Повече лицемерие и фалш има в социалните мрежи, нежели в Празника на жената
Съчетанието „Осми март-Тодоровден” е идеалната комбинация и за празнуващите, и за собствениците на заведения и туристически комплекси. В Пазарджишко резервациите за банкети и заплютите уикенди се множат от седмици, а още от края на февруари цветарите приготвят букети повече от обичайното, обещавайки (а дано!), че това няма да се отрази на цените. Освен ако петролът и коронавирусът не объркат пасианса на борсата.
Тодоровден да, ама Осми март?
Осми, че и март на всичкото отгоре.
Женският празник няма много привърженици, ама те по традиция са много по-кресливи. А и социалните мрежи са идеалната трибуна за атаките им.
Осми март бил комунистически, лицемерен и фалшив
Така викат тия, дето особено усърдно цамбуркат из Фейсбук. Който Фейсбук сам е еквивалент на фалша, лицемерието и суетата, а относно цензурата, шпионирането и събирането на информация на Цукърбърг биха му завидели лидерите на целия Варшавски договор воглаве с Брежнев. Само че цамбуркат си хората и имат пълната свобода на словото да критикуват Осми март. Многознайковците вече са заредили миналогодишните си постове, че е унизително да има ден, посветен на жената, в който двулично й се подарявали букети. Че жената трябвало да се уважава всеки ден. И всеки от тях си има свое тълкувание за думата „уважава” - за размера на уважението и като твърдост, и като годност, и като дължина в пространството, и като дължина във времето.
Защо обаче Осми? Защо март??
Защо-защо, март е женският месец, затова ще да е март. А Осми сигурно идва от „осмивка”, пардон osmivka, (която май се пишеше с f) щото жената трябва да я осмихнеш, за да разцъфти. Неслучайно в календара се пада осмият ден, ама то е тъй, щото за 6 дни Господ направил света, на седмия си починал, а на осмия дошъл ред за сценичната премиера на жената, която подтикнала Адам към първородния грях и двамата начаса били прогонени от Рая. Така наследниците на Адам трябвало да си вадят с пот хляба, докато са орисани, оплезили езици, да въртят осморки около наследничките на Ева по отредения им земен път.
Абе, пичове, що е тая неприязън, да не кажа „омраза”, към Осми март?
Що е това осмиване? Да, да, от вас идва тази работа. Не е от дамите. Даже от тези дами не е, дето на всеослушание говорят, че не искат един ден, а 366, но после се разтапят като ги изненадаш с целувка и бутилка вино. Техните женски противопразнични думи са част от задължителното подгряване на празничното настроение. Два типа мъже обаче мрънкат срещу Осмомартенския празник като развалени грамофони. Едните неглижират жените по природа. Другите харесват жените не само в първосигналния смисъл, но по презумпция свързват Осми март със социализма. Хем повече от половината от втората категория мъже дори не знаят, че първият Ден на жената е бил социалистическо събитие в САЩ, а останалите си мислят, че празникът е измислен от Ленин за Октомврийската-ноемврийска революция. Пет пари не дават за историческите факти, а просто свързват Осми март със соцбанкетите. И свързват банкетите със социализма. Защото осмомартенските социалистически банкети бяха по-пищни от новогодишните. Но какво лошо има в един банкет, на който мъжете ухажват колежките си, а директорът се напива и пуска ръце на секретарката си, докато танцуват, забравил, че не са в кабинета му? По-хубаво ли е след години
директорът да е оплешивял и съсухрен, и да рекламира винтидж шпеков салам,
който по вкусови качества повече се доближава до пластмасата, отколкото до БДС-то на някогашния шпек?
Критиците на Осми март не знаят колко много женска кръв и сълзи са проливани, докато бъде извоюван техен си Ден, признат за международен и от ООН през 1977-а. Не знаят колко усилия са коствали, костват и днес на жената, за да бъде равноправна. Жената и днес не е равноправна. И то не само според църквата ни, за която тя е по-долу от мъжа и заради споменатия грях, и поради факта, че е все пак само едно ребро. Жените-президенти, жените-кметове и жените-шефове на компании са в пъти по-малко от мъжете. Няма какво да се лъжем, жената живее и днес в мъжки свят. Особено на Балканите, където даже да е като Дългия Джон Силвър с патерици, един крак и превръзка на окото,
мине ли покрай групичка мъже, ще чуе я подсвирване, я намек или директна закана и със сигурност групово опипване с погледи
Навремето хърватската писателка Дубравка Угрешич в едно есе за балканския мачо беше дала пример с учителка, която рисува женска фигура на черната дъска и пише „МАМА”. „Това не е мама, казва едно момченце, защото в ръцете й няма пазарски чанти.” За много морализатори във Фейса жената с тялото си и личното си пространство е място, което може (и трябва) да превземеш. Жената е покана и подкана („putkana” според съвременния фейс-правопис) за атака. Пробният огън и захожданията са позволени, най-малкото с непоисканите обръщения „кукло” и „мацко”. Иначе в мъжките разговори жените вулгарно са принизени до ходещи полови органи. И така им викат. А зад дебелите домашни стени масово жените са подложени на физическо, психическо и сексуално насилие. Без значение на занятие и образователен ценз.
Много от мъжете критикари все пак ще се наредят на опашката за цветя
За малко ще спрат да посягат на жените си. Други ще купят рози, за да получат по-празничен секс.
Ето това е лицемерие.
Осми март обаче трябва и ще да го бъде.
Това е празник, измислен и извоюван от жената за жената с жертви,
глад, бой, стачки, впускане в нови мъжки територии и доказване, с въртене на домакинство, съчетано с работа и обгрижване на едно или повече ситни деца и едно по-голямо. И не ми говорете за 366 дни. Нищо не струват тези дни, ако в тях няма един специален, при условие, че има международни дни за какво ли не, включително и за студеното къдрене на облаците. Е, той и празникът нищо не струва, ако специалният ден всъщност не е специален, но ние говорим за специалността на Осми март, а не за хората, които го развалят. Специален е той, а ако и на девети март си спомним защо сме празнували предния ден - ако запазим „осмивката” на жената до себе си, значи сме заслужавали да имаме честта да (се) радваме (на) любимата. Другото са фалш, лицемерие, суета и чисто психически девиации. Ние обаче обичаме девиците, техните сестри, майки и баби.
Които ще сияят в неделя.
И ако имат шапки, то мнението на критикарите ще им ги накриви.
Да са ни здрави и красиви!
Тодор ГРОЗДЕВ
