Този Великден е по-особен, но важни са меракът и духът, а не времето и мястото
Светъл, светъл Великден! В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите, коментира за „Знаме” пазарджишката етнографка Вася Гергинова. Известно е, че подготовката за най-светлия и тачен пролетен празник започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 6 дни.
Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Иисус Христос, преди да бъде разпънат на кръст. И обяснимо всеки ден от тази седмица се нарича „велик” – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък, та до Великден в края на седмицата, когато този път повечето от нас ще гледат онлайн Великденската служба в събота вечер, когато след приемане на миналогодишния благодатен огън от свещеника обикновено се излиза от храма, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява „Христос Воскресе“ и се отговаря „Воистина воскресе“.
Велики четвъртък е най-важният от Страстната седмица. Почиства се цялата къща и се боядисват и рисуват яйцата, които се поднасят на Великден. Най-важният цвят е червеният. В последните години яйцата освен традиционно да се боядисват, се украсяват с декупаж, с лепенки, с кристали, с желирани бои, с декоративно фолио и т.н., но да не забравяме, че при нас се правят яйца, заслужили признанието отвъд пределите на България – да, става дума за
уникалната техника на рисуване на яйца с восък, запазена в Чепинското корито през вековете
Иначе при боядисването на яйцата до появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от брош или риган се получава червена багра, от смрадлика – оранжева, зелена– от коприва, жълта – от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. За допълнителна украса се ползват отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Не всички домакини спазват днес традиционното боядисване с гореща вода, боя и оцет, в които яйцето кисне по пет минути, а слагат равни количества вряла вода и оцет, за да скъсят времето на киснене.
Но в случая са важни меракът и вярата, а не времето
Защото яйца се шарят с любов, вдъхновение и празничен дух. Това поне е било задължително условие за старите българи, които са почитали най-светлия християнски празник.
Известно е, че според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.
В Пазарджишко, както навсякъде в България, по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или събота,
като броят им зависи от членовете на семейството
Задължително първото яйце се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Това яйце играе важна роля в народната медицина и народните вярвания. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата и благославя:
„Да си бяло и червено като червеното яйце!”
След това се поставя пред иконата да пази дома, където се пази до Велики четвъртък на следващата година. Използва се за лек, когато има болен човек в къщата. Старото яйце се счупва и ако се окаже пълно, това означава, че ще има плодородие и здраве, а ако е изветряло или мирише неприятно - това е на лошо.
В някои селища на Пазарджишко го пускат и в течаща вода,
та да се отмият болестите и всичко лошо в дома. Защото самото яйце е символ и на слънцето, и на живота, плодородието, обновлението, а заради черупката си – и на сигурния свят, в който пребиваваме с любовта, вярата и надеждата за по-добро бъдеще.
Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината, казва Вася Гергинова.
Яйце се дарява на всеки гост, прекрачил прага на дома.
На Велики четвъртък се подновявал квасът за цялата година, т.е. получавал се т. нар. нов или млад квас
Същият ден се месят обредните великденски хлябове, върху които поставят обикновено 5 яйца - по 4 червени във всеки ъгъл на погачата и едно бяло в средата.
Месят се три хляба (кравая), като единият се отнася заедно с печена кокошка, червени яйца и бъклица вино на кръстника, вторият - на родителите на булката (ако в къщата имало млада невяста), а третият се разчупва на трапезата.
По традиция една от обредните пити се прави сладка – известният великденски козунак,
който традиционно е в кръгла форма. Той символизира тялото на Исус Христос, така, както червеното яйце, символизира исусовата кръв. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. Според изследователи на българското възраждане, за първи път козунак в съвременния му вид се е появил – не, не в Пазарджик, а в Шумен в средата на 19-и век.
Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи. Но момите и булките можели да „пишат” великденските яйца. В народните представи писаното яйце стои много по-високо от обикновеното великденско яйце, защото то е правено с много повече любов, почит и старание. С писаното яйце не се чукат, то не е за ядене, а само за гледане и радост (оттам и изразът "гледам някого като писано яйце"), но самото яйце носи не само наслада за окото, а и здраве, щастие и берекет.
Във Велика събота обикновено се ходи на гробищата,
прелива се вино, палят се свещи и се подава на мъртвите. Душите на починалите на Великден пък се прибират на небето - от паметната вечер на Възкресението в продължение на 40 дни - до празника Възнесение Христово (Спасовден), изричаме като поздрав “Христос Възкресе”, а отговорът е “Воистина възкресе”. В съботата също може да се замеси тестото за великденските обедни хлябове и козунаци, а два часа преди полунощ започва църковната служба, на което всеки (в обичайната обстановка без коронавирус) носи боядисано яйце.
А всички се чукат с яйцата и се поздравяват с Възкресението,
когато свещеникът го обяви и камбаните зазвънят. След това всеки носи запалена свещ до дома си мълчешком и я оставя да догори вкъщи. Сутринта в неделя – първият празничен ден, сеотговява с великденски яйца и обредни хлябове. Църквата не определя какво точно да има на празничната трапеза, но според традицията, задължително има хляб и вино, а хлябът не се реже, а се разчупва… В миналото великденските хлябове се освещавали в църква, масата не се вдигала три дни, а трохите не се изхвърляли… Традицията повелява и великденското агне да присъства на трапезата в първия ден след Възкресението като символ на Агнеца Божий.
Сега ще си стоим у дома, в трепетно очакване на подвига на Спасителя и Божията благодат.
Да имате светли, честити и весели Великденски празници!
„Знаме”
