Тук виждам много върхове пред мен, а в Разград беше поле
ПАНАГЮРИЩЕ. Футболен клуб „Оборище” има по-различна аура след завръщането на „звездата” на тима Георги Нетов. Усмихнатият татуиран нападател с афинитет към модните аксесоари внася не само колоритната щипка ексцентризъм, не само има харизмата, усещана безпогрешно от феновете, но и знае как се бележат голове. Както е известно, синът на панагюрската самбо-легенда Иван Нетов изкара един полусезон в дубъла на „Лудогорец” и макар че подписа двугодишен договор, разтрогна по взаимно съгласие. Щурмовакът изигра 14 мача и вкара 1 гол за втория тим на "орлите" от Разград за полусезона. Сега обаче ще е много по-различно, декларира той в интервюто за читателите на „Знаме”.
- Георги, кое породи решението ти за връщане у дома? Във втория тим на „Лудогорец” ти бе в „клуба на мечтите”?
- Реших да се завърна, за да помогна на клуба, който ми е дал всичко и ми e помогнал в развитието, все пак това е родният ми клуб. Решението да си тръгна беше изцяло и само мое, наистина! Не се чувствах добре в Разград. Ако бях чужденец, може би щеше всичко да е различно... Но така се получи. Естествено, не съжалявам, че бях там, нито за секунда, но сега тук се чувствам СТРАХОТНО! Това е точната дума.
- Сигурно си имал и други оферти?
- Да, имах, разбира се. Но не искам да споменавам отбори, за да не се разбере грешно, а и вече всичко е минало.
- Ти си юноша на школата от Лаута. Защо се разминахте с „Локомотив”?
- Ами, да ти кажа честно, с „Локомотив” се разминахме два пъти. Първо, като юноша си тръгнах, защото ми беше казано, че няма да се разчита на мене в мъжкия отбор. Така отидох в „Левски”. А пък втория път играхме за Купата на България с „Оборище” срещу „Локомотив”. Тогава направих силен мач и след двубоя имах среща с господин Христо Бонев. Тя се състоя, казахме си хубави приказки, но нещата така си останаха. Надявам се един ден пътищата ни пак да се пресекат и тогава може би ще се завърна.
- С кои момчета от дубъла на „Лудогорец” си паснахте и ще си останете приятели?
- Ами със всички момчета си оставам приятел. Не искам да споменавам конкретни имена, за да не се обиди някой, но наистина с всички.
- Ясно е, че нивото на „лудогорския” футболен стил е високо, разкажи повече за базата, условията, подготовката? Засичахте ли се с първия тим и имахте ли контакти помежду си?
- Условията и базата са на светлинни години в сравнение със всички отбори в България! Що се отнася до първия тим, да, разбира се, че се засичахме, често тренирахме заедно. Излизахме заедно, ние сме един отбор все пак. И те са хора като другите, просто са по-добри. С тях също станахме приятели, готини момчета са.
- През 2015 г. ти получи награда за развитието на панагюрския футбол и бе обявен за най-добър футболист в Панагюрище. Липсваше ли ти статута на „звезда” в Разград?
- Да, наистина 2015-а беше много успешна за мен, но знаеш ли, мисля си, че 2017-а трябва да е най успешната в кариерата и живота ми досега! Пък за „звездата” дали ми е липсвал този статут. Ами ако кажа „Не”, ще излъжа, ха-ха-ха!
- Какво ще кажеш на тези, които мислят, че идването ти в Панагюрище е крачка назад в кариерата?
- Аааа, крачка назад ли? Само живота ще покаже. За мен не е крачка назад, а засилка! Аз обичам да изкачвам върхове. Тук виждам много такива върхове пред мен, а там нямаше. Беше поле…
- Докато беше в Разград, следеше ли изявите на бившия ти тим „Оборище”? Как ще коментираш раздялата на клуба с Танчо Калпаков и идването на Емил Велев?
- Да, следях ги, разбира се. Но не искам да коментирам треньорите. Уважавам и двамата.
- Как ще коментираш хвърлянето на кърпата от страна на президента на клуба Илия Анчев? Очакваш ли това да се отрази на представянето на отбора?
- Да ти кажа, нямам никаква идея. Наистина съм далече от това. Пък и моята работа е на терена, а за извън него си има хора, които се оправят с това!
- С екипа на „Лудогорец” тиигра срещу бившите си съотборници от „Оборище”, какво си казахте на терена и извън него?
- Не си казах с никого нищо. Аз бях футболист на „Лудогорец” и целта ми беше победа. Както и сега, когато ще играя срещу тях, целта ще ми е същата. На терена приятели и любими отбори няма.
- Познаваш ли новите футболисти в „Оборище”?
- Да, с доста от момчетата сме играли заедно и в „Оборище”, а и в други отбори. Радвам се, че сме заедно и е ясно, че ще сме добре сглобен колектив.
- Каза, че искаш 2017-а да е твоята година. Какво очакваш от нея?
- Искам здраве, другото ще го постигна!
- Пожелаваме ти го!
Дочо ЧАНЕВ
