"Всеки може да се излекува" е богата на лични и професионални истории
Д-р Владимир Йотов от Пазарджик е специалист по вътрешни болести с над 40 години практика. Дълги години е лекувал във в
Високия район на областта - "най-трудният участък в Родопите".
С билки се занимава още от студентските си години. Интересът му е наследствен. Още навремето си баба му е лекувала с нестандартни методи. Баща му също се е увличал по нестандартната медицина.
Автор е на книгите
"Билките ме вдигнаха на крака"
и "Атлас на билките по света" - и двете са с втори издания, както и на множество монографии и есета в периодичния печат.
От няколко месеца по книжарниците в страната е неговата най-нова книга "Вие може да се излекувате" с подзаглавие "Последната дума на медицината".
- И тази книга, подобно на останалите, е доста обемиста - 512 страници. Разглеждам най-важните и най-често срещаните заболявания, както и доста от по-новите болести. Постарах се да се чете леко. Поднасям медицинската терминология на разбираем език.
Защото се оказва, че доста хора не знаят неща, които в някои случаи могат да спасят живота им.
От 20 запитани например какво е биполярно разстройство,
само една дама отговори правилно, може би защото страда от заболяването. Простатната жлеза създава проблеми на много мъже, но малцина са наясно, че хормонът й не бива да превишава 4, а ако това стане, трябва да се вземат спешни мерки. Често медицинска помощ се търси прекалено късно. Същото става и с високото кръвно налягане.
- Писах тази книга с химикалка на лист хартия в продължение на две години. Но в съзнанието си съм я писал поне 50 години - не крие авторът.
В нея може да прочетете и за по-малко известни заболявания и здравни проблеми -
болест на целувката, пръст "черно негърче", кървави сълзи
Както и за сомнамбулизма, заекването и хъркането. Внимание е отделено дори на смеха, сланината и препечения хляб. А сред любопитните глави са: "Най-голямата грешка в живота!" и "151 пътеки към Негово величество "Здравето".
"Вие можете да се излекувате" е много лична книга. Освен с редица заболявания, причините за появата им и тяхното лечение (включително билколечение), ще се запознаете и с не една и две истории от дългата медицинска практика на автора - реални случки с негови пациенти. А д-р Йотов говори доста и за собствените си преживявания.
Пред "Знаме" той сподели част от детските си спомени:
- Роден съм на 14 ноември 1939 година в Гелеменово. Обичам родното си село, въздухът там е чист, а слънцето - много. Но детството ми далеч не бе безгрижно. Баща ми не влезе в ТКЗС-то. Взеха ни хубавата поливна земя - 50 декара, и ни дадоха необработвана до момента накрая на селото, обрасла с
храсти и тръни, някои високи по цял човешки бой
От нея трябваше да даваме на държавата наряд - леща, царевица, памук, жито и други култури, които се отглеждаха по нашия край, както и едно живо прасе, не по-малко от 100 килограма.
За да издържа семейството, баща ми намери помощници ямаци, а той самият отиде да работи в Северна България като майстор оризар. Аз, невръстно дете, орях, а майка ми водеше дръгливата кобила. По цяло лято копаехме.
Нямахме часовници. Изкукуригаха ли първите петли, ставахме и отивахме на нивата. Прибирахме се, едва след като слънцето започнеше да влиза в залеза.
Трябваше да плевя и чалтик - оризова култура, която се отглежда във вода. Рано напролет водата беше студена, но аз влизах бос в оградените тирове с вода.
На излизане по краката ми имаше забити пиявици
Храната ни беше бедна. Веднъж седмично печахме хляб в малка кирпичена фурна, която двамата с майка ми направихме. На четвъртия ден този хляб мухлясваше. По едно време и брашното свърши - ядяхме хляб само от картофи. още си спомням неприятния му вкус - все едно, че дъвчеш найлон.
В някакъв момент се появи халвата. Но тя беше табу. От време на време майка ми ми даваше голям комат хляб и съвсем миниатюрно парченце от нея.
Нямаше дори сол. Дядо ми се принуди да ходи до морето, за да търси този специалитет. Лукс бяха солените глави от риба, цяла риба липсваше.
Всеки ден ядяхме едно и също - купа вода с по една лъжица оцет и захар и скилидка счукан в хаванче чесън.
В селото се откри предучилищна градина.
Майка ми, която много държеше на науката,
ме записа. Сутрин даваха на всички деца сухо мляко за закуска. На мен обаче не даваха, защото баща ми не бе член на ТКЗС-то.
Основното си образование завърших в родното Гелеменово, след което продължих в пазарджишка гимназия. Дрехите ми бяха мизерни, по панталоните ми - кръпка до кръпка, докато съучениците ми, все синове и дъщери на адвокати, учители, инженери бяха хубаво облечени и много добре подготвени. Някои знаеха дори чужди езици.
Първата година заради слабата си предгимназиална подготовка
останах на поправителен изпит и едва не повторих година
Следващата учебна година обаче успях да се стабилизирам и станах най-силния ученик в класа. Завърших гимназия с отлична диплома. "Медицина" учих в Пловдив, специализирах в София...
В заключение д-р Йотов разкри, че не възнамерява да спира да пише. Очаквайте следващата му книга след 2 години. Обещава отново да е поне 500 страници и както досега, да направи всички снимки сам - факт, с който се гордее.
Кори от ябълки срещу заекване
Книгата съдържа и много полезни съвети и рецепти, поднесени с неподражаемия стил на автора и лични примери. На страница 209 например четем:
"Като днес си спомням как преди 50 години един професор ме покани, заедно с още двама студенти, на аудиенция в кабинета му. Почерпи ни ябълки. Ние започнахме да ги белим, а той ги ядеше с корите. Каза ни, че силата на ябълките е именно в корите - подобряват дикцията на гласа.
Кората на ябълката - главно на айванията, има и противозаекващ ефект. Ето как да се използва. Ябълковите кори се варят 3 минути в 600 мл вода. Пие се 3 пъти дневно по 125 мл (половин лимонадено шише) с 1 кафена лъжичка мед или без подсладител. Накрая корите се изяждат.
Мария ДЪБОВА
