Дизайнът е по прочут гоблен от 17 век, който никога досега не е тъкан на килим
КОСТАНДОВО. "Дизайнерският килим може да е доминиращ център на пространството, въплътил в себе си най-необичайни творчески фантазии или пък да е в хармония с останалите елементи на интериора, допълвайки и подчертавайки цялостния облик и енергия на помещението."
Това са думи на двигателя и основен дизайнер на "Хемус" - Велинград Нино Парпулов. От години той и екипът му налагат българското качество на европейския пазар.
Килими, излезли от тъкачните цехове в Костандово и Света Петка, са в едни от най-престижните сгради в Европа -
Бъкингамския дворец , историческия дворец "Озбърн" на британския остров Уайт, построен като лятна резиденция на кралица Виктория, кабинетът на бившия английски министър-председател Тони Блеър, музеят „Алберт“ във Виена, историческата резиденция "Девентър" в Холандия. Килими на "Хемус" се появяват дори в сцени на "Хари Потър" и "Транспортер", снимани в замъка "Аник".
Сред клиентите на фирмата са британското кралско семейство, Националната организация за запазване на културното наследство на Великобритания, внучката на Уинстън Чърчил - Джейн Чърчил, Миг Джагар и много други.
"Хемус" е
лидер в Европа в съхранението на ноу-хау за възпроизводство на ръчен текстил
Килимите им не могат да се намерят в масовото производство, задължително трябва да се поръчат. Клиентът сам решава дали да дава идеи, или да се довери изцяло на професионалистите.
- Практиката ни във втория случай е да искаме снимки на интериора, за да преценим какъв килим ще стои най-добре Всеки е специфичен - създаден е за мястото, където ще бъде поставен - и като цветова гама, и като дизайн. Съобразен е с обзавеждането. Ако го сложиш в друга обстановка, ефектът няма да е същият - уточнява Нино Парпулов.
Той и колегите му имат и друга любопитна традиция - обичат
да канят собственика на място, докато килимът е още на стана, за да се „подпише” на него -
да върже например два - три възела, както и да се запознае лично с тъкачките, които го изработват.
Неслучайно тези килими са уникати и се превръщат в семейна ценност, предавана на наследниците. А с годините и употребата растат качеството и цената им. Ръчни килими, създадени от фирмата преди 20 години, вече се появяват по търгове в Западна Европа на двойна цена.
За тези шедьоври обаче са нужни опитни кадри, тясно специализирани в отделните етапи. Обучението им продължава години. "Хемус" затваря производствения цикъл постепенно. В момента в Костандово и Света Петка работят общо 30 жени. Някои са изкарали целия си трудов стаж на стана - има с по 30 и 35 години опит.
Фирмата ебългаро-английска. Английският партньор сам намира Нино в Костандово. По онова време (в продължение на 5 години) той работи за Америка.
- Започнах да работя с Щатите през 1993-а.
На месец изнасях по 600 квадрата котленски килими
Но тогава дойде настоящият ми партньор от Англия. Бе изпратил запитване до Министерството на промишлеността къде у нас се правят ръчно тъкани килими. Обиколил няколко места и навсякъде заварил едно и също - непригаждане към нуждите на пазара, стари неща, които вече никой не иска, мрънкане, тюхкане. Докато ние правехме това, което се търсеше и можеше да се изнася. С това привлякохме англичаните. Оттогава работим основно за Англия.
- Цял живот да работиш за Англия, това, което успееш да произведеш, няма да стигне. На този етап само си одраскал повърхността - обича да казва моят английския партньор. Англичаните държат много на килимите и наистина ги ценят.
Ако потърсите известна сграда в интернет, още на първите снимки ще видите килимите в нея
С това се гордеят. А ние се гордеем, че за не една и две прочути сгради това са нашите килими. Харесвам англичаните - знаят много добре какво искат. Няма кич, няма комерсиалност.
Нино Парпулов обича работата си и говори с увлечение за нея. В цеха в Костандово посреща не само клиенти. Обикновени посетители също идват, за да се порадват на магията, която се ражда там. Както и туристи, попаднали в региона и чули за необикновените килими.
- 20 години продължавам да се уча. Отговарям най-вече за боядисването на преждите. Всеки килим е различен, създавам все нови и нови цветове - вече станаха над 7000.
На ден се появяват средно по 6 нови разцветки
Като започна 3-4 неща, всяко с по 30-40 цвята, балансирам през седмицата със 160 цветя. Не е лесно. А ако реша да правя и нещо ново, работата ми се увеличава още повече. Работя с фина вълна и памук, 100 процента български. Химикали не използвам. Не използвам и компютърни програми. Синът ми Тодор работи с новите технологии. Той прави дизайните, а маркетингът е ангажимент на дъщеря ми - Надя.
На Нино обаче му е трудно да отличи някой от килимите като по-специален:
- За мен всички са важни. Разнообразието е голямо - класически, модернистични, които се поръчват главно за офиси, и т. н.
Правили сме килими дори по снимки на НАСА
А от две години тъчем ръчно и икони, като се съобразяваме със стандартите за размери на иконите. Повечето са за лична употреба. Окачват ги по стените. Има няколко в Рилския манастир.
Сред килимите-уникати, които в момента са в цеха в Костандово, има точно копие на килим, собственост на френския крал Луи 15. (Оригиналният е продаден в САЩ за 5 милиона долара.)
Върху друг оживява митът за трагичната любов между Кефал и Прокрида. Сцената е репродукция на гоблен, шит в продължение на 26 години (от 1704-а до 1730-а) във Франция и придобит от френската корона през XVIII век. Нишки с над 240 нюанса пресъздават Прокрида, поднасяща два дара на своя любим - ловеца Кефал.
- Този килим е част от нова разработка, която има шанс да изпратим на изложба във "Версай". Така ще се промотираме във Франция. Там такива неща вече не се правят.
4 жени го тъкаха в продължение на 9 месеца, на мен ми трябваха 8 месеца да го боядисам,
не по-малко време отне дизайнът. Дейностите се препокриват, но да кажем че цялата изработка отне поне година. 56 цвята са само шевиците. Килимът е с оригиналните размери на известния гоблен.
Гоблен по картина се прави далеч по-лесно, отколкото килим. На мен ми отнема 10 пъти повече време да повторя художника. Нюансите и съчетанията, които той прави с четката и смесването на боите, при мен са различни. Аз боядисвам, тъка, ако не стане, развалям, боядисвам отново и всичко се повтаря, за да се получи, както е при него. Освен това, за пресъздаването на художествени платна с нишки са нужни и наистина опитни тъкачки.
На въпроса за цените на подобни килими, Нино Парпулов отговаря:
- Определящи са размерите.Но това не са просто килими, защото имат и уникална художествена и историческа стойност. В света, доколкото ми е известно, не е правен килим по подобна картина. Съдружникът ми, като го видя, възкликна:
- Правиш грешка да хвърляш толкова много усилия.
За да му вземеш парите, които заслужава, трябва да похарчиш два пъти по толкова, за да стигнеш до хората, които биха ги дали
Сред последните модели на "Хемус" - Велинград е и килимът, копие на килим на Наполеон. В средата е монограмът, втъкани са също така имперските символи - лавровият венец и короната. В четирите ъгъла има пчели, а в центъра по-малки пчели са се хванали на хоро.
Нино не крие слабостта си към кралските килими. Има готови разработки на килими от епохата на Луи XIV, Луи XV и Луи XVI.
- И тримата са със сериозен принос за развитието на текстила във Франция през Ренесанса. Френският текстил по онова време е три пъти по-сложен от английския. По-сложен го прави триизмерността - всеки детайл има обем, все едно е на 3D. Само обучени тъкачки могат да постигнат този ефект.
Неслучайно богатите клиенти от Китай, а и от целия Изток, в момента предпочитат европейското културно наследство. Не могат да го имитират, а ориенталските истории са им омръзнали. Родината на персийския килим е Персия. Но персийските килими са само с 10 цветя. Колкото и пъстри и нафъкани да са, няма как да се сравняват по сложност с европейските.
Килимът с най-впечатляващи размери, излязъл от Костандово, е
внушителните 160 квадратни метра
Той е тъкан за Палатата на Задругата на майсторите в Ангиля.
- Сградата е точно копие на Бъкингамския дворец. В нея обикновено снимат кралската фамилия. Да бъде наш килим там, е голямо признание, защото не бе постилано нищо, което не е произведено в Англия.
Нино не пренебрегва и традиционно българските килими:
- Те също се търсят и са уникални сами по себе си. Преди време правих изложба в Англия с 18 такива черги. Има цяла наука за смесването на цветове - как един цвят контактува с останалите цветове, в какви количества трябва да са, какъв точно трябва да е размерът, за да въздейства на психиката и т. н.
Не са много обаче килимите на "Хемус" - Велинград, които остават в България. Има ги в домовете на частни клиенти, но липсват на обществени места. В момента могат да се видят само в Рилския манастир (в стаята на цар Борис III), както и в Стария Пловдив - в Червената и Синята стая на Къщата на фамилия Клианти, която бе неотдавна реставрира.
А сред нещата, за които Нино Парпулов съжалява, е, че
този занаят си отива
и няма никакъв шанс без държавна подкрепа. Той обаче досега не е ползвал такава:
- Доказах, че успееш ли да си намериш правилното място, точния пазар и да си не просто един от всички, а да си най-добрият, нещата могат да се получат само със собствени сили. Но става все по-трудно - не знам докога ще издържим.
"Да сте живи и здрави още дълги години и да продължавате да работите. Вие сте последните, които изпълнявате такива специални поръчки." Това ни пожела принц Чарлз, когато двамата с английския ми партньор се срещнахме с него през 2012-а. Той има фондация, подпомагаща уникални неща, които са на залез. Искаше да включи и нас и така щяхме да сме обезпечени поне за 20 години напред. Но трябваше преди това да ни посети тук, на място. А за целта ние трябваше да му занесем покана от тогавашния президент Георги Първанов, каквато обаче не получихме.
