Тя сама изкопа основите на стар манастир, за да върне Божия храм на мястото му
БЯГА. Много са имениците, които ще празнуват Възкресение Христово, но Велика Янакиева заслужава вниманието и уважението ни. Тя бе символ на активност, идеи и вяра. А тази нейна вяра и неизчерпаема енергия бяха една от причините всяка година на третия ден на Великден Велика Янакиева да получава покана за среща от нейни ученици, която винаги се провежда в пловдивското читалище “Възраждане”. И символиката никак не беше случайна. Почетната жителка на брациговското село се спомина преди малко повече от година, но
бяжани ще се сетят за нея навръх Великден, когато забият празничните камбани
Още повече, рожденият й ден е 18 април. Те свързват Лика, както и викат с две неща – написването на книгата за Бяга и изграждането на параклиса „Свети Атанасий Атонски” на възвишението край пътя за Капитан Димитриево. Храмът не е малък - с площ около 50 кв. м и височина 9 м с кръста. На същото място пpeз Средновековието e имaлo гoлям мaнacтиp, унищожен от турците. Cтeнитe му са дебели метър и половина и вce oщe мoгaт дa ce видят. Както и римските останки под тях. Cпopeд мecтнитe xopa, тyĸ е имало pимска станция, a наблизо e ĸpъcтoвищeтo нa pимcĸия път oт Πлoвдив зa Бeлoмopиeтo…
„Велика Янакиева бе много различна, много одухотворена.
Като говореше, все едно разказваше приказка
Беше много активен човек и в последните години от живота си откри Бяга като райско място. Мястото, където са корените й. Неслучайно написа книга за Бяга, в която опорната точка е именно нейният корен. Затова и книгата се казва “Корени, вплетени с любов”. Книгата се търси и се чете и препрочита в нашето село. Наскоро я дадох на един дванадесетокласник”, коментира пред „Знаме” Димитрия Ламбрева, секретар на читалище „Никола Вапцаров-1903”.
Преди 9 години жителите на Бяга с подписка поискаха Велика Янакиева
да бъде обявена за почетен жител на селото
и това се случи. Тогава 85-годишнината й се превърна в тържествено събитие за цялото село. Около 150 души изпълниха едно от местните заведения, за да засвидетелстват своята почит и уважение към бъдещата „Почетна гражданка на Бяга”. Лика бе достолепна до последно, казват местните сега. „Ще я запомня като много добра и умна жена, която не се уморяваше да изпълнява обществени задачи”, казва бившият секретар на кметството Людмил Стоичков. Но тук всички обичат своята почетна землячка.
Велика Янакиева я знаят всички
- и то не само в Бяга, но и в Пловдив, където е завършила Класическата гимназия. Под тепетата тя дълги години е преподавала български език и литература в училища и в Учителския институт. Знаят я и в Чирпан, където става учителка след завършването на “Славянска филология” в Софийския университет.
“Избрах да живея в Пловдив, но моето сърце и душа са в Бяга. Всяка събота и неделя съм тук. В родното ми село не само си почивам, но се зареждам с енергия. Тук пиша най-добре, тук ме спохождат идеите. В Бяга ми е мястото, никога не съм скъсвала връзката с хората. Родното село и моят дом са ми най-свидното кътче на земята”, доверяваше приживе баба Велика.
„Тя живееше в Пловдив, но тук идваше в почивните дни, с нея сме организирали редица литературни вечери, тя канеше гости, правехме рецитали, които бяха много емоционални. Тя направи и празника с Богородичните пити, но не по нейна вина той не можа да се чества”, разказва Димитрия Ламбрева.
И „Знаме” имаше честта да се запознае с баба Лика. Гостували сме в скромната й къщичка, наредена с много вкус и любов, в двора, покрит с калдъръм с уханните пролетни цветя и старият геран, от който още вадят вода... Същият, който е нарисуван на корицата на нейната стихосбирка “Миг върховен - миг тревожен”. Защото поезията бе неразделна част от живота на 85-годишната учителка. Умението не само да я създава, а и да я рецитира, става причината
братът на Яворов - Атанас Крачолов, да поиска да я осинови
“Имаше голямо честване за Яворов, в което не само участвах и аз в ролята на Мина, но и отговарях за цялата програма, спомни си пред нас Велика Янакиева. Трябваше да прочета слово, но толкова се развълнувах, като разбрах, че в залата е братът на поета, че заявих, че за Яворов не мога да чета. И заговорих... Чирпанлии не поднасят цветя, те ги хвърлят. Заринаха ме с тях. Наведох се да ги вдигна и все едно Яворов се качваше по стълбите пред мен - бай Атанас Крачолов. Изпотих се от вълнение, а той ме прегърна и ми каза: “Малка вълшебнице”. Всяко голямо междучасие идваше в училище да ни види. Направи така, че и съпругът ми, който бе адвокат, да дойде в Чирпан. Положи огромни грижи за нас. И съвсем изненадващо предложи да ни осинови. Той нямаше свои деца. Има племенница - Ганка Найденова, която дойде специално, за да се запознае с мен. Отвърнах, че съм поласкана, но няма да приема, защото имам прекрасни родители, а това би било обида за тях”.
Походът на учителката
След Чирпан Велика Янакиева продължава преподавателската си работа в Пловдив. Подготвя много ученици, голяма част от които поемат по нейния път. Сред тях има изтъкнати литературоведи - проф. Клео Протохристова, доц. д-р Атанас Бучков, доц. д-р Юлия Николова - и тримата преподаватели в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Дългогодишната преподавателка, приключила трудовия си път в Английската гимназия в Пловдив. Но вместо да се затвори вкъщи след като се пенсионирала през 1981-а, станала председателка на организацията на пенсионерите към Дома на учителя в града на тепетата. Подела инициативата за създаване на гражданско движение “Христо Г. Данов” за връщане на най-хубавото от традицията на българското училище. Зад нея застанали почти всички директори на пловдивски училища, учители, нейни възпитаници... За една година успели да превърнат движението в общоградско. Основната им цел била да върнат извънкласните форми,
които били в немилост. И успели. Воювали и за връщането на униформите и вечерния час на учениците, и също постигнали резултат. За баба Лика обаче предизвикателствата идвали едно след друго. Едно от тях беше борбата за чист роден език, друго - за промяна в съдържанието на учебниците, написани на прекалено висок стил, и каращи учителите да ги използват заедно с речници на чуждите думи.
Родолюбивото чувство у баба Лика я кара да се захване с написването на историята на Бяга
Книгата “Корени, вплетени с любов” й отнема 20 години къртовски труд
а тя вижда бял свят през 2006-а. Всеки факт е проверен най-малко два пъти, за да е достоверен. За тази книга Марин Кадиев, председател на Съюза на независимите български писатели, казва: “Това е едва втора подобна книга монография след тази на Никола Хайтов за неговото село Яврово. Такава книга няма издавана в България от 1958-а година. Това е докторска дисертация, крупен научен труд. Този труд от 250 страници е един неръкотворен паметник”.
Покрай събирането на материалите за книгата, Велика открила, че в околността на Бяга е имало манастир.
За да убеди всички в достоверността на писанията, тя започва да копае
Три дни копае със съмишленици и намират основите. Пари за строеж събират и бяжани, голяма подкрепа получават от Пловдив и от Брацигово, а синът на баба Лика подкрепя боголюбивото й начинание с около половината от нужните средства. В дома си баба Лика бе сътворила и битов кът, в който цари българският дух, а там имаше и картина на сцена от надгробна плоча в Казанлъшката гробница, за съжаление вече унищожена. За нея Орфей бе част от българския дух и повод за национална гордост. Картината нарисувал пловдивски художник по снимка на Велика Янакиева, а после Никола Гигов идвал специално в Бяга, за да снима тази картина.
„Българите винаги са се обединявали в дни на изпитания. Всеки от нас трябва да се замисли какво ще остави след себе си, защото нашите предци са ни оставили богато наследство”, казваше Велика Янакиева приживе, без да подозира, че невидим вирус ще оплете цял свят в криза, невиждана от Втората световна война насам. „А сега е настанала една апатия, безразличие, егоизъм... Всеки гледа себе си и то така, че дори да навреди на другия. Историята показва, че винаги по време на криза българите са се обединявали. През робството са създали най-много. И точно през кризата трябва да има взаимопомощ и обич.”
Тодор ГРОЗДЕВ
