ПАЗАРДЖИК. Центърът на града, и не само, разцъфна предмартенско в бяло и червено. Улиците потънаха в мартенички - един от най-обичаните от българите символи за здраве, късмет и успех. Десетки майсторки на бяло-червените пискюлчета демонстрират сътвореното с много любов отколешно традиционно за Баба Марта и Пролетта народно изкуство. А бяло-червените конци свързват българите, независимо къде по света се намират.

Две млади майки - сестрите Яна Йотова и Любомира Коцева, за първа година предлагат разнообразие от мартеници, изработени саморъчно. Сръчните им ръце и усетът за красота превръщат купените материали - конци, мъниста и други атрибути, в интересни мартенски изделия за радост на очите и душата на бъдещите им притежатели.

Екип на “Знаме” откри Яна и Любомира до любимите им мартеници в центъра на града, току-що продали поредното си творение.

- За първа година пожелахме да зарадваме хората с ръчно изработени мартеници и да съберем някой и друг лев за нуждите на мъничките ни дечица - споделиха младите жени. - Идеята дойде спонтанно, след като пробвахме да изработим сувенири за празника на влюбените Свети Валентин. И не съжаляваме. Посетители харесват според вкуса си някои от артикулите и това ни радва. Харесва ни да правим нещо по-различно и красиво. Идва ни отвътре, както се казва. Не че имаме много свободно време край грижите за малчуганите. Но си заслужава.

Знаем ли коя е Баба Марта?

В българския фолклор е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях - или са ѝ изпили виното, или са свършили някоя голяма пакост. Старицата им се гневи и тогава времето се разваля.

Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Февруари и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция „заемни дни“, „заемници“, „броени дни“. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

Заниманието с червено-белите конци е изключително приятно,

разказват Яна и Любомира - усукването, оплитането на една кука. То не е трудоемко, но изисква усет към традицията и по-новите тенденции. И най-вече търпение. Разнообразието включва традиционните пискюлчета, Пижо и Пенда, конци за връзване на ръката с мъниста, кошнички, пълни с цветя, детски мотиви. Интересни са и мартениците метла - нали Баба Марта ще гони зимата. Подбрахме точните материали и ги опаковахме с подходящ търговски вид.

Иска ни се да мислим, че мартениците са само български обичай

Но не е така. Мартеници връзват още в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония, Сърбия, в една част от днешна Украйна. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

На празниците ѝ се извършват обредни действия, за които се вярва, че предизвикват нейното благоразположение. Участниците в празниците ѝ са жени, моми и деца. Смята се, че тя не обича старите жени и те не трябва в никакъв случай да предизвикват гнева ѝ. Баба Марта се почита на 1 март, на 9 март (Младенци) и на 25 март (Благовец). Празниците са свързани с посрещането на пролетта.

Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяло-червени вълнени нишки са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски и елински обичаи. В българските традиции празникът на Баба Марта е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата.

Такива са и пожеланията на Яна и Любомира:

- На тези, които притежават наши мартеници, пожелаваме здраве и късмет. А някои от тях са придружени с писани послания като: “Мое захарче, любимо котенце красиво. Нека Баба Марта ни дарява чувства, силни до забрава”; “Баба Марта бързала, мартенички вързала на момиче в косите, на момче - на дърво” или “Аз ще вържа на теб с пожелание за късмет” - доволни са сестрите Яна и Любомира. Те не могат да преценят дали “търговията” с красивите сувенири върви. Ще сравняват догодина, когато отново ще изработват мартеници и ще ги предлагат - за късмет…

Ритуалното използване на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия изток от античността. В древността червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността).

Първи март се смята за ден на името Марта. Погрешно често към тази дата се добавя и имен ден за името Мартин, но официалният празник според Светия синод е 14 април по повод честването на Св. Мартин.

Пенка МИХАЙЛОВА