Преди това Таня Янкова направи почти пионерски лагер със 70 деца
МИТИКАС. Две дами от Пазарджик си подариха изкачване на връх Митикас за 70-годишните си юбилеи. Събраха внушителна група, от която в крайна сметка не всички качиха втория по височина и първия по трудност на катерене връх на Балканите. За целта инициаторката Татяна Янкова си купила чифт обувки за 200 лева.
"Много пари са, но пък обувките са специални - дишащи, водонепромокаеми, леки, а ходилата им се залепят за скалата. Много важно качество, защото към Митикас вървиш по сипеи, а не по стабилна твърд. Освен това
на много места има истинско катерене, а не качване
пояснява Татяна Янкова. Водач на групата ни бе Вася Ангелов от Пещера, председателят на пещерското дружество "Пътешественик" Любо, а в групата, част от която се събра по интернет, имахме счетоводителка, доктор, психоложка от Пазарджик, друга счетоводителка от София, инструктор по фитнес от пловдивското село Труд, екип от четирима пещерски веселяци… Един от тях, Малин, през цялото време разказваше вицове и носеше раниците на другите… Софиянката се бе качвала само до връх Скала (точно под Митикас) и сега се бе зарекла да стъпи на гръцкия първенец. Е, тя успя, а но ние стигнахме сега до Скала и се отказахме на втория ден от пътешествието си. Успокои ни това, че
бивша окръжна прокурорка на Пазарджик също на два пъти стигала до Скала
Дотогава бяхме превзели 800 м денивелация, оставаха до горе още 50 метра, но усетихме, че съм на ръба на физическите си възможности. А и багажът тежеше - бяхме се запасили с вода, домати, краставици… Някои от групата продължиха и стъпиха на Митикас, а трети се отказаха още преди нас - още като бяхме на хижата след първата нощувка. Докторът каза, че си е забравил в Пазарджик шапката и дългите панталони, а не било препоръчително да стои изложен на слънце и остана на хижата. Други също развяха белия байряк. Но пък самата хижа е прелестна.
Дотогава бяхме превзели 800 м денивелация, оставаха до горе още 50 метра, но усетихме, че съм на ръба на физическите си възможности. А и багажът тежеше - бяхме се запасили с вода, домати, краставици… Някои от групата продължиха и стъпиха на Митикас, а трети се отказаха още преди нас - още като бяхме на хижата след първата нощувка. Докторът каза, че си е забравил в Пазарджик шапката и дългите панталони, а не било препоръчително да стои изложен на слънце и остана на хижата. Други също развяха белия байряк. Но пък самата хижа е прелестна.
Толкова уредено място в планината за първи път виждам
С мулета са качвали строителните материали - всичко е първо качество, а горе можеш да си поръчаш всякаква храна. Имаше планинари от цял свят, а последните българи бяха стъпили тук преди седмица. Водачите ни направиха "парапет", навързаха ни, защото минавахме покрай страшни улеи и бездни. Така накрая Митикас остана цел за следващите ни юбилеи, а за нас бе удовлетворението от усещането на предела на възможностите ни. И констатацията, че българските планини са много по-красиви от гръцките", разперва ръце Янкова. Случайно или не,
преди Митикас тя направи почти пионерски лагер за 70 деца
Цифрата няма нищо общо с юбилея й, просто така се получило
"В Пазарджик е хубаво, че освен мен, такива лагери започнаха да правят и ТД "Алеко", и други сдружения - това лято имаше групи на Боровец и на морето. Ние пък сме скаути, пояснява пенсионираната учителка по български език и литература. Още първия ден на двете седмици децата се заклели, а за това било избрано специално високо място над Дорково - веднага след посещението на палеонтологическия музей. Домакините от селото им осигурили озвучаване, а всички лагерници с дясната ръка направили скаутския знак, с лявата държали българското знаме и се заклели да служат на Бога и отечеството, да помагат на другите и да бъдат добри другари.
Завършили с думите "Винаги готов!", а за всички имало червени и сини връзки
"Синият плат не стигна, затова ушихме и червени - уши ги учителката Галя, за което сме й много благодарни", пояснява Янкова.
Така лагерниците получили планинските си кръщелни свидетелства. Били разделени на отряди с животински имена с ръководители учителките Елисавета Радева, Нели Манчева, Цонка Влахова и Галя Тоданова. Най-малките участници сред 70-те (в първата смяна, във втората имало 20 участници) били петгодишните Сашко и Нона-Мари. Хлапетата до едно се впечатлили и от маршрутите, но и от двучасова лекция на планинаря Вася Ангелов, който в курорта "Свети Константин" им разказвал тънкости във връзването на възли и ориентирането в планината, а немалко от децата приели това домашно насериозно и усуквали завеси и шнурове вкъщи, пояснява ръководителката на лагера.
Накрая за скаутите, които са ходили и преди организирано в планината имало подаръци - шапки. Останалите също не си тръгнали с празни ръце - за тях имало сувенири за спомен. "Важно е да запалим у тях любовта към планината", казва Татяна Янкова. Защото днешните скаути утре ще качат Мусала, Митикас или някой още по-труден връх, който може дори да не се намира в планина.
Тодор ГРОЗДЕВ
