Създателката на дамския риболовен кооператив обожава "бедна риба"
Мечтае за цех за консерви от рибни продукти от нашето Черноморие
Родената в Пазарджик Радослава Петрова е предприемач номер едно сред имигрантите в Италия тази година. Престижната награда й бе връчена наскоро от генералния директор на отдела за имигранти в Министерството на труда Натале Форлани.
През 2001-а Радослава създава риболовния кооператив "Bio&Mare la Pesca in Rosa" или "Био и Море - Риболовът в розово". "В розово", защото и седемте съдружнички в него са жени. Освен това, те са от пет различни националности. Има и италианка, бразилка, колумбийка и полякиня.
Предприемчивите дами ловят риба и морски дарове в курортното градче Маса Карара в северната приморска част на Тоскана. С улова си зареждат ресторанти и правят собствени консерви.
"Знаме" успя да се свърже с Радослава, която е прекарала детството си в Пазарджик. Ето как отговори тя на нашите въпроси:
- С какво се занимавахте у нас и защо напуснахте България, г-жо Петрова?
- Работех в италианска фирма като секретар-преводач. Там се запознах с бившия си съпруг, който е италианец. С него дойдох в Италия.
- Трудно ли свикнахте с живота в чуждата държава?
- Не, струва ми се, че за мен не би било проблем да се адаптирам дори на друга планета. Познавах достатъчно добре езика, общителна съм и в известен смисъл се смятам за хамелеон, в добрия смисъл на думата. Бързо се приспособявам към нови условия и към различни нрави, манталитет, култура.
- Как стигнахте до идеята за кооператива?
- Преди "Bio&Mare la Pesca in Rosa" работех в друг кооператив. Става въпрос за "Маестрале" в Маса Карара, в който бяхме 15 души. Още тогава ми хареса тази форма, защото много прилича на голямо семейство. Парите, радостите, скръбта дори се споделят и разделят. Всички са задружни, помагат си и са солидарни помежду си. Съвещанията например често ги правим на кея на спартанска рибарска маса, ядейки и пиейки, сякаш сме си вкъщи, заобиколени от близките си.
- А как се роди "Bio&Mare la Pesca in Rosa" и защо колективът ви е изцяло женски?
- Често се случваше в "Маестрале" да не успеем да продадем рибата. Там аз бях секретарка и по-голямата част от работата ми беше административна. Налагаше се да ходя до банката, кметството, офисите на разни учреждения за разни разрешителни и други документи. Един ден ми хрумна да взема имейли от тези канцеларии и да им изпращам списък с рибата, която имаме вповече и която може да им бъде доставена до обяд.
Кръгът от клиенти постепенно започна да се увеличава. Потърсиха ни от GAS (Gruppo di Acquisto Solidale или Група за солидарна покупка). Не съм чувала в България да има подобни групи, за разлика от Италия и от другите европейски държави. Това са семейства, които решават да се обединят и да купуват продукти директно от производителите, като по този начин печелят и двете страни.
Клиентите ползват отстъпки заради по-големите количества и им излиза по-евтино от пазаруването на дребно. А за производителите цените са по-изгодни, отколкото ако предлагат на големите дистрибуционни вериги. Клиентите получават пресни продукти, а не стоели с дни по щандовете. Освен това, познават производителя лично и имат ли забележки и критики, му ги отправят директно. Така той разбира какво точно търсят хората. Има възможност да ги убеди да пробват нови продукти, включително разкривайки им нови начини на приготвяне или нови рецепти.
Въпреки това, често се случваше да ни остава много риба от даден вид, която отказвахме да даваме на безценица на големите вериги, се сетих, че в България цяло лято, когато има изобилие от зеленчуци, се правят консерви за зимата. Работейки с групите за солидарна покупка, за нас се беше отворил нов хоризонт към здравословно хранене, защита на природата и избор на био продукти. Нарекохме първите консерви, които направихме, "Bio e Mare" ("Био и Море"). Случи се така, че най-напред се роди марката, а после кооперативът.
Рибарите бяха доволни, че рибата се продава, вместо да се похабява, но не проявяваха голяма инициатива в почистването й и в приготвянето на поръчките, консервите и доставките. Така предложих на момичетата, с които обикновено вършехме цялата тази работа, да направим наш кооператив. Приеха с голям ентусиазъм.
Аз обожавам морето и обичам да ходя на риболов. Често имах късмет в улова и рибарите ме взимаха с удоволствие. При едно от тези излизания споделих плана си с президента на "Маестрале". Той се засмя и каза, че откакто съм дошла, съм революционизирала кооператива. Увери ме, че ще е до нас и ще ни помага.
- С каква риба работите и какви консерви правите?
- Правим главно сосове за макаронените изделия, които италианците толкова много обичат. Както и риба в олио, маринована риба с оцет, емулсии и рибни пастети. Работим с всичката риба, която е в по-големи количества. Всяка една от нас в кооператива върши по няколко дейности, в които се е специализирала. Когато се налага, си помагаме. Четири ходим на риболов. Едно момиче продава на щанда, друго се занимава със счетоводството. Аз лично, освен че излизам в морето за риба, се включвам, заедно с други колежки, в готвенето на сосовете. Правим и доставките.
- Само в Италия ли предлагате продуктите си? Някой от България не е ли проявил интерес?
- Засега само в Италия. Благодарение на мрежата от споменатите вече групи за солидарна покупка, работим директно с крайния потребител, а не с пласмент. Не трябва да правим отстъпки на дистрибутори и на търговски вериги. Продукцията ни не минава през много ръце. Тези групи обаче са много критични клиенти. А заради мрежата, в която са, изгубим ли една, може да я последват и останалите. Затова трябва да предлагаме максимално качество. Купуват от нас и местни ресторанти.
На панаира в Нюрнберг Biofach имаше собственици на два магазина за био храни в България, които проявиха интерес, но още не са купували от нас.
- Каква е следващата стъпка, която планирате?
- Тук е трудно бизнесът да се разраства, предвид икономическата и политическата ситуация в цяла Европа. Иска ми се да пренеса моя опит в България, като направя цех за производство на консерви, използвайки рибни ресурси от нашето Черно море, както и български био продукти. На този етап това е само мечта, но знам, че е възможно да стане реалност.
- Очаквахте ли да получите голямата награда за предприемач имигрант? Разкажете за церемонията по връчването й.
- В началото на годината за мен и моята дейност писа една журналистка от Рим - Силвия Гузмано. Излезе голяма статия. Няколко седмици по-късно тя отново ме потърси, защото от комитета на наградите Money Gram се свързали с нея и искали контакт с мен. Изненадах се много. Попълних формулярите, без да подозирам, че мога да бъда сред финалистите. Вълнението беше голямо. Церемонията по награждаването беше много официална. Проведе се във Вила Боргезе в Рим. Взеха ми интервю от националните телевизии RAI 1, RAI 2, както и от други частни и по-малки. Присъстваха представители от много посолства, включително от българското. Те също ме поздравиха за постижението. Самата награда посветих на моя кооператив, на моята родина България и на моята втора родина Италия. Бях много щастлива и развълнувана.
- Популярна ли е кооперативната идея в Италия?
- Доста е популярна, има и много женски кооперативи. Тази форма е особено подходяща за малки сдружения.
- Как преминава един Ваш ден?
- Денят ми започва от вчера. Към 17-18 часа се хвърлят мрежите в морето, а към 20-21 часа се прибираме. В 3.30-4.00 часа през нощта отново се връщаме, за да вдигнем мрежите. На пристанището сме в 8.30-9.00 часа. Рибата се сортира, мери се на кантар и се занася за продажба на щанда за прясна риба. През това време колежките са вече в цеха и почистват рибата, уловена от лодките и кораба на "Маестрале". В седмиците, когато правим поръчките за групите за солидарна покупка, работният ни ден продължава понякога и до 21-22 часа. През останалото време обикновено приключваме до 17-18 часа.
- Постижения като Вашето са свързани и с много труд. Достатъчно трудолюбив ли е българинът, за да поддържа темпото, нужно за подобни успехи?
- Да, трудолюбив е, винаги е трябвало да се бори с немотия. Научен е на работа, но познавам и мързеливи българи. Мисля, че всеки, който има воля и обича работата си, би могъл да направи всичко, което правя аз.
- Връщате ли се често в България? Погледната отстрани, променя ли се страната ни?
- В България си идвам доста често, поне 2-3 пъти в годината. Намирам някои от настъпилите промени за положителни, а други - не. Липсва ми България от детството. Дразни ме глобализирането и големите супермаркети. Съжалявам за това, че се губят някои типични български занаяти. Но общото впечатление - моето и на приятели италианци, които водя с мен, са, че българският народ е цивилизован, много европейски и въпреки това не е изгубил типично българското си гостоприемство, както и своята лъчезарност.
- А спомени, свързани с Пазарджик, пазите ли? Идвате ли на гости при роднини?
- За съжаление, от Пазарджик си спомням малко - градската градина, центъра, пазара. Когато бях на четири години и половина, семейството ми се премести в Пловдив, защото родителите ми си намериха работа там. В Пазарджик не съм идвала повече от 25 години. Имам роднини, с които се чуваме по телефона.
- Обичате ли риба и морски дарове Вие самата? Присъстват ли често на трапезата ви?
- Обожавам риба, това е любимата ми храна. Обичам всички видове рибни продукти, но най-много харесвам тази, която тук наричат "бедна риба" - сафрид, скумрия, шпатола, аншуа... На трапезата ми никога не липсва риба.
- Разкажете няколко думи за себе си и извън бизнеса.
- Не обичам да си почивам, а остане ли ми малко свободно време, често съм на брега на морето, за да събирам камъни с причудливи форми. След това ги рисувам, придавам им дух, така да се каже. Пътувам с удоволствие. Обожавам да чета, това е нещо задължително. Дори след 18-20-часов ден намирам време поне за няколко страници. Чета на различни езици и върху нощното ми шкафче ще откриете книги на български, италиански, руски, английски, испански. Всяка вечер чета на различен език, а когато не съм много уморена, увеличавам трудността, като прибавям френски, гръцки и турски.
Ученолюбива съм, старая поне по половин час на ден да усвоявам нови знания. Хобитата ми са различни - рисувам, създавам предмети от рециклирани материали - от скъсани чорапи, пластмасови бутилки, изгорели крушки, алуминиеви кутии, котешка храна (имам котка Меги). Използвам различни техники за рисуване, както и приложни техники като колаж, декупаж. Давам втори живот на много предмети, които са за хвърляне.
Слушам музика и радио от цял свят отново на различни езици, повечето от които не разбирам, но ми харесва. Старая се да прекарвам и време сред природата - карам колело, разхождам се, бягам по брега на морето, но много рано, когато едва започва да се зазорява. Все се стремя да запълня всяка моя свободна секунда е запълнена.
- Завинаги ли избрахте Италия или някой ден ще се върнете в България?
- Мисля, че съм от тези странни морски същества водораслите, които нямат корени, а обикалят из цялото море. Не пускам корени, свикнала съм да пътувам, но идеята да се върна в България не ми е чужда.
Мария ДЪБОВА
