ПАЗАРДЖИК. Лазаровден и Цветница са едни от най-хубавите пролетни празници за българите, а за първи път сега няма да видим палитра от състави от региона, които ще представят песни и танци на Тортата. Да, от година на година редиците на самодейците оредяват и все по-трудно се опазва фолклорната съкровищница. Сега сме затворени, но навън ухае на пролет и в събота и неделя ще се радваме на едни от най-светлите български празници. В ушите ни ще зазвучи песента на дългополите девойки „Ой, Лазаре, Лазаре, що прибърза да дойдеш…” А после въздухът ще замирише тръпчиво на върбови клонки и ще се отключат благословии за здраве и берекет.
Важно е да помним и следваме традициите, даже в дните на извънредното положение
Ясно е, че този път в Бъта няма да обикалят цялото село с песни, да събират дарове си избират кумичка и няма да й отидат вкупом на гости след лазаруването. И в Елшица момичешката група няма да излезе вечерта на Лазаровден преди Цветница на поляните край реката. А би било чудесно. Защото на поляната идват и момчета и след игри и бране на върбови клони настава голямата обиколка на селото, която завършва в църквата и с промушването под отрупаната с върбови клонка маса…
За традициите и как те се отбелязват по християнски и в Пазарджишко разказа за „Знаме” етнографката Лиляна Шулева.
Утрешният Лазаровден народът го нарича още Лазарица и Лазарова сватба
Празнува се в събота, една седмица преди Великден. Обичаят лазаруване е разпространен във всички български земи. В основата на лазаровата обредност личат древни вярвания, свързани с пролетното пробуждане на природата – време за началото на селскостопанската работа. През този период стават и харесванията между моми и ергени. В Пазарджишко се смята, че къща,в която са влезли лазарките, ще бъде честита през цялата година. Лазаруването е сред най-радостните български празници. Изпълнители на обичая са най-вече моми, малко преди задомяването си. Бъдещите лазарки в Пазарджишко се събират предварително и си припомнят лазарските песни и игри
На помощ им идва по-възрастна жена, която вече е лазарувала и добре помни песните. Лазарските групи в Пазарджишко се събират по махали, по-рядко е една от тях да е от цялото село. Броят им достига до десет момичета. Лазарките се обличат в празнични дрехи – китени рокли или сукмани, много често и с невестински костюми, които вземат от омъжените жени. На кръста опасват сърмени или мънистени колани с пафти, а на гърдите – тежки нанизи. Главите са закичени с китки и венци от пролетни цветя. Лазарките от сутринта посещават домовете, махалата или цялото село, пеят и благославят стопаните. Извива се и лазарско хоро. Изборът на лазарската песен е по желание на домакините в къщата. С песните си възпяват труда на стопанина, възхваляват богатството и гостоприемството, пеят за красотата и достойнството на момата и младата булка в къщата, както и за рожбата й. В Цар Асен песента звучи така:
„Ой, лазарке, младо дойне,
стани, стани, чорбаджийче,
със ситото ни дарувай,
сита да е годината!”
Лазарките пеят и за пчелите в къщата. Песента в Дюлево благославя роенето им.
„Вий се, вий се, кошере,
по цареви дворове,
що си ми царица царю риза шиеше,
мъжко дете държеше,
шапчица му кроеше”
На Лазаровден момичетата играят по две една срещу друга и се разминават с кърпи в ръце. В други селища на Пазарджишкия край играят две по две или се залавят на сключено хоро. Водачката на групата, наречена „баш кошница” мята кърпа на рамото на стопанката, а момите за песните си получават яйца, брашно и пари. Домакинята изнася подаръците в сито, което после търкулва. Ако то се захлупи, ще има берекет през цялата година. Ако падне с отвора нагоре, годината ще е гладна.
На лазарското хоро излиза цялото село, а ергените и майките избират бъдещите си булки и снахи.
В неделя е Цветница
Този ден се нарича още Връбница заради върбовите клонки, които се освещават и раздават от църквата. Цветница е пролетен, обичан от българите, празник. Християните вият венци от върбовите клонки, поставят ги на главите си или на кръста за здраве. С върбови клонки се кичат и портите на къщите и иконите – да предпазват стопаните от болести. Според Евангелието, на този ден Исус Христос бил тържествено посрещнат в Йерусалим с палмови клонки и цветя. Те се приемат като магически средства за предпазване от болести. Те придават живителната сила на растителността. На Цветница се яде задължително риба. В Пазарджишко имениците посрещат гостите си по граждански. На табла им поднасят скромна почерпка – сладка в специални блюда с лъжички и леблебии, както повеляват Великденските пости.
Весели празници на всички!
Пенка МИХАЙЛОВА
