Треньорът на 20-и век Иван Абаджиев: Орденът закъсня, но сега му се радвам много

СОФИЯ. Часове след получаването на орден "Стара планина - първа степен" от президента Росен Плевнелиев, намираме Иван Абаджиев за разхожда хъскито Лора, подарък от дъщерята и внучката. В този момент да го поздрави му се обажда и бившият спортен министър Свилен Нейков. Папата на щангите удивлява с бистрия си ум, въпреки 82-те си години, които чукна на 12-и февруари. Иван Абаджиев е достатъчно известно име по света и неслучайно през 2001 г. бе обявен за треньор на България на XX век. Неговите възпитаници печелят 12 олимпийски, 57 световни и 64 европейски титли. Учениците му подобряват над 450 световни рекорда. За него Пазарджик е специален град не само заради олимпийския шампион Йордан Биков. Тук многократно е гостувал на приятеля си от ученическите години Иван Симеонов, а известно време работи и в бадминтон клуба в нашия град, когато бе отритнат от щангите.

- Закъсня по няколко причини, но обективни. Бях номиниран за 70-та си годишнина, но не се получи, защото веднага след номинацията заминах за Катар, стоях там две години и половина и може би това, че напуснах България, си каза думата. Но пък нямаше какво да работя тук, защото всички врати се затвориха пред мен. За 80-та си годишнина същото, върнах се от САЩ, чествах си юбилея и на следващия ден се върнах обратно. Това вероятно също е повлияло да не получа тази висока награда. Но това, което каза сега президентът, ме развълнува, едва не се разплаках.

- Аз не съм обиден, бях обиден навремето, след като ме отстраниха от българския спорт през 1990-а. Знаете, че бях изваден от всички структури, работих като пазач в детска градина, после в завод, а след това в Пазарджик в бадминтон клуба.

- Една поетеса написа книга за мен и тя е хубава. Аз обаче също мисля да издам книга. Само че методична. В нея искам да бъде доказана моята методика. Защото постиженията на състезателите от моето време не са достигнати. Имам пет състезатели, които са вдигнали над три пъти собственото си тегло.

- Точно така, три пъти собственото си тегло плюс 10 килограма. А първи това направи Стефан Топуров - с 5 кг над трикратното си тегло. Досега само един севернокореец на олимпиадат в Лондон вдигна точно три пъти теглото си.

- До няколко месеца ще е готова. Аз работя върху нея от много време, но все ми се струва, че трябва да добавя нещо. Няколко месеца, а след това ще трябва да бъде издадена.

- В нея е това, което великите физиолози са открили - природните закони, свързани с приспособяването. Приспособяването към големите натоварвания.

- За възстановяването водя битка, защото много хора смятат, че големите натоварвания носят вреда. Аз доказвам, че организъмът има такава регулаторна система, която не допуска да стигне до тези вредни граници. Ще докажа, че без възстановителни средства, при нормално хранене, човек може да достигне до тези големи успехи.

- Да. Обвинявали са ме в това, че съм давал допинг. Но ще докажа противното. Искам да попитам в природата животните дали взимат допинг? Но са много силни, бързи и издръжливи, защото постоянно са подложени на борба за оцеляване. От една страна, това е ген от поколения, но от друга се дължи на средата на живот. Доказвам, че организмът произвежда същите съставки, които се използват в забранените стероидни хормони.

- В какви количества ги произвежда тялото?
- В нормалните. Но при големи натоварвания производството им се увеличава дотолкова, колкото са необходими за постигане на големи резултати. Няма да изпадам в подробности, за да не усложняваме материята, но най-простичко казано, молекулата се разчепва на две при натоварване и ефектът е на анаболен стероид. Например надбъбречната жлеза произвежда адреналина, а адреналинът изкуствено се увеличаваше чрез прием на лекарството "Кленбутерол", който също влезе в допинговия списък. Колкото по-голямо е натоварването и трудът, толкова по-добре работи естествената анаболна машина в организма. Другата машина са метаболитите и обмяната на веществата - колкото повече усилия, повече разпадни белтъчни продукти. Те са индуктори, които също задвижват анаболната машина. Затова, когато поех отбора, дотогава се вдигаха средно 5 тона на ден на човек. А след това тоновете станаха 60. Така произвеждах метаболити на разпада и адреналин.

- Да, но тези тестикули не дадоха някакъв резултат. Давали сме и това, но и витамини, и сибирски женшен, и силен възбуждащ чай, пчелно млечице. Важното е не времето на тренировка, а увеличаване на натоварването. Без да се бърза, но навреме, за да се получи адаптация. Винаги при екстремални условия организмът произвежда малко повече от необходимото, т. е. получава се малко по-голяма хипертрофия и се получава намалено количество функция. И можем да получим обратния ефект.

- Бях два месеца в различни градове в Канада, заедно с моя ученик и съгражданин Александър Върбанов (Абаджиев е роден в Нови пазар, б. р.), провеждахме тренировки в различни зали, ходихме на състезания, изнасях лекции, идваха и индивидуално хора, които искат да усъвършенстват методиката си. Проведох и голям семинар, не остана време за втория. Не мисля да се връщам, защото вече съм стар, пътят е дълъг, самолетите се бавят по летищата. Ще си остана в България. Имам само едно излизане за кратко, но в близка държава.

- Имам много страници, но профилът ми го направи един колега, бивш мой състезател. Не съм много активен във Фейсбук. Но иначе влизам в интернет, разбира се, но за да черпя информация.
- Вие сте може би единственият депутат, напуснал почти веднага парламента, съжалявате ли за това?

- Не, не съм политически деец и не съм имал амбиции в политиката.

- Поздрави ме, потупа ме по рамото, похвали ме, аз му благодарих и това беше. Бях гост на състезание в Колъмбъс, където години преди това бях ходил с отбора.

- Олимпиадата в Мюнхен през 1972-а, трите златни медала на Йордан Биков, Андон Николов и Нураир Нурикян. Голяма бе радостта ми и когато поех отбора през 69-а и след като наложих двуразовата тренировка. Истината е, че бях назначен експериментално, но след 6 месеца се получи бум. А бях страшно критикуван за това от всички посоки. Не очаквах успеха. Български щангист дотогава не бе донесъл нито една точка, защото не можеше да влезе в шестицата. И когато първият заместник на БСФС и отговорник за олимпийската подготовка Христо Меранзов ме пита колко точки ще вземем, аз му казах - една, защото това е първа година след олимпиада (в Мексико, б. р.), а догодина още 2-3 точки. Една точка означава двама души да станат шести. Но резултатите надминаха очакванията многократно. Събрахме 11 точки, а ни посрещна радостен митинг… И така се почна. И отборът вървеше непрекъснато нагоре, нагоре и нагоре. Винаги съм бил много отговорен.

- След толкова кал, хвърлена по мен, ми олеква, че нормалните хора ме поздравяват. Сега с поучаването на този орден си мисля, че и държавните свестни хора не ме считат за луд. Ако го кажа малко така, по Ботевски.

- И аз благодаря! Поздрави на читателите на вестник "Знаме"!