Второкласничката е в клуб "Естрада" едва от месец и половина
ПАЗАРДЖИК - ВАРВАРА - УЖИЦЕ. Макар да е в клуб "Естрада" към Младежкия дом в Пазарджик едва от месец и половина и допреди няколко дни никога да не се бе качвала на сцена, 7-годишната Зоя Бонева от Варвара спечели първата си награда. И то не каква да е, а второ място на международния конкурс "Планетата е нашата любов", провел се в сръбския град Ужице в края на миналата седмица.
В него гласовитата второкласничка от училището във Варвара премери талант с деца до 12 години от Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора, Румъния, Словения, Гърция и други. Надпреварата е традиционна за Ужице. Организира се всяка година от композитора Сръджън Милевоевич:
- Сръджън е популярен и обичан в Сърбия. Преди да се отдаде изцяло на композирането е свирил на китара в рокбанда.
- разкри за "Знаме" ръководителката на клуб "Естрада" Сийка Вълчева.
Представител на конкурса се свързал с нея с покана за участие. Изпратили запис на изпълнението на Зоя, който преминал успешно предварителната селекция.
- Това де факто представляваше първия тур. Вторият беше самото излизане пред сръбската публика - обяснява г-жа Вълчева. - Зоя изпя песента "Без радио не мога" на Лили Иванова. И като изпълнение, и като визия бе сред най-атрактивните участници. Излезе на сцената с ефектни кецове, бял клин, бяла блузка с апликация и тъмносиня тюлена пачка.
Косата й бе хваната на две плитки с различни ластичета.
Признавам си, не очаквах толкова добро представяне от Зоя, тъй като работим заедно от съвсем кратко време. По регламент ръководителите не бяхме с участниците зад сцената. Седях на първия ред в залата, а когато Зоя взе микрофона и си отвори устата, аз също зяпнах - буквално.
Пееше толкова чисто, толкова вярно, с радост и желание. Явно и невероятната атмосфера по време на целия конкурс й бе повлияла, защото бе амбицирана, лъчезарна, много игрива и много истинска.
Нито на репетициите, нито на записите се е справяла толкова добре.
Изпълнението на единствената българска участничка не останало неоценено от зрителите. Аплодисментите били бурни и продължителни. И Зоя, и нейната вокална ръководителка, говорят с възторг за препълнената зала и темпераментната публика.
- Зрителите отразяваха много вярно изпълненията на децата. Не спряха да ги окуражават и да им се радват. Конкурсът бе истински празник за целия град, в който живеят близо 100 хиляди души.
Дори кметът на Ужице и официалните лица присъстваха през цялото време.
Нито Зоя, нито г-жа Вълчева очаквали втора награда, затова и радостта им от постижението е огромна. Майката Катя пък се разплакала от вълнение, чувайки името на дъщеричката си сред призьорите. За спомен от конкурса Зоя си дойде с цветна грамота с щурче и с подаръци. Единствената художествена ръководителка, на която била връчена грамота, е Сийка Вълчева.
На въпроса за разликата между сръбския конкурс и музикалните надпревари у нас, на които децата от "Естрада" участват, г-жа Вълчева отговаря:
- Пеенето на сцена в Ужице продължи само един ден, прослушването за допускането до участие е с по-голяма тежест там, отколкото на родните форуми. Освен това, в Сърбия има много композитори и много нови песни.
- и детски, и такива за възрастни. И всички ги пеят с удоволствие.
У нас на галаконцертите стремежът е да се включат колкото е възможно повече участници, докато там пя само спечелилият първото място - едно момче от Белград. Останалите изяви бяха на балентни школи и състави за народни танци, които не участваха в същинската надпревара. Пуснаха на сцената дори съвсем малки деца, които на моменти забравяха танца, но бяха толкова сладки и непринудени, че всички много им се радвахме.
На Зоя и г-жа Вълчева им е останало време до отскочат и до близкия до Ужице голям зимен курорт Злати Бор.
- От класата на нашите Боровец, Пампорово и Банско е - със ски писти, влекачи, атракции за възрастни и деца и хубави хотели. Разкошно място, обслужване на високо ниво, много туристи. Нямаше сняг. И в Ужице се оплакваха, че заради по-меката зима тази година туристическият поток е бил по-слаб от обикновено.
Нямаше как да пропуснем и дървения град, в който Емир Костурица е снимал някои от своите филми, след което го е разширил и направил привлекателно място за туристите. Намира се на една полянка в планината. Всичко там е оригинално, причудливо, кукленско, но в хубавия смисъл на думата. Всичко е от дърво, а наоколо има доста зеленина. Хората, които срещнахме в Сърбия, бяха изключително добронамерени, любезни и гостоприемни.
Мария ДЪБОВА
