Време е за духовност, но сега е и моментът да помогнем на лекарите
СИМЕОНОВЕЦ. Отец Стефан Еленкин винаги е говорил мъдро, затова и се радва не само на уважение, а и на обич от миряните. В ден от Страстната седмица го намираме в родната му къща в септемврийското село. От 2012 г. духовникът служи в местната църква „Рождество Богородично”. След завършване на Софийската духовна академия – сегашния Богословски факултет, той е ръкоположен за свещеник в катедралния храм „Успение на Света Богородица” в Пазарджик. Тук служи вярно на Бога цели 36 години, като заема различни духовни длъжности. Какви са очакванията на отец Стефан преди най-светлия и радостен християнски празник Великден и Възкресение Христово?
- Отче Еленкин, този Великден църквата и вярата са в капана на извънредното положение за борбата с пандемията от коронавирус. Как се чувствате?
- Ситуацията не е приятна, но духовенството е солидарно с всички, които спасяват човешки животи от невидимия враг. Всяка година, както и тази, православните християни дочакахме със смирение Страстната седмица (страст на черковнославянски означава страдание), която започна на Велики понеделник. Исус Христос изкупува човешките грехове чрез жертва – в страдания, болка и любов. След Цветница поема трагичния път към Голгота и саможертвата, разпънат на кръст, за да настъпи най-светлият момент – Възкресението. Нека го посрещнем с радостни сълзи вкъщи!
- Виждате в създалото се трудно положение послание от Вселената?
-Ако под Вселена разбираме Бог, да, така е. Днешното изпитание у нас и в света е предупреждение към човечеството, втурнало се в надпревара да трупа благинки и богатство. Правя идентично сравнение с потопа и Ноевия ковчег. За бедствието не повярвали и то се случва. Не бива да се тръгва по кривите пътища, там нищо добро не се случва. А тези пътища и пътечки стават все повече. Днес щастието на човека се измерва в имане.
Българинът, натрупал пари, избира да ги харчи не у нас, а на екзотични дестинации, демонстрирайки охолство и висок жизнен стандарт. Опасността от коронавируса бързо ги приземи на родна територия. Те със сигурност вече знаят, че силата е в малките, простичките неща, в смисъла да помогнеш на другия в нужда, както го правят българските медици на първа линия.
Много хора развързаха кесиите си и даряват средства за овладяване на епидемията. Правят го и бедни възрастни с мизерни пенсии. Някъде го правят и милиардери, всички. Смисълът на човешкия живот не е в богатството, веселбата и измамното щастие – да живееш с презумпцията, че имаш много години напред, но не е така. Господ казва: „Безумецо, ще дойде ангел и ще ти вземе душата! Кому ще оставиш всичкото имане?”. Тази е горчивата истина, която е като горчивото хапче, но ти помага да оздравееш. На земния път сме призовани да правим добрини и благодеяния.
- Да разбираме ли, че балансът между духовното и материалното е нарушен?
- Категорично да. Защото духовното винаги предхожда материалното, а сега не е така. Парите не са най-важното. Нека да бъдем по-смирени и милосърдни. В ситуацията на извънредно положение и медиците, и свещениците си вършат задълженията. Ние като служим в Божиите домове не се страхуваме от заразата, надявайки се на силата на Бога и вярата. Не че не може да прехванем вируса, но наш дълг е чрез молитвите да внасяме у вярващите утеха, духовно да ги подкрепяме, да мислим за тях. Благодарим за това, че църквите са отворени, защото затворените врати силно тежат. В храма, който събира и обединява, хората могат да се помолят и да запалят свещица за здраве при строго спазване на мерките за безопасност. Подобно добро поведение видяхме на красивия пролетен празник Цветница. Църквата е свято място. Не помня случай при вземане на причастие от една и съща лъжичка някой да е заболял през моята дълга служба.
- Ако се страхуваме да влезем в храма, къде извън него може да намерим вяра и упование?
-В домовете пред иконата, особено сега в трудното време на изпитание. От изминали назад столетия дойде моментът, когато не ние, а църквата влезе в къщите ни с надеждата по-скоро да забравим злото и отново да се върнем в Божия дом. Иначе съвсем нормално е човек да се страхува от болестта за себе си и за своите близки. Приканвам православните християни в часа на Възкресението, официално облечени, да запалят пред иконата свещица и да се помолят за здраве и за по-честити дни. Човеците се стремят да бъдат по-добри и богоугодни.
- Наистина ли след края на пандемията ще станем по-добри?
-Със сигурност светът вече няма да е същият. Ще изчезнат илюзиите за вечно щастие и преосмисляне на материалното. На умния малко му трябва да разбере къде се крие смисълът на живота. Много хора ще се опомнят и ще оценят дребните неща. Ще помислят как да продължат напред. Духът е силната част на човечеството. Всеки от нас през живота си е сторил грях – волно или неволно, правил е и глупости и отрицания. Сега е моментът да сме едно цяло в името да помагаме на лекарите, борещи денонощно за живота за живота на всеки пациент. Радостно е, че и сега българите показаха, че заедно са по-силни и вярват в християнското добро.
- Пред прага сме на Възкресение Христово. Какво ще пожелаете на хората?
- Да посрещнат с радост възкръснали Христос, който винаги е с нас – в сърцата и душите ни. Нека православните християни да не тъгуват, ако не отидат в храм. В домовете им молитвата ще е изречена със същата сила. Нека дадем сила и на духа и да вървим смирено след него. Време е за духовност!
Пенка МИХАЙЛОВА
