Рокинтеграцията и евроинтеграцията вървят ръка за ръка
От 19 часа днес в пиано-бар „Амарето” в Пазарджик Цонко Цонев-Кметъла ще представи книгата си „Кметълски истории”. В нея бившият кмет на Каварна в 14 глави разказва за различни световни звезди, за преживелиците им и впечатленията им на наша земя. И най-вече за впечатленията на самия Кметъл. Той казва, че това е първата книга, на която кориците са избрани с референдум. В профила му във Фейсбук хората избирали снимките, а Цонко приел вишегласието. Първата глава в книгата е посветена на Рони Джеймс Дио, а последната - на музея на колела - служебната кола „Пежо”, в която са събрани автографите на много легендарни музиканти, спортисти и актьори, и чиито врати по принцип Кметъла неведнъж е оставял отворени, за да влизат посетителите в музея, естествено, без да им къса билетчета. „Хванахме го в крачка” часове преди гостуването в Пазарджик, а Цонко, както винаги бе естествено непринуден и непосредствен. Този път, преди служебно заседание по европроект в Северна България.
- Г-н Цонев, здравейте, къде сте сега?
- А, здравейте, вестник „Знаме”! Готино е, че се чуваме. Тъкмо влязох в Русе.
- Представянето на книгата из страната явно има голям успех. Само рокаджии ли идват на тези сбирки?
- Ами не, не бих казал. Има места, където идват рокери и рокаджии, но някъде идват съвсем различни хора, доста далеч от рока, или пък се получава смесена аудитория. Имам база за сравнение, защото вече са около 31 местата на представянето на книгата - не само в градове, ами и по концерти, по фестивали, различно е… Но знаете ли, за мене е готино, че книгата се чете не само от хора, свързани с рокмузиката. В Пещера сега беше в един хубав бар, представянето беше подплатено с много хубави изпълнения от двама много талантливи пещерски музиканти (Михаил Паев и Христо Глушков, б. а.), които ще направят същото и в Пазарджик. Музикалният съпровод беше много як. И пак ще е много як. Всъщност Пазарджик е 15-ят областен град, който посещавам, два пъти ходих в София по този повод, в „Перото”, този месец искат трети път, в Пловдив също ще я представям за втори път. Общо-взето обикалям около Пазарджик, но сега идвам при вас (смее се).
- Колко време писахте книгата?
- Около три месеца. Почнах в началото на февруари и до края на април беше готова. Много бързо стана, защото всичко е в главата ми и впечатленията ми са силни. Много ми помогнаха двамата редактори. Започнах книгата с Димитър Генчев, журналистът от „Стандарт”. За огромно съжаление Митко почина малко преди да завършим книгата и писателката Марта Генчева, неговата съпруга, довърши редакторската работа. Затова посветих „Кметълски истории” на него. Беше мой приятел.
- Бог да го прости. Бихте ли разказали някоя случка от книгата?
- Сещам се за Глен Хюз, когато го водихме на нос Калиакра. Тогава се случи една сватба, имаше музиканти, които свириха с китари. Той взе едната и поздрави младоженците с един блус на „Дийп Пърпъл”, а за всички наоколо това беше огромна изненада. Звезда от световна величина да уважи тържеството им. Като говорим за Глен Хюз, през 2006-а той имаше годишнина и му подарихме торта във формата на бас китара, а тогава той ме трогна като ми подари златния албум „Бърн”, който сега е изложен в моя музей (златната „тава” е издадена само в 500 бройки, б. а.). Но това е един голям музикант.
- Като говорим за големите, какво беше усещането при запознанството с Рони Джеймс Дио?
- С Дио през 2005-а като се запознах, стъпвах с 10 сантиметра над земята. Сбъднах една моя мечта. Ако „Ей Си/Ди Си” са любимата ми група, Дио е любимият ми вокалист. Чувството беше уникално, неописуемо. Като се сетя за концерта в България през юли 2005-а… Няма как да го опиша, наистина. Бяхме със съпругата ми, с цялата група на вечеря, на другия ден ги изпратих, имаше подаръци… След това за 2006-а имаше новогодишен концерт, после 2007-а с групата „Хевън енд Хел”… Всяка среща с него беше преживяване, което носиш цял живот. За мен това бяха едни от най-специалните срещи от всички тези, които се случиха през тези години. За това и първата глава в книгата е посветена на Рони Джеймс Дио. За това започнах с него.
- Колко близо те допускат до себе си големите? Оставят ли преграда?
- Дио не поставяше дори най-малки прегради. Но други поставяха. С музикантите е като с обикновените хора. Някои не са много контактни и не допускат никого, включително и големи музиканти с огромен талант. Наред с тези, които бяха с по-освободено държане, имаше и легендарни вокалисти например, няма да споменавам имена, които не искаха да проронят и думичка, не искаха да дават автографи и да се снимат с феновете. Аз описах тези, които допускаха феновете, които допускаха мен, тези, с които имах по-близък достъп и контактувахме отблизо. Естествени хора, без прегради и без маски.
- С Джон Лоутън ли станахте най-близки?
- С Джон Лоутън сме днес за празника на Силистра (смее се). С Джон Лоутън сме приятели от много години. Както и с Глен Хюз. Както и със Саймън Райт, барабанистът на „Дио” (и бивш на „Ей Си/Ди Си”, б. а.), поддържам контакти и с тези музиканти, и с много други, и на живо, и по телефона, и по Фейсбук. Имам с тях не само служебни контакти, но и чисто човешки. И се радвам, че продължавам да ги поддържам.
- Коя беше първата плоча, която Ви „зариби” за рока?
- Майка ми работеше в Братислава и първата плоча беше четвъртият албум на „Лед Цепелин” - Led Zeppelin IV от 1971-а. Вторият беше на „Дийп Пърпъл”, последваха много други плочи, после чух „Ей Си/Ди Си”, но не на плоча, след хардрока открих по-тежкия хеви метъл…
- „Каварна рок фест” носеше огромна реклама на България, носеше ли и добри приходи?
- Да, да, въобще всички концерти, които се правиха в Каварна, направиха реклама и на България, и на Каварна. Един малък град, който разчупи стереотипите и смело мога да кажа, че вкара България на рок картата на Европа. Носеше и стабилни приходи. Като започвахме, морето си беше все така на Каварна, но легловата база никаква я нямаше. А сега е около 6000 легла. Хора си купиха апартаменти в Каварна, а хората, които идваха тук заради концертите, започнаха да идват и когато няма концерти. Те станаха приятели на Каварна. Рокът може да бъде икономика, която съживява. Може да бъде туризъм.
- Вие и сега се занимавате с организиране на концерти. Какво правите още?
- Да, организирам концерти и това ме зарежда. Сега с Джон Лоутън и Б.Т.Р. ще сме на празника на Силистра, другата седмица, на 22 и 23 септември е големият фестивал „Ловеч рок фест” - със световноизвестните „Унисоник” и „Прити мейдс” (също като бандата на екс „Хелоуийн”-а Майкъл Киске „Унисоник”, и датските рокдинозаври са идвали у нас и преди и нашата публика определено им хареса, б. а.). Чрез вестник „Знаме” искам да поканя читателите ви на 1 октомври, когато ще има рокфест и в Пещера. На крепостта „Перистера”, където ще забият Б.Т.Р. и още местни банди и изпълнители. Освен фестивалите и представянията на книгата, съм и общински съветник, а освен това съм и експерт към Съвета на Европа и в момента разработваме един голям европейски проект с участието на 18 общини. Почти нямам свободно време, но пък хората, които са ми гласували доверие като експерт по евроинтеграцията, мисля, че са ударили джакпота (смее се). Нали показахме на всички, че Каварна и България успешно се интегрираха в Европа именно чрез рока.
Тодор ГРОЗДЕВ
