СЪРНИЦА. Семейство Генка и Спас Йовчеви от Пазарджик започнаха от 11 часа днес безсрочна гладна стачка пред общината. От 2007-а година досега те се опитват да влязат в имота си в квартал “Крушата”, където са построени две двуетажни вили, но не могат да го сторят. Първо удряли на камък в община Велинград, а след януари 2015-а - и на вратите на новообособената община Сърница. “Имаме разрешение за стачката, но за нещо толкова елементарно - да ни прокарат път до нещо, което е наше – нямаме разрешение.
Когато започнахме борбата, внучката не се беше родила, а сега е на 9 години. Надяваме се един ден да я заведем на вилите
Кога и дали ще стане обаче, никой не може да прогнозира, защото се въртим в безкраен омагьосан кръг”, казват обезсърчените хора.
По незнайно стечение на обстоятелствата анонимен чиновник в община Велинград вкарва пътя, който дава единствено достъп до имота им с двете построени вили в него, в съседен имот и така го заключва. Съседите го ограждат и са категорични, че не дават нито сантиметър, а институциите обещават, че ще помогнат, но го правят със скоростта на охлюв. Йовчеви получавали уверения, че въпросът им се придвижва, а чиновниците се оправдавали с тромавите процедури или с местните избори…
“Не издържам повече. Ще гладувам, но ми иде да се запаля и като нищо ще го направя. Това на нищо не прилича”, казва Генка Йовчева.
Тя е се върнала за стачката от Финландия, където живее с едната си дъщеря, а стачните им действия със Спас са подкрепяни и от другата им дъщеря, която пък е в Англия.
През 1990 г. е изработен кадастрален план на квартал “Крушата”, а през 1990-а - регулационен и застроителен план, но до момента те не са одобрени. Йовчеви са собственици от 1984-а, а вилите построили през 1990-а година. “Всички собственици на поземлен имот 66 дадоха още тогава съгласие за прокарване на улица - със саморъчни подписи, заверени с печат, показват документи Йовчеви. Молба за временен път сме пуснали още през 89-а. Пълния набор документи обаче намерихме с много голямо закъснение”.
Според заповед на председателя на Общинския народен съвет във Велинград Филип Филипов от август 1989, е одобрено прокарването на временен път (по закон той трябва да съществува докато не се прокара постоянен път. На 14 ноември същата година е свикан Експертен съвет със специалисти от ТСУ и “Строителство и архитектура”). На следващата година е изработен застроителен регулационен план на имота, а подписите под него са на всички собственици. До 1997 година имотът е с номер 67,
но ненадейно неизвестен експерт го променя, а с молив чертае и нова граница по кадастралния план
Това обаче става ясно 10 години по-късно, когато съседите на Йовчеви решават да си направят заснемане на имота. И според получените скици, се оказва, че техни са пътят и част от земята на пазарджишките комшии. Йовчеви завеждат дело и съдът постановява, че взетата земя е тяхна, но за пътя не се произнася, тъй като той не е обект на делото (той никога не се е водел собственост на Йовчеви, затова и в исковата им молба не фигурира). На 30 януари 2014 г. Общинският съвет във Велинград одобрил ПУП – за нова улична регулация в “Крушата”, а с плана било предвидено прокарването на улица.
Това обаче било “мечешка услуга” от институцията
Защото улицата минавала през други 6 имота, които нямали интерес да им се отнема земя за такъв коридор. “Ние много ясно обяснихме, че искаме път до нашия имот, който е в началото и няма нужда тя да продължава нататък. Това щеше да ни скара със съседите. Всички те бяха против, затова и ние се подписахме срещу тази заповед и тя падна в съда. Сега ни обвиняват, че сами сме си отрязали достъпа, което е меко казано некоректно. Искахме да се направи тупик, който е много по-къс от планираното”, казват Спас и Генка. Решението на съда влязло в сила на 4 ноември 2014 г. През февруари 2015 г. от община Сърница ги уведомяват, че трябва
да изчакат провеждането на местните избори за одобряването на структурата на общината
На 25 март общинската администрация е регистрирана като орган на местното самоуправление. През май е издадена заповед на кмета Неби Бозов за учредяване право на преминаване през чужд имот за осигуряване на временен достъп. По този повод тогавашният национален омбудсман Константин Пенчев пише: “Има нагласа поради неизправности и нови обстоятелства тази заповед да бъде отменена. Главният архитект увери, че за трайното решение на проблема от общината ще бъдат предприети своевременни действия за допускане служебно изработване и процедиране на нов ПУП за улична регулация. На този етап е извършено възлагане на лицензирана геодезическа фирма за изготвянето на мотивирано предложение за новия регулационен план”.
Омбудсманът пише това писмо през юни 2015-а, но досега развитието е никакво.
Областният управител Трендафил Величков също уверява жалбоподателите след направена проверка, че в Сърница ще решат трайно проблема, когато имат възможност като нова община да проведат процедура по одобряване на ПУП за регулация.
Потърсихме за коментар кмета Неби Бозов и главния архитект Георги Янакиев
“Поведението на семейство Йовчеви е некоректно, защото ние правим усилия да им помогнем. Регулация в “Крушата” има от 2013 г., но тя падна в съда, защото и Йовчеви, и другите собственици са протестирали. Те самите са поискали да нямат улица. А Експертен съвет е одобрил прокарването на улица с ширина 3,5 м - от техния имот трябваше да се вземе съвсем малко… Два пъти досега са правени опити за прокарване на улица, но това трябва да стане в частни имоти и трябва да се вземе разрешението на всички собственици - в случая става дума за три страни. Сега правим нова процедура. Вчера направихме комисия с лицензиран оценител по ЗУТ, която да предложи цена за право на преминаване. Единият собственик е починал и трябваше да издирим всичките му наследници, но направихме и това. Днес (вчера, б. р.) уведомихме собствениците за действията на комисията и сега тече 14-дневният срок за обжалване.
Цялата администрация се занимава само с техния казус,
а тези хора искат да стачкуват”, коментира кметът.
Правото на преминаване по чл. 192 от ЗУТ обаче е нестабилно и временно решение на проблема, коментират специалисти.
“Наистина е така. Правото на преминаване е временно решение, заяви и арх. Георги Янакиев. Най-малкото, ако някой реши да изсипе една гондола с камъни на пътеката, този, който преминава по нея, ще трябва да ги мести камък по камък. Има вариант да тръгнем по отчуждителната процедура, но тя отнема много време и използването й трябва да бъде много добре аргументирано. След последните избори сме правили няколко опита за прокарване на улица, но не срещаме съгласието на всички собственици. Това, което сме установили е, че от 2008 г. имотът незнайно как е останал без достъп
в община Велинград. Но не знам и по какви причини г-н Йовков абсурдно е обжалвал достъпа за промяна на ПУП заедно с всички останали съседи и са осъдили община Велинград. Най-удачното за момента е правото на преминаване”, казва главният архитект.
Относно твърденията, че сами били се отказали от достъп, Йовчеви уморено клатят глави. И показват заявление от 27 март 2013 г. до кмета на Велинград Иван Лебанов. Показват и лист, изписан с почерка на главния архитект Тодор Енев, в който той си е отбелязал, че трябва да се направи нов проект за регулация, без обръщало, като се намали ширината на улицата от 6 на 4 м, а тя да е дълга само от номер 31а до номер 31 б, за да не засяга интересите на собственици, които нямат нужда от улица.
“Когато говорих с Лебанов и го питах като нямам достъп,
ако стане пожар на вилата, как ще вляза да го гася,
той отвърна: “То няма нищо сигурно. И аз мога, както вървя по стълбите, да падна”, спомня си Спас Йовчев.
“Тези две вили така и не видяха нито нас, не видяха и туристи, но можем да ги направим на църква и на джамия. Може би тогава институциите ще се размърдат и ще дадат път”, казва съпругата му. “Нали всичко се прави в името на етническия и религиозния мир. Може би това е начинът”.
Тодор ГРОЗДЕВ
