни, и безизвестни, стигнаха до нас и ние станахме част от тях. Самите ние сме били инициатори на кампании. Винаги сме подавали ръка. Отворени сме за всякаква помощ и след епидемията, хората винаги могат да разчитат на нас. (В момента Таня Димитрова се е записала като доброволка и в БЧК, и в болницата – бел. авт.).
-Какво е великденското пожелание на Таня Димитрова?
- Иска ми се да предам на всички хора по света моята сила и увереност, волята, хъса си за живот, куража и ентусиазма. В нашия град, в нашата общност, българите въобще сме изключително силна нация. Всичко това ще отмине и ни предстоят още много хубави моменти. И разбира се, отново ще се срещнем на българското хоро.
Мария ДЪБОВА
