Подземната река може да ни отведе към цяла пещерна система, надяват се те
РАКИТОВО. От цепнатина с широчина една педя откритата пещера Ледника от ден на ден показва нови красоти пред спелеолозите от родопския град. Горди са, че през 2020-а, когато ракитовският клон на Българското пещерно дружество ще чества 90 години организирано пещерно движение в Ракитово, те ще покажат нова перла в короната.
Във всяко свободно време спелеолозите влизат в Ледника, за да документират красотите на непознатата пещера, снимат и набелязват следващи проучвателни дейности. Така преди дни те продължили срещу течението на реката и установили, че там меандърът започва да се стеснява и снишава поради богатото натичане и формиране на удебелени вторични образувания. Така те са навлезли на повече от 700 метра, включително в тесни и ниски галерии. Открили са и пещерен бисер, който ще бъде предаден на музея „Земята и хората” за попълване на музейния фонд.
„Налагаше се някъде да лазим настрани и навътре около 20-30 метра
и стигнахме до място, където меандърът остава висок, но много тесен и там трябва повече време, за да се пробват различни техники за продължаване. Напред се вижда продължението на тесният меандър и по силен шум на реката - сякаш идва от по-високо”, разказаха те. Малко по-късно пещерняците успяват да влязат “на камина” в сухата галерия над реката, където един от тях, Атанас Георгиев, достига до място, където галерията прави 90-градусов завой.
„Открихме пещерата през май 2015-а, по време на Първия пролетен пещерен сбор на Българското пещерно дружество, разказа пред „Знаме” Стойчо Зарев. Тогава бяхме Алексей Жалов, Ваньо Гьорев, Муса Еюпов и аз. Муса забеляза входа.
Беше съвсем малък отвор, а от него духаше леден вятър
Оттогава не сме спрели да правим проучвания на пещерата, не сме спрели да проучваме и карста в района вече 10 години. Горди сме с Ледника, с другите пещери тук, както и с факта, че В Ракитовско всяка година сме домакини на две национални прояви - на „Спелеолаб” - форум за обучение на деца в пещерното дело, и на националните пещерни експедиции „Тера Бесика”, които се провеждат от 2010-а насам. С гордост можем да заявим, че
ракитовци са едни от първите пещерняци в България
Основават Българско пещерно дружество - клон Ракитово на 27 юли 1930-а и благодарение на тях е известна пещерата Лепеница (тогава Извора) и пещерата на Власечина. Имаме 33 проучени пещери, повечето са картирани, но предизвикателствата са пред нас”, казва Стойчо. В Ракитовско броят на спелеолозите е повече от 20. Имат направени три курса за начинаещи спелеолози, имат полигон, всяка година участват в експедиции извън България.
„Миналата година бяхме на Атон, през 2018-а - в Косово. На Атон например знаете, че ходят основно поклонници. Но ние минавахме по места, по които други не са минавали.
Благодарение на българския манастир „Свети Георги Зограф” престояхме 7 дни и открихме две нови пещери
Не са дълги, но в тях имаше останки от керамика и друга човешка дейност”, пояснява спелеологът. Той и колегите му и сега разчистват камъни в Ледника, проправят път нови части на главната галерия и откриват нови красиви образувания. Има оĸoлo 30 мeтpa oтвecнa чacт с вход към нeвepoятнo ĸpacивa гaлepия, нacитeнa c мнoжecтвo втopични пeщepни oбpaзyвaния - cтaлaĸтити, cтaлaгмити, cтaлaĸтoни, дpaпepии. Bиcoчинaтa нa гaлepиятa e oĸoлo 10 мeтpa, a шиpoчинaтa - oĸoлo 6. Дълга e oĸoлo cтoтинa мeтpa, ĸaтo в eдиния й ĸpaй тя зaвъpшвa c гoлям и cгъcтeн блoĸaж oт ĸaмeнни блoĸoвe и нaнoceн мaтepиaл oт oвaлни peчни ĸaмъни и пяcъĸ. В дpyгия ĸpaй нa гaлepиятa тaвaнът пaдa ниcĸo, paзcтoяниeтo мeждy пoдa и тaвaнa cтaвa oĸoлo двaйceтинa caнтимeтpa, a oт тaвaнa виcят мнoжecтвo пeщepни oбpaзувaния и ce виждa пpoдължeниe.
Другото проверено място е при меандъра на подземната река. Той е много тесен, а на дъното се вижда как реката влиза напред под голям наклон. Но в дясната страна на метър от водата има тесен участък, където водата е успяла да разтвори скалата. Младият пещерняк Тодор Марков успява да се провре през тесняка и да направи снимки, които показват, че пещерата се разширява и продължава. Помагат им и други колеги, като ентусиасти от пещерните клубове “Мрак” в Етрополе и “Пълдин” в Пловдив.
„Наскоро намерихме подземната река
и много ни се иска тя да ни отведе до колектор, свързващ отделните пещери. Дали обаче при нас можем да говорим за цяла пещерна система - всичко е въпрос на доказване, а ние правим изследвания в тази насока”, пояснява Стойчо Зарев. „Неописуемо е изживяването от проучвателните пещерни дейности! И до ден днешен търсим пещерата Сухата и все още не можем да открием входа й, но не се отказваме.”
Тодор ИВАНОВ
