Как Стоянка от Церово става кралицата на мецосопраните
В слънчевото утро на 24 януари 1905 година, на открито - върху чардака, в Церово се ражда жената, която се превърна за света в кралицата на мецосопраните. Елена Николай е артистичното й име, родното й е Стоянка.
Родителите - данъчния бирник Събо Николов и младата му съпруга Парашкева, дори не са имали време да помечтаят за бъдещето, защото внезапна болест покосява бащата и той скоро умира. Младата майка търси начин да издържа децата си. Едно чуждестранно семейство поема грижата за съдбата й. То взема със себе си във Франкфурт 22-годишната Парашкева, където тя следва курсове за операционна сестра.
Тригодишната Стоянка и батко й Кольо
са изпратени при бабата и дядото от Панагюрище.
По-късно уморената от непрекъснати ангажименти и шумни успехи, Елена Николай с копнеж ще си спомня безвъзвратно отминалото детство, когато слуша кавалите на овчарите, а вечер, притихнала върху коленете на дядо си, поглъща песните му. Всеки ден момиченцето, покачено върху някое дърво като на сцена, неуморно пее народни песни.
Че Стоянка е музикална, разбира учителят й Стоян Керин, който непрекъснато я включва в училищните програми. Годините бързо се изнизват. Майката се завръща от чужбина и изпраща своите деца в
Американския колеж в Самоков
Тук Стоянка се чувства като в кафез, но намира утешение в пеенето и в литературата.
Копнежът й да навлезе в света на музиката я отвежда в столицата, където с помощта на вокалния педагог Иван Вульпе се подготвя да кандидатства в Музикалната академия. Не я приемат, защото не умее да свири на пиано. След това изпращат Стоянка в Америка, където учи нейният брат. Той я записва да учи философия в университета на град Оберлин, щата Охайо.
Скучната материя не влече Стоянка и скоро тя отпътува за Италия, в Генуа. Но тукашната консерватория не я удовлетворява и тя заминава за Милано, където я приемат в консерваторията "Джузепе Верди".
Любовта на Стоянка към оперното изкуство е огромна и младата певица се стреми да опознае всяка постановка на "Ла Скала" с всичките й видни изпълнители. Завършва консерваторията с отличие. Но младата певица не получава предложение от никой оперен театър. Помага й нейния учител маестро Пинторно. Той често кани в студиото си видни диригенти и певци от "Ла Скала". Особен интерес у тях събужда българката. На едно от традиционните прослушвания присъства и импресариото Канела. Той променя името й от Стоянка Николова на Елена Николай, защото приличала на
кралица Елена, съпругата на италианския крал
Импресариото се оказва прозорлив - след време Стоянка става кралица на оперните сцени. Диригентът Луиджи Кантони, също чул Стоянка при маестрото, й предлага да пее в операта в град Сало в спектакъла "Трубадур" от Верди в ролята на Азучена.
Изгревът й е неудържим. Вторият по големина италиански театър - неаполитанският "Сан Карло", й предлага сцената си. Нейният дебют е в операта "Кавалерът на розата" от Рихард Щраус.
Истинското откриване на таланта на Елена Николай става в Кремона. Тя участва в операта "Джоконда" на Понкиели. Вместо ролята на Сляпата, поради
спречкване на примадоната с импресариото,
молят Елена Николай да изпълни една от централните роли в спектакъла - Лаура.
Един след друг първите оперни театри на Италия търсят сътрудничеството на талантливата българка. Триестката опера "Сан Карло" й предлага участие в спектаклите на "Джоконда", "Норма" и "Лоенгрин". Ръководството на театъра я счита особено подходяща за неимоверно трудната в певческо и актьорско отношение роля на Ортруд от "Лоенгрин" на Вагнер. Стига се до там, че когато канят немски оперни състави, ръководителите на италианските театри предварително уговарят да не водят със себе си изпълнителка на Ортруд. Защото никоя не може да бъде по-добра от Елена Николай.
Младата певица се появява и утвърждава по най-големите оперни сцени на Италия все в централни мецосопранови партии. Двадесет сезона тя е първи мецосопран на театър "Ла Скала". Към Азучена, Лаура, Сляпата и Ортруд скоро се присъединява и Амнерис от "Аида", Еболи от "Дон Карлос", Прециозила от "Силата на съдбата", Адалджиза от "Норма", Леонора от "Фаворитката", Далила от "Самсон и Далила", Кармен от едноименната опера, Принцеса Буйонска от "Адриана Лекуврьор", Пратеницата на Орфей от "Орфей" на Монтеверди, Марфа от "Хованщина" и т.н...
Елена Николай гостува на Софийската народна опера през 1942-а в спектакъла "Трубадур" от Верди. Публиката е възхитена. Елена Николай действително обладава ярък талант.
Тя посещава и своето Панагюрище
Обикновените хора, които никога не са ходили по-далеч от своя град, винаги са си представяли Миланския театър "Ла Скала" като висока скала. Там на високото, се качват да пеят майсторите-певци. А наоколо народ, народ и всички слушат.
В своята дългогодишна оперна кариера Елена Николай изпълнява репертоара си на шест езика: италиански, френски, немски, испански, руски и български. Произведения от предкласиката, класиката, романтизма и съвременна музика. Тя притежава умение с изключително майсторство да вниква в стиловите особености на всяка епоха. Гласът й, топъл и изразителен в ниския си регистър, широк и мощен в средния и бляскав и силен във високия, помага на певицата да построи вокалното си изпълнение в напълно издържана и гъвкава линия.
Трудно е да се изброят всички оперни театри, на които тя е гостувала.
Гласът на нашата землячка се е разнасял по всички краища на земното кълбо.
Блестящи успехи тя постига в "Ла Скала" - Милано, "Сан Карло" - Неапол, Римската опера, "Масимо в Палермо", "Ла Фениче" - Венеция, "Комунале" - Болоня. Тя триумфира и по сцените на парижките "Гранд опера" и "Шанз-Елизе", лондонската "Ковънд Гардън", нюйорксата "Метрополитен", "Щатсопер" и "Хохе Варте" - Виена, "Калон" в Буенос Айрес, "Личео" в Барселона, операта в Рио Де Жанейро, оперите в Кайро, Лисабон, Хавана, Лима, Берн, Лозана, Базел, Будапеща, Мадрид, Берлин, Мюнхен, София, Варна, Пловдив, Стара Загора. Партньори са й били най-изявените певци и певици по това време - Аурелиано Пертиле, Бениамино Джили, Мария Калас, Рената Тебалди, Антоанета Стела, Борис Христов, Тодор Мазаров, Димитър Узунов, Никола Николов.
Годините минават, огромното натоварване след толкова много спектакли си казва думата. Тя се чувства физически уморена. Макар, че гласът й все още е така запазен и не носи белезите на времето. След един спектакъл на "Аида" през 1963-а Елена Николай взема решение да напусне сцената. Тя живее съвсем уединено, докато един ден не позвънява телефонът и тя чува приятен мъжки глас да изрича: "Аз съм Виторио де Сика." Големият режисьор я ангажира във филма си "Възходът". След това тя се снима във филмите "Моята съпруга", "Съблазнени и измамени", "Латинските любовници", "Измяна в брака", "Нашите съпрузи", "Като ти казвам, че те обичам".
В Пазарджик - срещата с Елена само за властимащи
За последен път Елена Николай посещава родния си край през 80-те години. В пазарджишкия клуб на дейците на културата бележитата сънародничка се среща с малцина. Срещата се организира от партийния комитет и само определен кръг хора от властта, са допуснати до голямата звезда. Ценителите на оперната музика остават пред вратите на клуба.
Тогава Елена Николай посещава и родното си Панагюрище, там тя с интерес разглежда музеите, църквите, мемориалния комплекс "Априлци", местността Оборище. Музейните работници я запознават с миналото, настоящето и бъдещето на Панагюрския край, тя е много развълнувана.
Това е последната среща с родината.
Елена Николай умира през 1993 година в Италия.
В живота й има много любопитни моменти. Според някои, директорът на "Ла Скала" пада на колене пред нея. Други твърдят, че дори великата Мария Калас се е страхувала от гласа и актьорското й майсторство. Макар и далече от родината, Елена Николай остава разпалена патриотка. Италия например я помни като гордата българка, която поваля с шамар на стълбите на „Ла Скала” известния оперен критик Абиати, осмелил се да сипе обиди срещу произхода й.
Няколко години в Панагюрище местната общественост и общината организираха международен конкурс за млади оперни певци "Елена Николай". За съжаление, въпреки успеха на първите две издания, миналото лято бе прекратен заради липса на средства. Да се надяваме, че хубавата инциатива ще се възроди.
Дима БОЙЧЕВА
