За пореден път ще преминем към лятно часово време, въпреки че имаше дискусии дали това трябва изобщо да се случва. Тази година ще преместим стрелките с един час напред в 3:00 часа сутринта на 29 март (неделя), а след последната неделя на октомври 2020-а в края на март 2021-а ще направим това упражнение за последен път.
През миналата година евродепутатите подкрепиха предложението на Европейската комисия смяната на часовото време да бъде прекратена, като дадоха време на държавите членки да се синхронизират до 2021 г.
До 1 април 2020 г. страните членки трябва да уведомят Еврокомисията кое време избират - лятното или стандартното, популярно като зимно часово време. ЕК си запазва правото, ако има проблеми и държавите не са успели да се синхронизират, директивата да бъде отложена или отменена.
Допитване до eвропейските граждани, проведено 2018 година, показа, че мнозинството европейци искат тази практика да спре. Резултатите от анкетата, проведена в България показаха, че повечето българи също искат да прекрати тази смяна (51% от българите са за лятно часово време, 38% са за зимно, а останалите не са сигурни). На същото мнение са повечето държави от южна Европа. Германия и скандинавските страни предпочитат стандартното часово време.
Според българските учени, часовата зона, в която се намира сега България – 2 часа преди Гринуичко време, е естествената за страната ни и трябва да останем в нея. Специалисти казват, че има редица сектори и сфери на живота, където смяната на времето води до умора, намалена производителност и крие рискове за редица групи граждани. Родният сектор „Селско стопанство” също е пряко засегнат от досегашната смяна. По оценки на експерти животновъди, годишно в продължение на около 6 седмици, лактацията на овцете намалява, а това води до намалена продукция. Проучвания сочат, че броят на инцидентите и сърдечните удари се увеличава през дните след смяна на часовото време.
(Зн)
