Само некадърници се лансират по медиите, вече правят всичко на компютър
РУСЕ. Вчера популярният и не по-малко скандален певец, музикант и композитор Деян Неделчев празнува 51-я си рожден ден. Вместо да получи подарък, той даде такъв за читателите на „Знаме”. А именно, че с панагюреца Иван Станчев са направили продължение на култовата песен „От икебана дървесата ги боли”, която все така актуално буни духовете. Миналата година поетът и философ от Панагюрище представи стихосбирката си „От икебана дървесата ги боли” в Пазарджик, която излезе на пазара благодарение на издателство „Меценат”. Илюстрирана е с фотографиите на Борислав Николов, Поля Павлова, Румен Барсов, Камен Доков и Роси Хубенова. Коректор е поетесата Виктория Катранова. По текст на Станчев е и песента на Деян Неделчев “Господ е българин” от албума му “Дъртака”.
“Аз съм само един безгрижно весел луд дъртак,
казват, че съм бил кукумицин и особняк.
Нека да ме мислят за откачен стар глупак,
аз пък си живея на Канарите с мерак”
Пее самият Деян, но той е провокативен не само на сцена. И с готовност откликна на поканата ни за интервю.
- Г-н Неделчев, честит рожден ден! Желаем Ви да сте здрав, продуктивен и да не изневерявате на себе си!
- Благодаря!
- Къде ще празнувате?
- В Русе съм. С майка ми и брат ми. Ще излезем някъде да се почерпим, може би в китайски ресторант. Дойдох тук за празника, иначе пея в един пиано бар на последния 15-и етаж в хотел „Черно море”, от средата на ноември съм там.
- Вие бяхте в София, бяхте в предаването „Следващият, моля”, сега има ли вариант да се върнете в столицата?
- Не зависи от мен. Който иска, ме кани. И си плаща.
- „Знаме” е писал, че автор на текста на емблематичната песен „От икебана…” е панагюрецът Иван Станчев. Това парче стана и реквием за жертвите от Фукушима. Бихте ли разказали подробности за написването?
- Какъв реквием?
- Вариантът с хоровото изпълнение на “От икебана…”,изпълнено в църква от Станчев и Вълчанов, през 2006-а бе избрано за реквием в интернет като реквием за жертвите от Фукушима.
- Не знаех това. С Иван Станчев се познаваме от 1989-а може би. Той ми подари стихосбирката си „Дяволден”. И като прочетох това стихотворение, много ми хареса. И му казах, че ще направя песен по него. И през 2001-а записах песента. На следващата година тя излезе заедно с албума ми „Господи, колко си хубава”, през 2006-а го качих в интернет и впоследствие песента стана хит. Но като ме питате, ще ви кажа една новина. В момента правя нова песен по текст на Иван Станчев, която ще бъде продължение на „От икебана…” Така след 16 години с брат ми Бойко отново ще запишем песен по тази тема. Песента се казва „Бонсай” и в края на март ще пуснем дуета в интернет. Надявам се, че ще се хареса на хората и ще има успеха на „От икебана дървесата ги боли”.
- Наистина това е хубава новина!
- Аз имам много новини, но нека всяко нещо да е с времето си.
- Кажете поне още някоя.
- На ход е и още един весел хит, който подготвям. И тя е в същата провокативна стилистика, която правя в последните 7 години. Казва се „Дупките” и ще бъде представена в началото на май. И на нея, и на „Бонсай”, ще бъдат направени клипове. В момента я мисля и почти съм я измислил. Текстът е готов. И се надявам с тези песни да бъдем пак номер едно.
- Може ли да цитирате нещо от нея или от „Бонсай”?
- Не, на този етап ще ги пазя в тайна. Но първо на вас казвам имената на двете песни. Подготвям и други дуети, с колеги, но за тях - по-късно.
- Като казвате „провокативен”, можете ли да кажете, че в България има реален шоубизнес?
- Няма и не може да има. Първо, нямаме пазар. Второ, какъв шоу бизнес, когато по телевизии и по радиа се лансират само некадърници. Конюнктурата пуска едни и същи имена. Уж се правят формати за млади певци, не излиза нищо от това. Даже в тези формати да има талантливи млади изпълнители, никой нищо не прави за тях. В последните 10-15 години не съм видял нито една млада звезда да излиза под прожекторите така, както се случваше това в България преди години. Само определени имена се пробутват от конюнктурата.
- Излизат и нови изпълнители, някои са с доста добри гласови данни, но наистина нито са много, нито имат такава мощна подкрепа.
- Въпросът не опира в гласовите данни. В наше време никой не гледа гласови данни. В наше време си записваш една песен в студиото и ти правят всичко с компютър, от китарите и ударните до гласовите данни. Гласовите данни не са всичко. Трябва да си нестандартен, уникален, да имаш харизма, за да те забележат. Но у нас забелязват простотията. Простотията в България много се слуша и се харесва. Чалга и рап.
- И много се гледа „Биг Брадър”.
- Аз не гледам телевизия и се чувствам много добре. Нищо не ме интересува.
- Сигурно сте запознат със спора за авторските права между БНР и „Мюзикаутор”. Какво е мнението Ви по въпроса?
- Чух, че има нещо. Да си оправят там бакиите. Според мен, „Мюзикаутор” не може да прави такива неща, тя е частна институция, която претендира да защитава правата на изпълнителите, но какво всъщност защитава? Още повече, става дума за национално радио. Скандално е да се пазариш така…
- Трикратно вдигнаха таксата за авторските права.
- Да се оправят. Те са непочтени хора, мошеници. Аз всяка година получавам по 40 лева от тях, но от тези пари трябва да им върна 25 лева, за да си платя членския внос. Смешна работа. На „Мюзикаутор” ли да разчитам да брани правата ми и да ме храни.
- Съжалявате ли, че се върнахте от Канарските острови в България?
- Не, аз съм човек на света. Отивам там, където имам работа. За нищо не съжалявам в живота си. Аз съм човек, който върви напред. И работи.
- А трябва ли да съжаляваме, че участваме на „Евровизия” или напротив? Това с оглед на констатацията Ви за липса на талантливи млади певци.
- Не, не трябва да съжаляваме. Има смисъл и трябва да участваме, щом всички държави участват. Но хватката е да пращаш кадърни хора на „Евровизия”, а не това, което се смята, че е кадърно. А то не е.
- Как ще отговорите на критики на някои млади изпълнители, че преди 1989-а българската музикална сцена е била еднообразна и сива?
- Няма такова нещо. Тогава имаше професионализъм и се пееше абсолютно на живо и с оркестър. Имаше бюро „Естрада” и концертна дирекция. Сега всичко е погубено. Всичко е на плейбеци. Няма професионализъм. Който може да пее на живо, да дойде в пиано бара, където пея, и да застане зад микрофона. Истината е, че който го може, го може на живо.
Тодор ГРОЗДЕВ
