Днес е Успение Богородично или Голяма Богородица. Честито на всички именици! Успение Богородично е един от дванадесетте най-големи празници, чествани от Църквата през годината. Успение означава заспиване, сън. Физическата, телесната смърт е отделяне на душата от тялото, а духовната е отделяне на душата от Бога в резултат на упорството в греха. Смъртта по принцип е трагедията на човешкия род, тя не е присъща на Божието творение и затова е източник на страдание. В същото време тя е неизменна участ на всеки човек, идващ на тази земя, горчивата чаша, която е изпил дори въплътеният Бог. Но смъртта на Пресвета Богородица, която става „вместилище на невместимия Бог” заради своята праведност, е била лека като сън, оприличена е на заспиване.
По мнението на многозина съвременни изследователи празникът Успение Богородично (на гр. ез. Κοίμησις Θεοτόκου) е най-старият Богородичен празник в църковния календар. Обособяването му най-вероятно става в Йерусалимската църква в началото на 4 в. и бързо се разпространява и в другите църкви. Интересно е да отбележим, че според един мартиролог от 7 в. (на Псевдо-Йероним) св. Дева Мария е починала на 18 януари, а е била взета на небето на 14 август. Това предание се е пазило първоначално в Църквата на Запад, а се е съхранило и до днес в монофизитските Коптска и Етиопска църкви, които отбелязват двете събития съответно на 16 януари и на 16 август. За литургическото оформяне на празника голямо влияние ще да са оказвали и христологичните спорове, които достигат своя апогей през 4-5 в. и довеждат до първото сериозно разделение в Църквата – отделянето на монофизитите.
Това се потвърждава от факта, че всички богородични догмати са и христологични. Сериозен е бил приносът и на полемизиращите с другите еретични учения като арианството, несторианството и т. н., които са принизявали достойнството на св. Богородица. Така например ереста на колиридианите е отричала човешката природа на Богородица, а оттам – и нейната телесна смърт, както и съществуването на човешка природа в Христос. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че обособяването и установяването на първите богородични празници в Църквата са резултат и пряко следствие от дълбоката христологична криза във Византия в периода 4-6 в.
Въпреки че много от събитията и детайлите, свързани с възникването и развитието на култа към св. Богородица, са изгубени още в древността, можем да се опитаме да направим една кратка, частична реконструкция.
Agia Sofia Constantin JustinianПравославното почитание на св. Богородица има своето начало още във византийския култ към нея, средоточие на който се явява Константинопол. На 11 май 330 г. св. Константин Велики официално пренася столицата на Империята в Новия Рим, който той посвещава на Пресвета Богородица. В тропара на празника, известен с името „обновлението на Цариград”, се пее: „Градът се предава на Богородица и посвещава своето начало на Божията Майка, от която черпи своята сила и дълговечност, от която се пази и охранява; затова вика към нея: „Радвай се, надеждо на всички краища на земята”. Това посвещение на града е отразено в мозайка на южния вход на храма „Света Софѝя” в Константинопол, където е изобразена св. Богородица на престол, а от двете ѝ страни предстоят императорите Константин Велики и Юстиниан. Първият посвещава на Христос и Богородица града Константинопол, а вторият – главната църква на Империята, храма „Света Софѝя”. Историческите и археологически сведения говорят за около 200 храма в Константинопол, посветени на св. Божия майка.
(Зн)
