Нашите учители са герои, твърдят Спасимир и Диана
ПАЗАРДЖИК. Спасимир Шишиньов и Диана Кръстева от езиковата гимназия “Бертолт Брехт” са отличниците на държавния зрелостен изпит в областта. Спасимир получи три пълни шестици - по български език и литература, по биология и здравно образование и по химия и опазване на околната среда. Диана е отличничката по български език и литература и по английски език.
Как приемат блестящия си успех от матурата, двамата първенци споделиха пред наша репортерка.
Диана
- Щастлива съм, че получих две пълни шестици по роден език и по английски. Честно да си призная, не ги очаквах. Зарадвах родителите си, учителите, близките и приятелите. Добрата новина ме стигна на морето, което направи радостта ми още по-голяма. Любопитното е, че бях си забравила индивидуалния номер за проверка на резултата и се наложи с малко повече търпение да науча оценките си. В първия момент не можах да повярвам, развълнувах се и първо позвъних на най-близките си хора да споделя голямата емоция. Те ме поздравиха, казаха, че се гордеят с мен и че много ме обичат. Получи се еуфория, която изненада и мен.
Признавам си, че
постигнах шестиците със сериозна подготовка
Не съм ходила на частни уроци, хубаво е човек сам да си поставя цели и да ги постига с труд и постоянство. За щастие, имам привилегията да запомням учебния материал още в клас. Имам си мои методи за учене и те дадоха резултат.
Искам да благодаря на преподавателката си по роден език Весела Топалова и на Велислава Пенчева по английски. Без проблеми се справих с текста и интерпретативното съчинение върху Йовковата Албена от едноименния разказ. Темата за
фаталната красота на героинята и греха силно ме развълнува
Дадох повече свобода на въображението си и нещата се получиха. А дали грехът заслужава прошка и дали изкуплението е красота - това са вечни теми, върху които ще има различни интерпретации. Затова оставих тези въпроси с отворен отговор.
Нямам грешки и в отговорите на граматичните въпроси в теста. Реших ги без затруднения, пиша грамотно. За мен е важно
всеки да пише грамотно на родния си език
Обичам да пиша, използвам кирилицата при общуването с приятели, защото нашият език е един от най-красивите в света. Всеки, който види “Под игото” на Иван Вазов, написано на т.нар. “шльоковица”, ще разбере силата на истинския български език. Приветствам кампанията на пловдивското издателство “Жанет-45” за въпросния експеримент и се надявам младите да не заменят ч с 4, ш с 6 и други цифри вместо букви.
Това обезличава родния ни език
или от бързане при писането, или от незнанието му.
Голямата ми страст са книгите. Научих буквите на четири години и оттогава ми станаха любими. Четенето ми помага да избягам от всекидневието, книгите са
спасение от проблемите и забързания живот
Те ме успокояват, пренасят ме в друг, по-красив свят. Убедена съм, че и те ми помогнаха да се справя отлично с литературното съчинение за красивата Албена - като лексика и начин на изразяване.
За втората задължителна матура по избор се спрях на английски език - вторият след немския, който учих в езиковата гимназия. За усъвършенстването му дължа много на преподавателите в езиковата школа, която посещавах в десети и единайсти клас. Оттам се сдобих със сертификат “Кеймбридж” - втора степен.
Пред мен е бъдещето
Подготвям документите си за кандидатстване в Гьоте институт в Германия по специалността “Фармация”. От малка си мечтая да стана аптекарка. Преминах и през други желания, но изборът ми вече е ясен. Искам да променя средата си и начина на живот и да уча повече езици - испански и руски.
Засега твърдо съм решила, след като завърша образованието си,
да се върна и да работа в Пазарджик
Обичам България, дълбоко съм свързана с корените си. Трудно ми е да си представя, че цял живот ще съм далече от родината си. Мечтая си да пътувам много по света, но винаги да се връщам у дома.
Родителите ми живеят във Франкфурт и ще понеса носталгията по-леко. Надявам се един ден заедно да се върнем тук.
Извън ученето и книгите, с приятели си правим излети по планините и по исторически места, архитектурни забележителности, старини. От свободното си време отделям за спорт и рисуване.
Искам да разсея съмнението на някои хора, че младите не четат, че са безотговорни, че нямат идеали и свои пътища за успехи. Това не е вярно. Имам близки и приятели, които завършиха обучението си в чужбина и сега успешно развиват свой бизнес в България. Тук може да се живее добре и това зависи само от нас, младите.
Спасимир
- Двете ми шестици от задължителната матура са по български език и литература и по биология и здравно образование. Третата е по желание - по химия и опазване на околната среда.
Подготвям се да кандидатствам с химия и биология в СУ “Св.Климент Охридски”. Желанието ми е да се занимавам с
научна работа в областта на молекулярната биология
Тя дава възможност за откриване на средства за лечение на генетични заболявания в медицината или в селското стопанство. За бъдещата си реализация съм избрал и вариант да уча желаната специалност в Шотландия. Там образованието се финансира с европейски пари и за нас, българите, е по-достъпно. Мислил съм да запиша и медицина. Все още е рано да вземам окончателно решение - предстоят ми сериозни изпити, а резултатите от тях ще наклонят везните на едната или на другата страна.
Не мога да не съм щастлив с постигнатите резултати на матурата.
Какво е успехът за мен?
Не мога да определя кои мои действия и кои мои лични качества доведоха до постигането на тези резултати, но със сигурност мога да кажа, че те в никакъв случай не са резултат само от индивидуалните ми усилия.
Успехът ми, а и този на всички мои съученици, се дължи на приятелската среда, в която се формираха характерите ни и в която ние имахме възможност
да израснем духовно и емоционално, да се превърнем в личности
Успехът ми се дължи на безкрайното доверие, което аз и моите съученици изпитваме към учителите си. Те възпитаха у нас не само дисциплинираност и отговорност, но и успяха да изградят у нас правилното отношение към учебния процес и към училището - място, където става нравствено ориентиране на човека и място, където всеки млад човек може да открие своето призвание и смисъла на своя път, да се самоопознае.Училището задава един вид задачите, които ще мотивират нашите бъдещи избори. Особено в днешно време, когато значението на училището се поставя под въпрос, аз се убедих, че нищо не може да замени атмосферата, която то предоставя. Чувствам се също така длъжен да го защитя, защото тук е мястото, където всеки може да се себеразкрие, без да се страхува от недостатъците си, защото всички около него също имат такива.
Личният успех бледнее пред това, което успяхме да постигнем като екип в училище.Ние имахме всичко:
сълзи от щастие, много разочарования, още повече поводи за радост и за вяра в собствените възможности
В моментите на отчаяние тези спомени ме провокираха да продължавам да се опитвам да бъда достоен за това място и да бъда герой в неговата уникална приказка. Лично аз се чувствам много по-зрял. Научих се как да мисля трезво и да приемам всеки неуспех философски и смирено, без да подхождам твърде емоционално, провокиран от неудовлетворението. Вече гледам на всяка ситуация, било то лична или свързана с професионален ангажимент, по-реалистично и практично.
Прозряхме,че
наша е отговорността да пазим наследството,
завещано ни от нашите предшественици, да го развиваме и да го предаваме на следващите поколения. Както казваше нашият класен ръководител:
”Революциите се правят от младите”
Това е изречението, което никога няма да забравя, което събужда вярата ми в бъдещето и което ще ме пази от изпадане в духовна апатия където и да съм по света. То ме вдъхновява да бъда творец на съдбата си, да променям света около себе си, облагородявайки го и допринасяйки за победа на красивото над грозното, на доброто над себичното.
Обичам метафората, с която в училище много често си служим, а именно:
учителят внася първата искра и запалва огъня на любопитството у учениците
Наша отговорност е да поддържаме този огън, но и да го разпространяваме безкористно. Радвам се, че това чудо се случи и при мен.
Предполагам на това се дължи и успехът, с който се надявам да се отблагодаря на моите учители за труда им и да ги зарадвам така, както заслужават. За мен учителите са герои и ще се радвам, ако съм ги накарал и за миг да се гордеят с мен и със себе си. Това ще ме накара да изпитам безгранично удоволствие. Това наричам аз успех, за тяхното признание си струва да се бориш, нищо не може да се сравни с гордостта в очите им, в които се четат чистите, искрени благопожелания и молитви за още по-големи постижения.
Пенка МИХАЙЛОВА
