СЕПТЕМВРИ-ПАЗАРДЖИК. Операторът Евгени Попов от Септември влязъл и в кожата на режисьор, а представеният му наскоро филм за пазарджишкия художник Константин Анастасов бил започнат още от 2008-а, призна майсторът на обектива пред „Знаме”.
„Правих филма с три вида камера - любителска, полупрофесионална и с HD-формат. „Айде бе, кога ще е готов филмът”, питаше ме час по час бате Коко, а аз отвръщах, че хубавите работи бавно стават. Аз го знам, че е махнаджия, малко претенциозен пада, затова не бързам. Ама по едно време той дори ми се пообиди, че действам бавно. Взе да се сърди, да ме подминава като ме види, ама аз трябваше да се настроя, да захапя темата”, смее се Евгени Попов. Той изкарал с Коко едно лято в Царево. По традиция художникът гостува там на свой колега, а с камерата на рамо Евгени имал възможност да улови връзката на Анастасов с морето. За твореца морето е магнетично вдъхновение, разбрал и операторът.
„Морето му е слабост на него, той си говори с него.
Ходи по нудистки плажове, търси изхвърлени на брега отломки, събира ги и от тях прави своите инсталации,
които всяка есен представя на публиката в Пазарджик. Слава Богу, на мен не ми се е налагало да оставам по адамово облекло”, смее се Евгени Попов. С художника ходили и към Резово, Ахтопол, Синеморец, Равда, Варвара, Варна… Покрай снимките на филма, той направил и друг филм - за най-добрия рибар на Равда. „Аз от пет години ходя там и с пенсионирания пожарникар Тома Бинчаров излизаме в морето и търсим пасажи.
Той има три лодки и хиляда чара
Фамилията му е такава, защото „бин” е „хиляда” на турски. Разказва ми за техниките при улова на видовете риби, за умните черноморски акули, за спасяването на изпаднали в беда по време на буря… Вечер пуска мрежите, а сутрин ги вади. Или води туристи, които си плащат, за да ловят риба… Но с бате Коко обикаляхме къде ли не. При неговите ученици и студенти (в Пазарджик уловихме последните преди да закрият Института), в Лесичово, в Церово, снимах го с китара, без китара…
В Лесичово вила има зам.-директорът на театър „Сълза и смях” Емил Марков
(Бел. ред. Преди време Марков печели награда „Аскеер” за изгряваща звезда с главната роля в „Полет над кукувиче гнездо” на пазарджишкия театър като Макмърфи)” - с бате Коко са големи приятели, а в градината на вилата той е правил две изложби. Аз пък снимах как Марков рецитира. Получи се много добре. Имахме заснети цели четири сезона през тези години и десетина часа суров материал, от който трябваше да направя 40 минути. Цели 6 месеца ми отне монтажът… Накрая като показах първия вариант на героя на филма, той се шашардиса. Много го хареса, но аз дообработих някои неща и после си поисках платата - две платна”, смее се под мустак Евгени, който бе втори оператор и на филма за поета Иван Динков. А лентата му за Константин Анастасов наесен ще има и втора премиера - в Балабановата къща в Пловдив през септември в Нощта на музеите.
Тодор ГРОЗДЕВ
