Надяват се видните ни учени да ни зарадват с добри новини час по-скоро.
БЕЛОВО-ПАНАГЮРИЩЕ. Не без основание и в дните на коронавирус беловци и панагюрци изтъкват преки връзки с главни действащи лица от сърцевината на националните структури, които ръководят със своите съвети борбата с невидимия COVID-19. Немалко беловци се гордеят, че проф. Тодор Кантарджиев от Националния оперативен щаб е бил лекар в техния град, а панагюрци пък се хващат за родовия корен на проф. Георги Момеков от Медицинския съвет, който бе сформиран в помощ срещу заразата от коронавируса. И без значение, че председателите на щаба и на съвета – ген.-майор Венцислав Мутафчийски и проф.д-р Коста Костов, не са първи приятели, и на беловци, и на панагюрци, е ясно, че в такива дни място за разделение няма. И се надяват видните ни учени да ни зарадват с добри новини час по-скоро.
Професор д-р Тодор Кантарджиев е
работил като лекар в Белово от 1981 до 1982 година и именно там трупа първите си месеци
практика „на терен”. Иначе е роден в София на 24 декември 1955 година. Напуска беловци, за да стане научен сътрудник в катедра „Военна епидемиология и хигиена” на ВМА. От 1988 г. е в НЦЗПБ, последователно е ръководил лабораторен сектор, лаборатория, обединена лаборатория и от 1992 г. - Отдел микробиология. През 1986 г. придобива специалност Микробиология, през 2001 г. придобива специалност Клинична имунология и през 2004 г. специалност Епидемиология на инфекциозните болести. Доктор по медицина е от 1991 с дисертация на тема "Имунологични методи за диагностика на системната кандидоза". Доктор на медицинските науки е от 2008 г. на тема ”Проучвания върху етиологичната диагностика и етиотропната терапия на микозите в България”.
Проф. Георги Момеков има панагюрски корен. Внук е на ген. Георги Момеков, който има заслуги за стопанското развитие на Панагюрище преди 1989 г. и от 1974 г. е почетен гражданин на Панагюрище (негова паметна плоча е поставена и на улицата, носеща неговото име, и в Историческия музей в града на Райна Княгиня). Мнозина от феновете на ЦСКА добре знаят, че
той е председател на ЦДНА в периода 1962-1963 г.
Генерал Момеков е бивш партизанин и командир на чета, а през юни 1944 г. е определен за началник-щаб на партизанска бригада „Георги Бенковски“. Впоследствие е помощник-командир на първа дружина на 27 Чепински полк, между 1946 и 1947 г. е адютант на военния министър, а по-късно е командир на Седма пехотна рилска дивизия, първи заместник-началник на Генералния щаб на българската народна армия, началник на тила на българската армия, заместник-председател на Държавния комитет за планиране (1965 – 1971), където отговаря за отбранителната промишленост. Той е един от главните инициатори за изграждането на Машиностроителния комбинат „Оптикоелектрон“ в Панагюрище.
Синът му проф. Момеков е изявен фармаколог и според него, лекарствата, които напоследък доста често се чуват като препоръка, - хлороквин например, „не е магически куршум”, а и тези лекарства „имат страшно много странични ефекти”.
Професорът е преподавател в катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология” на Фармацевтичния факултет при Медицински университет в София, председател е на Българското научно дружество по фармация, член на научните дружества по фармакология и токсикология. Има придобита специалност по клинична фармация и множество специализации у нас и в чужбина. Съавтор е на 156 научни публикации (89 от които в списания с импакт фактор), 20 глави от учебници и монографии и един патент. Трудовете му са цитирани над 800 пъти. Проучванията му са в областта на онкофармакологията, експерименталната химиотерапия, фито- и етно-фармакологията и лекарствените взаимодействия.
Ангел АНАТОЛИЕВ
