ПАЗАРДЖИК Д-р Станимир Куюмджиев от години е познат на пазарджишката общественост не само като стоматолог, но и като художник-скулптор. Отскоро обаче той се е посветил и на леенето на чанове, които имат медни гласове, увери се репортер на „Знаме”. Докторът ги прави по зъботехническа технология, която му е добре позната. Технологията на оригиналните чанджии е прастара, но те формоват по принцип с един калъп безброй чанове (по думите на доктора, „някак скучни на вид”), докато той практикува древния художествен занаят „по зъболекарски”. Матрицата за чан всъщност е стопяем модел, който се прави от восък или восъкоподобен материал, за да може да изгори от високата температура, а по метода на центробежното леене металът се завихря и изпълва кухината. Така резултатът е уникален чан. „Невъзможно е да се повтори същият стопяем модел”, казва докторът. Неговите са с гравирана или скулптирана релефна украса - тип "кукерска маска" - апликациите не са копия, а дело на въображението му.
- Леярите не бяха виждали такива чанови модели и се ококориха
Дотогава бях ходил при тях да ми отливат скулптури. Те не са много приказливи хора, по-затворени са, и само повдигнаха вежди като чуха какво искам от тях. Отляха го. После аз се чудех като видях, че резултатът е отличен. Така и двете страни бяхме приятно изненадани - смее се зъболекарят. Леенето и работата с метала е вградено и в името му (куюмджия в превод от турски е „златар”, „бижутер”).
- Преди години ме привлече работата с метал и основите на медникарството усвоих от бакърджията бай Цанко, при когото чиракувах цяла година, докато още бях студент по стоматология. Ходих и в Грузия, където бях при най-известните тамошни чеканари - професорите Ираклий Очиаури и Коба Гурули, бях и при проф. Магомедова, която е потомка на златари от Дагестан. По едно време залитнах и по кожухарството, опитвах и тъканни пана… Правил съм различни пластики, но сега съм привлечен от чановете”, пояснява д-р Куюмджиев.
Отлял е засега 12, някои по-големи, други по-малки
В България са останали малцина майстори на чанове (има и в Панагюрско, б. а.). И при тях, и при д-р Куюмджиев, се появяват и чанове с шупли, но това влиза в графата „брак”.
- Ще търся контакт с кукери и ще искам мнението им за чановете. Днес ходих на битака и питах един продавач колко пари ще даде за единия. Той вика 10 лева. Какво да му обяснявам, че само материалите по изработката струват над 30- 50 лева. Един циганин продаваше комплект чанове и се разприказвахме. Като разбра, че няма да купувам, ми каза, че ги е купил за 150 лева, а сега ги продава и „на парче”. Най-големия по 100 лева, останалите всеки с десетина лева по-евтино.
Като му казах, че само с единия ще си избие парите, той вика: „Ами така е търговията”
Същото е и в магазините за приложни материали към СБХ - ако искам 50 лева за нещо, те ще си сложат поне 25 лева надценка.
Стоматологът казва, че навремето кандидатствал в Художествената академия и първия път го скъсали на втория от трите кръга.
- Като не ме приеха, записах двегодишното обучение за зъботехници в медицинското училище „Й. Филаретова” в София. Една зъботехничка видя пламналия ми поглед, когато отвори кутия от шоколадови бонбони с блещукащи вътре сребърни, златни и стоманени пръстени и ми каза, че ако изуча зъботехниката, ще мога да работя с метали, пластмаси, да правя бижута и скулптурки… Престоят в зъботехническото училище съчетах с посещения в ателиетата на художници-корифеи като Петър Кушлев и земляка ни проф. Величко Минеков. На три пъти кандидатствах в Академията и на третия път стигнах до резерва, но в крайна сметка послушах баща ми (д-р Дяко Куюмджиев, детски лекар) и съм благодарен, че избрах пътя на денталната медицина.
А със занимания в областта на изкуството не съм спирал през годините. Работя в кабинета, прибера се у дома, гледам някой филм, после работя до късно в ателието си скулптури и чанове. Слава Богу, мога да спя по-малко, без да се уморявам. На сутринта съм свеж пак на работа.
Когато работя вкъщи пластики, не вдигам шум, защото зъботехническата машинка е тиха
Но преди време се наложи да спра с дърворезбарството точно заради шума. Дърворезбовах, когато мога, опитвах различни дървесни видове… Като работех в едно село край Пазарджик, бях си обособил една стаичка за ателие в голямата къща, където се намираше здравната служба. Оставах след работно време и започвах да вая… Но от ХЕИ дойдоха и ми казаха, че това е недопустимо в сграда на здравно заведение. Така попрестанах да се занимавам с резбарство - смее се стоматологът.
Преди две години негова пластика участва в национална изложба на „Шипка” 6
- Скулпторът Спас Киричев бе един от 9-членното жури, казах му на майтап да вземе нещо мое и да го предложи, а той го стори. И след това се оказа, че две трети от журито харесало рибката ми. Питах Спас Киричев какво не са харесали тези, които са гласували против. Той ми каза, че единият протестирал, че "тая риба е много продаваема". Да му се чудиш на логиката. Друг пък смятал, че била много реалистична. Но всеки е свободен да прави каквото си иска - разперва ръце докторът-пластик. Той има цяла серия бронзови риби.
През 1996 г. организирал първата в България серия лекции на френските му колеги проф. Морло и д-р Писи, а с идването им и първият дентален конгрес у нас. Това, че французите се отказали от хонорарите си, силно го впечатлило.
Забелязал, че те са родени през март и са зодия „Риби”
- Изградих си технология за моделиране и леене въз основа на денталните и зъботехническите си познания, направих за подарък на колегите-французи две бронзови пластики на риби и оттогава те красят кабинетите им. Оттогава всъщност започнах да се увличам по бронзовата пластика.
Един приятел се поразговорил с мой пациент, който казал, че няма да дойде повече при мен, защото съм му направил отлично зъба, но докато сме говорели, останал с впечатлението, че съм и човек на изкуството. „На мен ми трябва зъб за дъвчене, а не красив зъб”, аргументирал се той. Но аз мисля, че за 39 лета съм се научил да правя "зъби за дъвчене", пък като имам око за цветове и скулптаж, могат да станат и много красиви зъби.
Тодор ГРОЗДЕВ
