Безценна и трогателна е помощта, която си оказват учениците – всички заедно ще се справим!
Дали задължително, дали препоръчително, учители и ученици минаха на една платформа – „Майкрософт тиймс”, а всеобщото мнение е, че това е правилна стъпка за обединяване на дистанционното образование на едно място. Още повече, писахме за минусите на социалните мрежи в миналия брой. Как върви адаптирането и обучението сега? Разговаряме с Радослава Велева – учител по български език и литература в Първо ОУ „Св. Климент Охридски” в Пазарджик
- Г-жо Велева, всички се прехвърлихте на една платформа. Имаше ли по-добри платформи от „Майкрософт тиймс”?
- Твърде вероятно е да има и по-добра платформа, но голяма част от българските учители нямаме база за сравнение, защото те притежаваме необходимия опит. Истината е обаче, че платформата организира ефективно обучителния ресурс, позволява да се следи активността и ангажираността на учениците, да се споделят материали, да се осъществява видео, аудио и чат връзка. Възможностите са много, изисква се време, за да може да я използваме пълноценно.
Да организира рязък преход от традиционно към дистанционно преподаване и то в ситуация на пандемия, се оказа трудна и много отговорна задача за всяко училище. В рамките на няколко дни учебните заведения трябваше да започнат образователен процес, непознат досега в нашата система. Въпреки огромните притеснения двата почивни дни бяха достатъчни на преподавателите от училището ни, за да сформират различни Viber, Messenger и Facebook групи за своите класове - залагахме на социални мрежи, познати на широк кръг потребители. Проведоха се стотици разговори с родители, ученици, колеги. Усилията се мобилизираха и още първия понеделник след обявяването на „ваканцията“ започнаха онлайн часовете. Първите стъпки бяха трудни. Сринаха се използваните досега платформи, липсваше опит, онлайн обучителен ресурс, но усилията продължаваха. Последваха занимания чрез възможностите на Google, различни канали, програми, платформи … И когато от МОН беше спуснат „спасителния пояс“ – възможност за работа в платформата "Майкрософт тиймс" – ние се включихме. Два дни бяха необходими на преподавателите да се регистрират, а към днешна дата почти всички ученици са активирали своите профили. Всеки ден от ръководството на училището се организират обучения за работа в платформата. Вече се провеждат онлайн часове чрез "Майкрософт тиймс".
- Плюсовете на канализирането на обучението в една платформа са ясни, но има ли спънки от чисто технологично естество в обучението с тази платформа на "Майкрософт"?
- Спънки от технологично естество ще има, независимо от платформата. Нека не забравяме, че с толкова кратко предизвестие и поради факта, че много от нас нямат уменията да боравят с повечето инструменти за дистанционно обучение, няма как да се справим с всичко на секундата. Не е реалистично да очакваме обичайния ритъм на работа, но смятам, че това не са непреодолими прегради. Да, платформата доскоро не работеше с пълния си капацитет. Да, има много деца, които все още се затрудняват при работата си с нея, а и някои от родителите не могат да помогнат. Тук на помощ идва комуникацията – в нашето училище активно се включват ръководството, класните ръководители и учителите, за да подкрепят онези, които не се справят. Безценна и трогателна е и помощта, която взаимно си оказват учениците. А връзката в социалните мрежи не е ефективен обучителен подход, защото трудно се проследява ангажираността в образователния процес на всеки ученик. Когато учител работи с един клас, това е постижимо, но когато работи със сто, че дори и с повече деца от различни класове – това се оказва невъзможна мисия.
- За малкото дни досега кое се изглажда в комуникацията и обучението?
- Учители, ученици и родители все още се адаптираме към дистанционното обучение. Ако искаме да се справим, ще трябва да променим много от нагласите си. Това не е традиционно обучение и затова подходите, ресурсите и очакванията ни трябва да са различни. Учим се да общуваме от разстояние, да структурираме по-възможно най-добрия начин онлайн часовете си така, че да не загубим интереса на децата и да бъдем полезни. Стремим се да прецизираме внимателно времето на учениците, прекарано пред компютрите и телефоните, да съчетаваме синхронното и асинхронното обучение. Няма как да пропуснем и онези деца без достъп до интернет или компютър, както и тези, сблъскващи се с обстоятелства, които затрудняват провеждането на ефективен учебен процес в контекста на дистанционно обучение. Всички те имат нужда от нашата подкрепа и ние търсим начини да им помогнем.
Проблемите са много и аз съм сигурна, че грешим, но ние сме професионалисти – знаем как да преподаваме и ще се научим да го правим и дистанционно.
- А родителите адаптираха ли се наистина, за да са ефективни помощници в учебния процес?
- Да, съществуват родители, които винаги са участвали и подкрепяли образователния процес на своите деца и такива, които никога не са се включвали в училищния живот. Нереалистично е да се смята, че и тук ситуацията е безпроблемна – съществуват случаи, при които комуникацията е трудна или почти невъзможна.
За радост обаче по-голямата част от родителите са наши помощници. Именно те гарантират ангажираността на децата и осигуряват необходимия контрол да се отделя достатъчно време за учебния процес. Те помагат и при работата с новата платформа и тяхното отговорно отношение е достойно за уважение. Образованието в дигитална среда би било абсолютно неприложимо, ако те не са наш партньор и затова поддържането на непрекъсната връзка с тях е от съществено значение за подобряване на обучението и преодоляване на трудностите. Благодарим им за подкрепата, помощта и разбирането. Заедно ще се справим и с това предизвикателство – само да сме здрави.
Тодор ГРОЗДЕВ
