Покрай пороите: Оголи ли се гората или се озъби?

ПАЗАРДЖИК. Има ли връзка между сечта на гората и наводненията? Потърсихме за коментар специалистите - бивши и настоящи служители в системата, бивши и настоящи служители в общините, представители на частни фирми. Повечето отговарят по-скоро отрицателно. Но и те не отричат, че в последните година и половина някъде моторните резачки превишават осезаемо лимита - най-вече във Велинградско. „Над гората винаги е имало политически чадър - е, сега е още по-плътен, но след себе си ще остави опасност от наводнения, защото сечта е до голо”, казват запознати.

Все по-високо се чува мнението, че

- в световен мащаб приложението на дървесината намалява, защото се явяват по-евтини заместители. А гората се самовъзпроизвежда с изключително бурни темпове. Това води след себе си намаляване на износа (за нас показател е бившият „Целхарт” и настоящ „Монди” в Стамболийски - африканските австрийци имат клонове по цял свят, но в момента работят с 60 процента от капацитети си). Отделно  се разработват европейски проекти за местната власт за залесяване, даващи ни 100 процента субсидиране, а от общините тепърва ще канализират работата по тях. Нищо, че в общините са мудни в създаването на гори по европейска мярка 223, такъв бурен растеж, особено при тези порои, е тревожен. И излиза, че сигналът за безобразна сеч мутира в послание, един вид „грабвайте брадвите, за да спасим положението!”.

Дали е така обаче? Оголи ли се гората или се озъби с десет новоизникнали „глави” на мястото на отсечените?

Това казват горски експерти и техни колеги на частния фронт, които работят по проекти. Изключително се злоупотребява, че се сече много, а се залесява малко. Точно сега две горски стопанства в областта са в процес на измерване на гората и проектиране. Това се прави поетапно във всичките 11 стопанства (също и в 12-то - Беловското, което не е на подчинение на Смолян, а на Благоевград), а в тях от прираста се сече средно около 65 процента (това е за държавните и общинските гори, за частните процентите са 18, но при нас такива почти няма - друг е въпросът, че за тях никой не води статистика, казват експерти). Ако прибавим към тази сеч и нарушенията, които са максимум 2 процента от общия обем на добитата дървесина, ще видим, че положението никак не е тревожно. Положението беше гороломно от средата до края на 70-те,

а това в бранша официално си влезе с термина „голи сечи”. През 1982-а обаче Законът за горите бе променен в европейски дух, а заслугата за това си беше на Тодор Живков. Единственото комунистическо в него беше абревиатурата БКП на някои места. Дотогава сечта у нас се правеше под влияние на сечта на руската гора, която е много по-различна от нашата - ние нямаме руските обширни територии и в един момент това беше взето под внимание. И се обърнахме за модел към френската, швейцарската и финландската гора и дърводобив”. Паметливи припомнят, че ядката в новия закон е заложеният лимит от 70 процента сеч от прираста, но съпоставят някои промени в общата картина оттогава досега. „Ако говорим за 80-те години на миналия век - имаше много домашни животни, които също бяха фактор за унищожаване на гората.

от ДЗС-та наоколо, а мандрата в този район пращеше по шевовете. В ДЗС-Равногор имаше 5000 овце и 3000 крави. Използваха се огромни държавни пасища, тъпчеха се млади дървета, а това промени мисленето на лесовъдите - че гората не може да се възстанови по естествен път. Българската гора е уникална с това, че е сред горите с най-голям запас от автохтонни (местни) видове, докато европейските са изкуствено създадени в по-голямата си част (около 80 процента). Нашата гора има отлични качества за възпроизводство и самопроизводство, имаме достатъчно добри експерти, които си гледат съвестно работата, знаят с колко да разредят гората преди да залесяват, за да запазят фиданките от слана и слънчев пригор. Не че след 1980-а нямаше голи сечи, има ги и сега - но се секат определени видове, като топола и акация.

„От 2011-а насам се сече поголовно, а в последните година и половина положението е фрапиращо, особено във Велинград, сече се и в Белово, и в Пазарджик, и в Ракитово, само в Батак е по-спокойно. И в Септември - защото там тополите отдавна ги отсякоха, продадоха и прибраха в някои общински джобове, казват фирмаджии. В „Беглика” сега се декларира почистване на горски ливади за евросубсидии, но коректността на сечта плаче за проверка. И на други места се сече над предвиденото в лесоустройствения проект.

Фирмите-нарушителки знаят в кое стопанство контролът е занижен и в кое не. По Закона за горите чл. 104 (1) забранява провеждането на гола сеч във всички гори с изключение на тополовите, липовите, върбовите и нискостеблените гори, но има и „вратички”. Гората дава 70 процента от питейната вода, но тя е и отделна екосистема. Всички знаем как се контролира - в кюпа са и големи горски началници, и малки служители в йерархията, а документи се подправят. Ако средногодишният добив на стопанство е примерно 30 хиляди кубика, законът позволява на ръководството по свое усмотрение, в името на отворила се пазарна възможност, да сече повече.  И за да натрупат по-добри финансови показатели и за да вземат премии, горските секат над допустимото. А това влияе на горските водосбори”, контрират други експерти.

Миналата година „Знаме” писа за нарушения, открити в „Широка поляна” и „Алабак”. Новият шеф на ДГС „Алабак” инж. Гено Пеев при встъпването си твърдеше, че 27 хиляди кубика дървесина през последните 4 години е продадена от стопанството на половин цена, маскирана като евтина занаятчийска през последните 4 години, а тя е била елитен бял бор. При цена 120-130 лева на кубик за елитни трупи и 55-70 за занаятчийска,

За „Широка поляна” писахме миналото лято, че при проверка на стопанството бе констатирана липса на около 250 кубически метра дървесина, сортиментирана и попадаща в територията на “Натура 2000”, където по принцип сечта е ограничена и интензивността й, според лесоустройствения план, е около 25 до 30 процента. Дърветата са изрязани до пънове през октомври, ноември 2013-а…, а основната версия бе, че служител на държавното ловно стопанство е маркирал неправомерно дървесината със „златна горска марка”, което не отрече и директорът на стопанството Иван Гюров. Служители на същото стопанство бяха осъдени по същото време за бракониерство, защото отсекли 21 немаркирани дървета и ги извозили във временен склад, но, както казват горски служители, това можеше спокойно да се случи някъде другаде. Но горските са крали на дребно. Иначе те знаят, че

- а това нещо не става без участието на хора от системата.

„Всички знаят кои са душманите на гората. Но и мутрите-фирмаджии имат горска култура. Те не секат безразборно, защото рискуват при обективна проверка да им бъде взет лиценза. За разлика от гладните и неграмотни бракониери, които оголиха гората около населените места (особено в периодите, когато кметове и на малки населени места разрешаваха сеч без зелена светлина от общината) - писали сме неведнъж за развилнели се секачи, особено в ромските махали край Велинград (в момента положението край квартал „Анезица” продължава да е ужасно, край Каменската махала има залесяване) и Пещера. Друг е въпросът доколко глобите на бракониерите променят за добро ландшафта в пещерския резерват „Купена” примерно. Бракониерите обаче далеч не са само роми и съвсем не са само в Пещера, Ракитово и Велинград. Питайте кметовете на Црънча и Дебращица, да речем.

В тази връзка любопитен пример с престъпление и наказание дават хора от Белово. В горите им идвали бракониери от Велинград с ловни пушки или моторни резачки. Горските стражари не ги хващали, но причините за това са две - или не ги виждали, или ги оставяли на група яки борци с качулки на главите и бухалки и боксове в ръцете. Когато хванели нарушител, първата работа била да му строшат пушката или резачката в някоя скала. След това го пребивали до кръв. Бракониерът нямало на кого да се оплаче, но и да имало, нямало как да даде описание на извършителите. За нула време беловската гора се изчистила от велинградски бракониери.

В началото на 90-те безвъзвратно се изсякоха цели гори от реститути и то безнаказано, защото или контролът на самото стопанство и горската охрана на РДГ е бил занижен, или просто на скиците им пишеше не „гора”, а „земеделска земя”. Бракониерството си остана голям бич заради безработицата, а, поради липсата на достатъчен ресурс за опазването на горите, държавата извади от закона опазването на частните гори и го възложи на собствениците им.

Не по-малък враг на гората са пожарите. Помним огнената стихия през 2007-а, която изпепели в Лесичово 8000 декара гора. Тя е залесена на сто процента, вече е гъста,

Залесени и възобновени гори има над Панагюрище, Церово, Семчиново… Което пак налива вода в мелницата на тезата, че гората бързо се възстановява и сечта не влияе на опасността от наводнения. Голямото изключение се казва „почистване на речни корита”. В областта се броят на пръстите на едната ръка фирмите, които вземат поръчките за чистенето, но незнайно защо навсякъде речните корита са в окаяно състояние. И то още преди дъждовния сезон. Общините са възложителите, а областната управа контролира изпълнението. Ако почистването е по европроект, изпълнителите печелят на два пъти - веднъж от суровината, която е общинска собственост (вярно, не е първо качество, но не се плаща като добита), и от сухата пара. В стремежа към печалбата обаче се вземат само по-апетитните тополи и акации, а тънките и храстите се оставят - а те превръщат в джунгла коритата.

Което е общоизвестен факт. И точно затова е фрапиращо, че в областта, в която се парихме от наводнения сравнително скоро, не сме си взели поука.

„Сегашната гора не е причина за наводненията. Дъждът е природа. На 35 години се наводнява Велинград, а на 100 години - Пазарджик. Представете си какво щеше да бъде, ако нямахме водохващането на язовирите. За да има диги на Марица още от турско време, значи проблемът е бил щекотлив и пред падишаха”, казват експерти. Те помнят голямото наводнение през 2007-а в Белово, когато

„Просто изчезна, на нейно място остана само изорано място. Водата я завлече някъде в Турция. Гледахме по Марица дали не се е закачило поне едно дърво от тях, но не открихме нищо по пътя на водата. А турците получиха 250 кубика армаган от нас”.