Вярвам, че един ден оперетата ще се върне в Пазарджик!
ВАРВАРА. На 20-о число на месец март радетелят на оперетното изкуство Атанас Терзиев закръгли достолепните 90 години, а „Знаме” го поздрави от дистанция с пожелания да ни гостува, ако не по-рано, поне за 100-годишнината си. Роденият в горнооряховското село Царски извор офицер, актьор и певец само на 23 години свързва живота си завинаги с Пазарджик. А културната ни общественост неизменно свързва своя любимец Наско със сцената на театъра и на оперетата.
Тук през 1953 г. го довежда военното му образование, като заема длъжността началник щаб на полка в пазарджишкото военно поделение. Но съдбата му отрежда друго поприще. За музиката го открива година по-късно диригентът на градския представителен ансамбъл „Маестро Георги Атанасов” Иван Димов.
Първата му изява е в оперетата „Волният вятър” на Дунаевски. В театралния сезон 1954 – 1956 г. е актьор в театъра в града, където получава категоризацията професионален артист. Три години по-късно, през 1969 г., вече е директор на Дома на културата на Общинския народен съвет -
в годината, в която се открива новата сграда на театъра
Тя приютява под един покрив драматичния театър „Константин Величков”, симфоничния оркестър и оперетния театър „Маестро Георги Атанасов”, който, за съжаление, вече не съществува.
Атанас Терзиев има 25 драматични роли, в 24 оперетни спектакъла изпълнява теноровите партии. Носител е на престижни награди, удостоен е със званието „Почетен гражданин на Пазарджик” (2015 г.).
След приключване на артистичната му дейност, заедно със съпругата си Мария, споделят своите дни в собствена къща в септемврийското село Варвара. До китното селце в полите на Родопите екипът ни не успя да стигне, за да му честити рождения ден. Причината е пандемията от коронавируса. Но чухме бодрия му глас по телефона, както и мъдростта на 90-годишния му житейски път.
- Г-н Терзиев, как сте в трудното време на извънредното положение?
- Чувстваме се добре, макар че българите сме подложени на голямо изпитание за преодоляване на злото, наречено коронавирус. Със жена ми Мария, която ми приготвя най-вкусните манджи, сме здрави, Слава Богу. И ако не ни хване тая нова чума, ще оцелеем. Надявам се. Иначе спазваме забранителните мерки. Пътят ни е до магазина за най-необходимите продукти.
Пътната врата е залостена, гости не посрещаме. Разхождаме се в зеления двор с цветята, непрестанно до нас са трите кученца – най-добрите ни приятели. Времената на инфекцията са тежки, но не бива да униваме и да се оплакваме. Спокойно ще дочакаме по-хубави слънчеви дни, без страх от болести.
- Значи ли, че тягостната обстановка не е посегнала на чувството Ви за хумор?
- Не е посмяла и да се опита. Ведрото чувство за хумор ми е по рождение, нося го в себе си и не ме напуска и досега. То ме развеселява и в най-трудните ситуации, помага ми да преодолявам препятствията по пътя на живота ми. Това чувство е присъщо на българина от най-далечни времена, намираме го в приказките, в народното творчество, в литературата. Веселбите и закачките сред интелигентни и по-обикновени хора създават повече радост и удължават живота. Важно е приятелството, добрата дума и да сме човеци.
- Как преминаха всичките девет десетилетия?
- Целият ми съзнателен живот премина в сферата на културата и изкуството в Пазарджик, моето второ родно място. Военната служба ме доведе тук, но за кратко. Диригентът Иван Димов откри певческите ми възможности и така се започна. Участвах в театъра и оперетата. 28 години като директор на Дома на културата ръководих културната дейност в града.
Не беше леко, но обичах работата си, за която получих много награди от тогавашния Комитет за култура. В онова време имаше уважение към дейците на културата. Салоните бяха пълни, кипеше и вреше. Днес нещата са по-различни, по-различни са и културните вкусове. И това е нормално. Всяко време налага изискванията си за това кое е добро и кое не е. Важното е отговарящите за културата да са в крак с новите предизвикателства сега.
- Незабравими ще останат оперетните спектакли. Как постигнахте високото професионално ниво на трупата?
- С даровити певци, влюбени в сцената. Те изпълняваха главните роли под режисурата на най-добрите творци от музикалния театър в София, сред които и Светозар Донев. Често гастролираха светила на оперетното изкуство – Виден Даскалов, Лиляна Кошлукова, Лиляна Кисьова и други. Те сами пожелаваха да пеят на пазарджишка сцена. От тях се учехме на професионализъм, а оперетата се прослави в цялата страна.
В трупата работеха корепетитори, вокални педагози, добри режисьори, оперета без балет няма. Заслугата за ефирната красота е на хореографката Филка Хамалска. След постановките ме питаха откъде е балетът и се заричаха само заради него да гледат още веднъж спектакъла.
- Пазарджик също си имаше своите любими водещи солисти.
- Така е. Много обичана и тачена е Стоянка Коева, чийто талант продължи на русенската оперна сцена. Незабравими за публиката и до днес са ролите на Борис Драмчев и Богдан Гочев – басбаритони, на София Ашикян, Стефка и Иван Караиванови, Христо Зъзрев и други. Някои от тях си отидоха от този свят.
Искам от сърце да благодаря за помощта на Дима Бойчева, тогава шефка на Градския съвет за култура. Да е жива и здрава! (Дима Бойчева – наша дългогодишна колежка в „Знаме” – бел. авт.)
- Вие в какви роли се въплътявахте?
- Комедийните, с които се гордея. Играл съм и драматични роли в театъра под режисурата на Георги Тодоров. Една от тях е тази на поручик Зардов от „Честта на пагона” на Камен Зидаров. Обичах еднакво всичките си солови изяви.
- А какъв спомен пазите за големия Иван Спасов?
- Съвместната ни творческа дейност се измерва в цели 17 години. Голям творец и човек с особен поглед към музиката и изкуството, личност, рядко срещана днес. С неговото дирижиране на симфоничния оркестър оперетата достигна високите си успехи. Първо гостуваха музиканти от Пловдив, после се утвърди оркестърът, създаден специално за изявите за оперетата. Днес пазарджишкият симфоничен оркестър е единственият в страната, финансиран от Общината. Заслугата е на кмета Тодор Попов. Щастлив съм, че след закриването на оперетата продължи животът си оркестърът.
На 18 септември тази година се навършват 100 години от създаването на музикалното дружество „Маестро Георги Атанасов”. Дано дотогава всичко лошо да е минало и да отбележим подобаващо годишнината.
- Любителите на оперетното изкуство още помнят националните прегледи на оперетното изкуство в Пазарджик.
- Организатор на празниците бе Комитетът за култура. В изявата участваха най-добрите самодейни оперетни състави от Ямбол, Велико Търново, Ловеч, Лом и от други градове. Спектаклите на нашата оперета печелеха първите места. Нека се похваля, че циганката, дето ме хвалеше, умря. Днес няма самодейни оперети, единствено не съм сигурен за ловешката.
- Нашата също отиде в историята. Защо така се случи?
- Причини има, но не ми се споменават. Една част от хористите преминаха към църковния хор на храма „Успение на Света Богородица”. Някои солисти напуснаха и така всичко се разпадна. Иначе, убеден съм, че кметът Тодор Попов, както съхрани оркестъра, така щеше да помогне и на оперетата да я има.
Пазарджик е музикален град. Доказателство за това бе пълният салон на „Българи от старо време” на гостуващия драматично-музикален театър от Велико Търново. И ние с Мария бяхме там. В нашата постановка имаше много по-хубави неща по моя преценка. Вярвам, че един ден оперетата в града ще се върне. Ако все пак това не се случи, моля ръководителите на културния живот в града да канят оперетни състави от страната.
- Как е животът във Варвара?
- Това е прекрасно слънчево село. Вече 34 години живея в моята си къща и дишам чист въздух. Покрай дома ни минава бистра рекичка, по-натам има и язовирчета. Пак ще ходим на риболов и в гората да събираме билки и гъби. Само да е живот и здраве.
Пенка МИХАЙЛОВА
