Тази година местните брокери на недвижими имоти не регистрират движение нито на цените на земеделската земя, нито на наемите в Пазарджишка област. Да купуват търсят най-вече фирми и едри зърнопроизводители, като някои парцели са по-привлекателни от други. Това показа проверка на "Знаме".
- Цените варират между 200 и 600 лева за декар
Определящи са мястото, инфраструктурата, както и това дали проявилият интерес вече обработва площи в региона и дали се стреми към окрупняване - обяснява собственикът на агенция "Чайка" Петьо Койчев.
Традиционно най-скъпи са нивите в яката на Мало Конаре, Хаджиево, Пищигово, Черногорово и Огняново. Най-евтини пък са тези в Цар Асен, Априлци, Карабунар, Блатница, Елшица, Вършилата.
И за недотам плодородните площи могат да си намерят купувачи, защото част от тях са подходящи за отглеждането на слънчоглед и на други култури.
- Най-изгодно се продават оризищата,
те са и сред най-търсените - допълва г-н Койчев. Декарът излиза средно между 700 и 900 лева. По-скъпи са, защото земята върви заедно с изградените вече комуникации - тръбите за поливане, направени са езера и т. н.
Като цяло местните брокери не очакват земеделската земя скоро да поскъпне.
Запазват цените си през 2014-а и наемите - движат се
между 30 и 55-60 лева за декар
- Дори тези нива да се запазят, за 5-6 години от наем ще вземеш толкова пари, колкото, ако сега продадеш имота си - обясняват специалистите.
Очакват също така и арендаторите, и купувачите да стават все по-придирчиви. Да избират по-хубавите и по-големите парцели. Както и тези с по-устройващо ги местоположение - близо до населени места и до пътища.
През последните 8 години, въпреки кризата,
последвалата я рецесия и всички вътрешни сътресения в страната ни, пазарът на недвижими имоти у нас бележи ръст. А най-значителен е той в нашата област - с 27.9 процента. Това показват резултатите от проучване на вестник "Преса", направено в началото на тази година, на базата на данните от Агенцията по вписванията.
Между 60 и 65 процента от реализираните сделки през последните осем години (от 2005-а до 2013-а) са за земеделска земя, съгласяват се и пазарджишките брокери. Но допълват, че
принос за значителния брой на сделките има и голямата разпокъсаност
и многото собственици на нивите в нашата област.
- Зърнопроизводството набра скорост през този период - обяснява г-н Койчев. - Към него се насочваха нови и нови фирми и земеделски производители, а старите разширяваха и уедряваха парцелите, които обработват.
Всичко това, наред с все по-привлекателните субсидии и добрите цени и търсенето на готовата продукция, вдигна и цените на наемите. Постепенно арендаторите започнаха да се замислят
дали да вкарват още пари в чужда земя
Изчислиха, че сумата, за която могат да я купят, ще я похарчат за наемане само за няколко години, като земята пак няма да е тяхна, а собствениците във всеки един момент могат да решат да я дадат на конкуренцията. И решиха да инвестират.
Още повече, че хората обедняха и доста собственици, за да оцелеят, бяха склонни да продават на изгодни за купувачите цени. Трябваха им пари за хляб, за лекарства, за сметки и други жизнено важни. По-дребните стопани пък пресметнаха, че не си струва усилията да се бъхтат по полето, ако не разполагат с техника и складови бази, въпреки помощите - национални и европейски.
Продажби на земя имаше и за изграждането на
фотоволтаици
А няколко години подред българи и чужденци купуваха ниви, комасираха парцелите и ги продадоха на по-високи цени. Някои нашенци пък осъзнаха, че земеделската земя е привлекателна инвестиция. Че каквото и да направиш, няма да ти носи по-висока доходност, отколкото, ако вложиш парите си в земеделска земя, която отдаваш под наем. Че само след няколко години ще си върнеш всичко вложено.
Мина ГЕОРГИЕВА
