Категоричен е: “Ще се върна в България!”
РАВНОГОР. Миналия петък открихме Стелиан Манолчев на риболов на язовир „Батак”. Провървяло му и доста шарани се хванали на въдицата му. Това приятно занимание, освен гайдата, е другото му хоби.
Със Стелиан се срещнахме още през 2009-а. Тогава 15-годишният младеж правеше първите опити да надува меха.
Сега Стелиан с приятеля си, майсторът на гайдата Ангел Узунов, възраждат отколешната традиция гайдари да събират на селския мегдан любители на кръшните български хора.
Каба гайди ще огласят местността Свети Илия на 19 юли. В музикалната надпревара ще участва и младият гайдар Стелиан Манолчев. Той прекарва лятната си ваканция в родното село на родителите си. Живее в испанския град Бургос заедно с родителите си и брат си Георги вече 11 години. Когато семейството решава да замине, Стелиан бил второкласник. Но сега Въпреки голямото разстояние, Стелиан, вече 21-годишен, всяко лято да се връща в планинското селце. Пристигнал е на 7 юни и ще отпътува в началото на септември. Има достатъчно хубави дни да си почине, да се види с приятели и да радва баба Стела.
Най-вълнуващите му срещи са с Ангел Узунов, с когото ги събира любовта към гайдата. От почти десет години са неразделни.
За това какво се е променило в живота през последните шест години, разговаряме със Стелиан Манолчев.
- Стелиане, даваш си дълга лятна почивка. Защо точно в малко селце?
- Равногор ме привлича като магнит и ваканциите прекарвам с добрите хора тук и с красивата природа. Тази година завърших колеж по горско и селско стопанство. Есента смятам да започна работа. Сега по-важно е да се насладя на всичко, което ми дава родното село на родителите ми. Както и възможността да свиря на воля на гайда.
- Кога се запали по народния инструмент?
- Гайдата е традиционна за селото и обичана от жителите му. Запали ме приятелят ми Ангел Узунов, който беше доста напреднал в свирнята. Реших и аз да опитам, а то взе, че се получи.
- Кой ти измайстори гайдата?
- Поръчахме я чрез познати да я изработи бай Тасо от Смолян. Тогава бях на 13. Нямах търпение да пристигне и да я надуя. Само това обаче не стигаше - някой трябваше да ме научи как се получава мелодия.
- Кой ти е учителят?
- Първите уроци ми даде в Брацигово гайдарят Георги, но той не е тамошен. Показа ми някои тънкости и започнах да свиря по слух. Като разбра, че от мене ще стане музикант, ми заръча : „Обичай гайдата и не я забравяй, ако искаш тя да ти се подчинява”. Помня думите му и следвам съвета му.
Признавам Ангел за много добър гайдар. Благодаря му, че и досега ми помага. Даже и когато съм в Испания, си говорим за гайдите. Дава ми съвети. А навремето по скайпа научих родопския химн „Бяла съм, бяла, юначе”.
- Колко време отделяш на гайдата?
- На село музиката повече ми върви. В Испания си репетирам сам, инструментът там не е много популярен. Слушат ме родителите и брат ми Георги, който ме окуражава и вярва, че от мен ще стане добър гайдар. Свиря само в позволените часове, съседите чуват звуците на непознатия за тях инструмент, но никой не е попитал откъде излизат.
- Кои са любимите ти песни?
- Първо засвирих „Вчера си минах, майчинко”, но любимата ми е равногорската „Дали гърми”. Песента е прастара, колкото селото, а младите я пренасят през времето.
- С какво ще се представиш в надсвирването?
- Моята възрастова група за свирене е над 21 години. Според регламента за 7 минути трябва да изсвиря бавна и бърза мелодия.
Предпочитаните песни са три: „Дали гърми”, „Стъпил Добри” и „Звезда се стрелна”. Свирнята ми в надпреварата ще покаже докъде съм стигнал в овладяването на гайдата. За мене това ще е хубаво преживяване, а ако се класирам, ще бъда приятно изненадан.
- Колко често свирите заедно с Ангел?
- Винаги, когато има възможност - по празниците и почивните дни.
Ще бъда щастлив, ако продължим традицията на старите гайдари, които в Равногор са били не един и двама. Сред тях е бил и Иван Русев, отишъл си от този свят.
- Имаш ли амбицията да се изявяваш на публични места?
- Категорично да. Без значение е дали ще свиря пред публика и чува ли ме някой. За един родопчанин е по-важно да свири. Родопа планина го слуша. Любовта към инструмента ми остава за цял живот.Ще продължавам да уча нови песни, докато свършат (смее се). Но изворът им няма свършек. И това е хубавото.
- Да те очаква ли баба Стела и другото лято?
- Със сигурност ще дойда. Далече от България ми липсва кристалният въздух на Равногор, боровата гора и зелените поляни. Дотогава се надявам още повече да усъвършенствам гайдата. Ако е рекъл Бог, един ден със семейството ми ще се върнем при корените си. И колкото по-скоро, толкова по-добре, убеден е Стелиан.
Пенка МИХАЙЛОВА
