ПАЗАРДЖИК. Комикс на ужасите правят двамина ентусиасти от областния град. Стоян Къев е част от траш метъл групата Fin Bulgaria, а Петър Петков е художник любител, но и двамата обичат филми, музика и литература в хорър-жанра. Идеята е комиксът да е от една страница, тип „вестникарски”, затова историята е кратка, а амбицията на момчетата е това да е началото на една тяхна инициатива, която да популяризират в интернет. Текстът е дело на Стоян, а изпълнението - на Петър. За първия комикс от поредицата „История на ужасите” авторите казват:
„Правихме го цял ден. Сюжетът е простичък и гравитира около историята на Мери Шели за Франкенщайн. Естествено, героите са други, но всеки може да си прави асоциация с типажи, включително и герои на нашето време около нас или по телевизията. Тук имаме един магьосник, за когото става ясно, че е направил свое творение като е съживил мъртвец. Последният обаче от своя страна също се е помислил за творец и е възкресил мъртво момиче, към което е имал чувства. Манията му за величие го е провалила, или поне така си мисли магьосникът, който спира „чирака”. Но и двамата си изпащат”.
Стоян Къев и половинката му от Fin Bulgaria Цветелина Стоянова преди часове мастерираха ново парче към предстоящия албум, което е в обичания от тях стил хардкор/траш, а интрото към него е взето от класическия филм „Клоуни-убийци от космоса”. На въпрос дали с Петър (той е 94 набор) не мислят и върху комикс-поредица в комплект със специално написани за всеки от сюжетите песни, Къев само се подсмихва. Но е ясно, че комикси ще има, още повече и разказвачът в първия брой обещава следваща история.
Комиксите във вестниците не са от вчера, а през годините те са любимо четиво по цял свят. Също и в България. Според комикс-дружеството „Диаскоп”, началото за българските комикси е дадено в Пловдив през 1890 г. Тогава Георги Данчов издава под тепетата вестник „Таласъм”. В това специализирано издание за български карикатури се намира една перла на комикс изкуството, отразена подобаващо в международната комикс енциклопедия на Lambiek. Този факт е публикуван преди много години, но и до днес не се намери по-стара и по-престижна художествена творба, претендираща за родоначалник на българското девето изкуство.
Тодор ГРОЗДЕВ
