Далеч преди първи април голям хумор извира в интернет. Заливат ни миймове-мемета, колажи, комикси, вицове, остроумия и ведри послания, всички свързани с коронавируса – и с генерал Мутафчийски, разбира се, защото той стана герой номер едно в социалните мрежи. Социалните мрежи пращят от хумор и без да вкарват в сметката задаващия се Ден на шегата. Покрай коронавируса за едни всеки ден стана Ден на лъжата, а за други е Ден на шегата – шега със здравословен смях, който нормализира обстановката и държи изправен тонуса. Защото даже пословични шегобийци като италианците най-сетне си седнаха на задниците и разбраха, че „la televisione e un mezzo di comunicazione utilissimo”.*
Ама хумор умора нема.
Цялото това кискане може да очертава и клинична картина, но в по-чести случаи си е чиста народопсихология
Може би заради прословутия си български инат, българите правим много неща наобратно, все едно против урочасване, и това като нищо може да ни спаси. И щом въртим или кимаме с глава объркващо за чужденците, или пък имаме шампоани, на които пише „за мазна коса” и от тях косата ти наистина става мазна, защо да не се посмеем на коронавируса?
Този смях е част от тази типично наша си „обратност” и доказателството за това е, че много от колажите биват поствани и лайквани от хора, които съвсем не подценяват COVID-19, даже напротив, съдейки по другите им постове и харесвания.
В социални групи, където властваше сериозният и щекотлив тон покрай ежедневните проблеми, сега на преден план излизан постове, предизвикващи усмивки. В групата „Всички, които обичаме Батак и имаме връзка с него” например точно заради разведряване на тягостната атмосфера
започна темата за прякорите в Батак
А тя се оказа плодоносна… По същата причина в пазарджишки групи майки с децата си демонстрират творчески занимания с подръчни средства у дома или играят хоро в хола, а в пещерски и велинградски групи показват изградени заслони...
Денят на шегата, казват, бил измислен в древния Рим, където в средата на февруари отбелязвали Деня на глупците а според други го дължим на неаполитанския крал Монтерей, въобще, някъде на Ботуша, където днес италианците гледат усърдно телевизия. Поне тези, които не са хоспитализирани. Според една от легендите, на неаполитанския крал Монтерей му поднесли риба послучай спирането на голямо земетресение. След година владетелят поискал точно същата риба. Но точно такава така и не намерили, затова готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станало обичайно на 1 април да се пускат шеги и лъжи.
Нищо чудно специалният ден на шегите обаче
да е изобретен от поданици на Римската империя с тракийска кръв във вените,
а това да е забравено от световната история. Знаем, че такива в империята е имало бол, както и императори от тракийски произход впрочем. И световната история е забравила как от нашата Сердика християнството за пръв път е получило легитимност с едикта на императора-тракиец Галерий през 311 година (на 30 април), но пък в учебниците тази роля е присъдена на Миланския едикт, който е две години по-късно.
Ако потърсим корените на българския хумор, може и да не стигнем до рибата Монтереева. Можем да стигнем до заключението, че причината за смеха ни е ни риба, ни рак, защото как така се смеем като толкова много сме препатили?! Ама шегата и хуморът са порите на българската национална физиономия. Затова държим рекорда по брой прякори от памтивека не само в Батак. Защото с хумора по-лесно се понасят несгодите и работата, а като казахме работа,
майтапът е трансмисията на трудолюбието
Което пък за нацията ни е пословично. Както и самоиронията. Нещо, на което не са способни цели нации. А именно първо чрез труд българинът е оцелял и се е съхранил през вековете на чутовни изпитания. На труда е подчинен и религиозният му календар, и обществото, и семейството му, и целият му живот. А труд без песен и без смях не може, доказал е и го доказва българинът. Константин Петканов мъдро ще отбележи, че за нас „важен е трудът, но не и доходът” и ако вие не му вярвате, дядовците ви биха му повярвали. Защото дядовците ви бяха от хората,
които се трудеха, за да не стоят „празни”
По същия начин българинът се смее заради самия смях. Не за да осмее някого или себе си, а за да се пошегува с тях като си раздвижи хубавичката лицевите мускули и ушите.
И това е мъдро.
И свидно, защото ни свързва с нашите дядовци, които бяха по-близо до истината от нас, макар да не носеха смартфони, а само джобни ножчета за дялкане на клечки и рязане на нокти. И е много трудно да се смееш в днешно време. Който се смее по този начин, е целунат от Бога.
Да, и други народи си имат техния Хитър Петър – и турци, и гърци, и италианци. Ама ако всеки от тях действа така, сякаш ключът за Рая е в задния му джоб, само нашият се казва Петър.
Е, сега се казва Венцислав Мутафчийски и е професор, доктор и генерал,
но това не променя нещата. Ние вярваме, че той ще надлъже коронавируса. И крачката назад със заповедта на здравния министър Ананиев с маските въобще не помрачава ореола на генерала. Напротив. Генерал-майор Мутафчийски наднича от толкова много снимки във Фейсбук, че ако скролваш достатъчно бързо с мишката ликът му в лентата с постове ще оживее като на кинолента. Дойде короната и първо започнаха майтапите с бира „Корона” и с ракията. Това беше аперитивът, но короната настъпваше и ние й отговорихме по световната мода с тоалетната хартия. После с кучетата, които разхождат хората.
И с тоалетната хартия. И с ракията.
Една приятелка от Нови пазар изчисли, че КОВИД 19 всъщност са 19 ВОДКИ.
И сподели нагледно как преборва вируса - бавно, упорито, системно и методично.
Хубаво е, когато пребориш вируса на страха.
А той настъпваше. Отговорихме му с нови мемета. И с балконите и КПП-тата, с кондоми и с хинин, и с всичко, което се отнася, пардон, занася със забраните, ограниченията и отговорността. И най-вече с генерал Мутафчийски. Но в голямата си част шегите и колажите с генерала не са злобни и подигравателни, а добронамерени и предизвикващи симпатия. Разчупващи напрежението, стресиращото очакване и леда, който се промъкна във вените ни след като се залостихме по къщите.
И да са живи и здрави хумористите в нета, защото иначе ще полудеем
И нямаше да знаем, че в Батак има хора, на които им викат Водния дух, Нецепаемия и Пиьения рейс.
Затова: Честит ви Ден на шегата! Коронавирусът извади наяве добрите ни стари хумористични навици, защото е изпитание. Зад целия този хумор стои надеждата и дори вярата, че светът не само ще се върне в старото си русло, но и че ще се промени към добро. И хората в него дълго ще си спомнят какво са можели да изгубят завинаги. В това време е трудно да се шегуваш - дори да имаш вяра. Но пък нима усмивката в дни на горест не е?
