ПАЗАРДЖИК-БАТАК. Загиналото момче в жестоката катастрофа при Ортахан във вторник вечерта е дванайстокласникът от СОУ "Георги Бенковски" Петър Тинов. Вчера в училището бе тъжен ден. По коридорите и в класните стаи имаше много разплакани лица.
По обяд вчера ученици, учители и ръководството тръгнаха за Батак, за да изпратят Петър в последния му път. Родом той е от
родопския град, където бе и погребението му
Преподавателите описват Петьо като възпитано, много интелигентно, ученолюбиво и кротко дете.
-Уважаваше учителите, беше дисциплиниран и амбициозен. Икономическите дисциплини го увличаха, както и информационните технологии. Беше в паралелка "Предприемачество и бизнес". Участваше активно в откритите уроци в седмиците, посветени на предприемачеството. Имаше влечение и към спорта, играеше футбол. В него нямаше злоба, нямаше агресия. Никога не е изпадал в конфликтна ситуация. А
усмивката не слизаше на лицето му.
Най-близките му приятели допълват:
- Беше невероятен човек! На никого лошо не е сторил и нямаше такова намерение! Отиде си един истински човек! Човек, който знаеше какво иска от живота и беше на път да осъществи своите мечти и цели. Търсеше най-вече щастие и любов. Страхотен приятел, който винаги ще носим в сърцата си и няма да забравим.
Приготвяхме се за абитуриентски бал, а какво стана...
До колко много хора е успял да се докосне Петър през краткия си живот, става ясно и от стената му във Фейсбук, където шокирани и отказващи да повярват, мнозина дадоха израз на болката си от тежката загуба. Повечето поставиха и знака за траур, вместо профилна снимка. Спонтанно дори възникна идеята в сряда вечерта всеки да запали свещица и да си спомни за своите най-хубави моменти с Петър, Петьо, Пепи, Пецата.
Освен скъп и обичан приятел, тоé бе и
буден и съзнателен млад човек
За това говори фактът, че през 2011-а той седна в кметския стол на Тодор Попов в инициативата “Мениджър за един ден” на “Джуниър Ачийвмънт”.
По същото време в "Знаме" имаше "репортери" от неговото училище. Естествено, той не отказа интервю на връстниците си.
От пръв поглед ставаше ясно, че кметът за един ден е самоуверен, открит и ведър. Както и че определено се чувства добре на високия пост. В този дух бяха и отговорите му. Ето ги и тях:
- Лесно ли е да си кмет, макар и само за един ден?
- Работата в общината е изключително интересна, но и много отговорна. Всекидневно си изправен пред различни изпитания, трябва да вземеш важни и доста трудни решения.
- Какво точно имаш предвид?
- Ами, днес например стана също ясно, че са пристигнали парите за безплатните учебници. Предстои да бъдат разпределени по различните училища и детски градини. За целта трябва добре да се прецени как това да бъде направено по най-правилния, полезен и справедлив начин.
- След като завършиш образованието си, би ли станал истински кмет?
- Когато натрупам нужните знания и ако хората сметнат, че могат да ми се доверят, не бих имал нищо против. Имам идеи, мисля, че на мен може да се разчита.
Добрите си впечатления от Петър споделиха тогава и експертите от общинското ръководство, които прекараха с него деня и имаха възможност да наблюдават и да оценяват реакциите му.
А граждани с усмивка заявяваха, че биха гласували за него, ако един ден потърси подкрепата им да стане истински кмет. Защото и страната, и общината ни имат нужда от млади, добре образовани и човечни управници.
Жалко, Петър не можа да осъществи мечтите си, а обществото ни загуби един добър българин! Мир на праха му!
Катя ФИЛИПОВА
