Двама наши ученици бяха единствените представители от Пазарджишко
СЕЛАНОВЦИ. Може ли едно обикновено село, и то - в „Северозападнала България”, да бъде пример за подреденост и перфектна организация на национален форум. Оказва се, че може, казват участници в националния конкурс за малки философи „Малкия принц”. От около стотина деца от цялата страна, във втория етап се класираха 13, а от тях двама бяха представители на Пазарджишка област. Николай Георгиев и Никола Пепелов са ученици на пазарджишкото ОУ „Св. Климент Охридски” и те с още десет свои съученици участваха и в първия кръг, след което бяха класирани за втория етап в оряховското село. В Селановци впрочем се издига и статуя на патрона на олимпиадата - Малкия принц, която е дело на пазарджишкия скулптор Здравко Здравков.
„Конкурси в днешно време има колкото искаш, но това беше една впечатляваща инициатива на едно село и едно селско училище, които показаха на всички как трябва да се работи със сърце, разказа пред „Знаме” учителката в ОУ „Св. Климент Охридски” Албена Пепелова. Селото светеше от чистота в очакване на гостите от страната. Улици, градинки, площад, дворове… Всичко буквално блестеше. Пред публиката беше изтеглена темата: "Ти си отговорен завинаги за всичко, което си опитомил", а докато децата пишеха, родителите бяха поканени за разговор по темата "Пътят , по който водим децата си..." -друг форум, който бе воден от психоложката в тамошното училище Виктория Костадинова. Въобще, това бе прекрасна идея, реализирана с много любов, а в това село училище, читалище и кметство работят в идеална хармония. Селановци наброява 3900 жители, имат и фестивал в средата на октомври - „Кукурузени усмивки”, но са съумели да запазят духа и традициите, а това, повярвайте ми, обогати много децата. Ние сме пътували доста с учениците, но трябва да ви кажа, че примерно един град като Плиска, който е първата българска столица, изглежда много по-занемарен от Селановци”, пояснява учителката, която била там и в качеството си на родител на Никола, а с нея била и дъщеря й Божидара, която е в трети клас и участвала в първия кръг на състезанието. Но може би е време да чуем малките участници, които има какво да ни кажат.
Ето част от есето на Николай Георгиев от пети „а” клас по горецитираната тема.
„Не искам да вървя само направо. Къде е направо? Искам да търся! Защото“Само децата знаят какво търсят“. Децата са любопитни. Те вървят и вляво и вдясно. После се връщат, за да разгледат отблизо...една пеперуда. Важно е всеки да поеме своя път. Той е различен, неповторим. Като онази вода, която „се бе родила от дългия вървеж под звездите, от песента на чекръка, от усилията на ръцете“. Искам и аз да съм различен. Искам да откривам чудесата в света по свой, собствен начин. Във всички посоки. Ей така, ще затворя очи, ще се завъртя на пета, ще погледна и ще започна пътешествието си оттам. Със сърце и душа ще го започна. Нали далеч е там, където твоето сърце те отведе, а не правият път. Защото“Истинските неща се виждат със сърцето, а не с очите.“ А на мама ще кажа: “Мамо, ще стана възрастен и сериозен, и отговорен. Предполагам. Но и сега, и тогава ще следвам моята звезда-водач.“
А ето и част от разсъжденията на Никола Пепелов от шести „в” клас:
„Кое занимание е смислено? Всички занимания на възрастните са смислени! Те така ги уморяват и обземат, че никога нямат време да поиграят с нас. Дали забелязват изгревите? Имат ли време да погледат как расте едно цвете?
Дали и аз като порасна няма да имам време да изиграя една игра на шах с моя син?
Възрастните никога нямат време за смислените неща в живота!Те вечно бързат и винаги са много уморени и изнервени от не толкова важните неща в живота!
Затова вашия конкурс е важен за децата. Той събира децата от страната, за да обсъдят важните неща в живота!!! Например, какво е най- важно и съществено в живота? От какво се чувстваме добре и на какво трябва да се държи в живота!
Малкия принц веднъж казал, че най-същественото за очите се крие в малките неща,че не ти трябва много, за да си щастлив. Стига ти нещо малко като една малка роза - тя е достатъчна, ако те прави истински щастлив! А аз имам своите малки рибки, които ме правят щастлив. Имам и своето семейство, което също ме прави щастлив……Аз съм едно щастливо момче!”
Тодор ГРОЗДЕВ
