Представят ни го актрисите Анета Сотирова и Албена Колева, неговата дъщеря
Измина една година, откакто от този свят си отиде големият български актьор Тодор Колев. На 16 февруари негови приятели и колеги ще организират концерт в негова памет.
Пазарджик го помни като режисьор на спектакъла „Двубой” от Иван Вазов. За „Знаме” в нашата рубрика „Театър, любов моя” актьорът разказа:
- Бях чувал, че в Пазарджик са почнали да правят пиесата „Двубой”. По лични причини ходех много често в пазарджишкия театър. Моята тогавашна съпруга беше актриса там.
Изведнъж от ръководството на театъра констатираха, че работата с пиесата не върви. Тогава ме извика директорът на театъра Васил Спасов и ме попита искам ли да продължа работата с „Двубой”. До този момент не бях поставял пиеса в професионален театър.Приех при условие, че ми позволят да направя преразпределение на актьорския състав, който ще бъде ангажиран в постановката. Така и стана. С художника Георги Божилов-Слона седнахме да мислим сценографията. И така започна работата над пиесата. Репетирах с удоволствие. Помня, че бях ангажирал актьорите Кирил Кавадарков, Иво Русев, жена ми Адриана Палюшева, Ани Спасова, Георги Гърдев, Спас Захариев. Стана много смешно представление. Не ми беше трудно да накарам актьорите да правят нещата, на които държах. Но трябва да подчертая, че комедия се прави трудно. Доказал съм го с работата си. Драма се прави по-лесно. Аз слагам комедията на много по-високо ниво. Разбира се, нещата не трябва да се абсолютизират.
Помня, че имах три-четири случая, когато казвах на някой артист:
“В този момент публиката ще те аплодира”
Но те не ми вярваха. И точно там, където бях посочил, се разнасяха бурни аплодисменти. Аз усетих още на репетициите, че актьорите достигат върхови моменти.
Помня, че спектакълът се игра 43 пъти на голяма сцена. Имаше невероятен успех. Това беше моето първо преживяване като режисьор. То не се забравя.
Тогава съставът на пазарджишкия театър беше много добър. Всяко представление се превръщаше в истински празник. Имаше много добро приятелство. Беше съвсем друг начинът на живот и на контактуване. Всичко беше плод на усилията на директора Васил Спасов. Той знаеше как да прави театър.
Първият му режисьорски дебют в професионален театър, както сам подчертава Тодор Колев, бе в Пазарджик. За друг много успешен режисьорски опит - спектакълът “Догодина по същото време” в театър “София” разказва актрисата Анета Сотирова, преживяла в пазарджишкия театър незабравими творчески мигове
- За мен той присъства всекидневно на сцената, особено когато стъпя там. Имам усещането, че той е зад гърба ми или се явява пред мен - изключително взискателен и прецизен. Той държеше на всеки детайл. Всеки път след представлението сме правили разбор на най-малките нюанси, които сме добавяли и които трябва след това да наваксваме. Нещата никога не се случваха случайно и след като пиесата е поставена, да се играе дежурно. Винаги репетирахме преди представлението. И мога да кажа, че като режисьор и като актьор той беше за мене най-сериозното нещо, което може да развие у човека - усетът за отговорност, за професионализъм и усещането за удоволствието от играта.
Аз съм изключително благодарна на съдбата, че ме срещна с Тодор Колев
и в продължение на осем сезона сме били партньори в едно представление, което разкрива огромната палитра и богатство на творческите възможности в спектакъла “Догодина по същото време” и след това за кратко във “Всяка година по същото време”. Мога да кажа като човек, който последно е играл с него, че тази
отговорност и уважение към професията все повече отсъства
от нашето забързано всекидневие.
Двамата с Тодор бяхме част от състава на театър “София”. Донесоха ни пиесата и започнахме да репетираме. Той се спря на мене, предполагам, че е искал да експериментира, защото тогава съставът беше твърде голям, особено женската трупа. И аз имах шанса той да ми се довери. Това е щастие - да ми се доверят големи личности и аз да не излъжа тяхното доверие.
За Тодор Колев като баща и режисьор си спомня и неговата дъщеря Албена Колева, която също беше в състава на пазарджишкия театър през 90-те години
- Имам много спомени за Тодор Колев, и то не са едно и две неща. Беше асистент на професора ни Коко Азарян. Беше доцент и ни преподаваше във ВИТИЗ четири години. От него съм се учила на всичко в професията - на дисциплина, на етика, на занаят.
Като баща беше много грижовен. Вече се бяха развели с майка ми, но ние двамата всяка събота и неделя се виждахме, ходехме на морето. С годините, като се занимавах с тази професия, пък и с другата - рекламната,
той ми е бил коректив на всяка работа
И ми беше по-лесно, защото имам кого да попитам, как да попитам в тази ситуация и неговият съвет ми е бил винаги отправната точка.
Когато играех и той ме гледаше, искаше ми се той да ме хареса. Не беше щедър на похвали не само към мен, но и към всичките колеги и приятели. Имаше много висок критерий и аз се страхувах да не ми каже: “Какви са тези глупости, които правиш?”. Слава Богу, това не се е случвало. Мисля, че той на края на живота си ми даде да разбера, че това, което съм правила, е било за добро.
Направихме постановка, на която той беше режисьор - “Шърли Валантайн”. Той си позволи да я направи с мен, защото смяташе, че ще се справя. Иначе никога нямаше да си го позволи.
За много неща сме си говорили. Последно основно за Шърли. На последните представления той вече не можеше да идва и да ме гледа. След всяко представление искаше да му се обаждам и да му разказвам как е минало. И ми е давал някакви насоки, за да не изпускам отправната точка. Защото, като го няма режисьорът, артистът се чуди дали е на прав път. За това разговаряхме вкъщи. Мъжът ми снимаше и му показвахме сцени от спектакъла.
Сега всеки ден бих искала да го питам за това или онова и той да ми казва
Имаше много верен поглед и много критичен. Затова съм му вярвала. Защото той не е гледал на мен като на детето си, на гарджето си. Винаги ми е поставял по-висока летва. И е смятал, че щом съм се захванала с тази професия, в която той е толкова голям професионалист, значи трябва да мога да скачам два метра. Иначе няма смисъл да се занимавам с нея. И е смятал, че моята отговорност е много по-голяма от тази на другите, които нямат това рамо. И нямам право на провал, на лигавщини…Трябва да си два пъти по-отговорна и два пъти по-работлива.
Дима БОЙЧЕВА
