Може! Помага не само силната храна, но и обичта, казва приемната майка Грозденка Янкова
ПАЗАРДЖИК. За по-малко от година Петър* е пораснал с 14 сантиметра. Сестра му Ани само с 10. 5-годишното момче и 7-годишната му кака от 10 месеца живеят в приемно семейство. Преди това са били в Център за настаняване от семеен тип, а дотам са стигнали, защото са живеели мизерно и дори са били насилвани.
Едва ли обаче редовното хранене е причината за драстичното порастване!
Грозденка Янкова е на 60 години с две пораснали дъщери, с няколко внуци. За приемната грижа научила от дъщеря си.
"Върнахме се от чужбина, скучаехме, та затова помолих малката ми дъщеря да изпрати внука при нас за по-дълго време, разказва Грозденка Янкова. Тя обаче заяви, че за ден-два може, но за по-дълго - едва ли. И възкликна: "Като искаш дете в дома си, защо не станеш приемна майка?!". Така започна всичко.
Запалих се, но се чудех дали ще ме вземат - на възраст съм, накуцвам… Обсъдих намерението си с мъжа ми, а той се съгласи на мига. Много съм щастлива с него, винаги заедно вземаме решенията.
Подадохме документи. Минахме обучение
Одобриха ни. И с нетърпение зачакахме детето. Не знаехме какво ще е. Искахме да е малко, но ни посъветваха да е поотраснало.
Социалните работници ми съобщиха, че има братче и сестриче - дали бих взела и двамата. Искаше ми се веднага да кажа: "Да", но трябваше да питам и мъжа ми. Бързах, за да не ме изпревари някой, защото съобщиха за децата и на други приемни майки. Доволна съм, че и мъжът ми се съгласи.
Мисля, че много жени искат да станат приемни майки, но мъжете им не са съгласни,
защото те са по-консервативните. А няма как да те одобрят, ако съпругът не е съгласен.
Много притеснена отидох на първата среща, защото се питах дали децата ще ме харесат. А това е важно условие. За наша радост взаимно си допаднахме! А с мъжа ми сближаването беше по-бързо!"
"Ще ви обясня защо, вметва Маргарита Ангелова, социалната работничка от екипа по приемна грижа към община Пазарджик, отговаряща за приемното семейство. В центровете от семеен тип липсват мъже, затова децата проявяват голям интерес към тях. А съпругът на Грозденка бързо отговори на техните нужди - започна да играе с тях, да общува, с Петър най-вече".
Приемната майка е категорична, че трудности няма,
щом децата са посрещнати в дома й с желание.
"Погрешно е схващането, че децата получават, ние получаваме повече от тях, категорична е леля Дари. Така се обръщат към нея Ани и Петър. Получавам обич, прегръдки, детски усмивки. Няма по-ценно от това. Прецених, че е добре да се обръщат към мен с лельо, защото майките ще им дойдат в повече и
думата "мама" ще се обезцени
Те знаят своята майка, след време ще бъдат осиновени и ще имат друга майка, ако и аз съм майка, в съзнанието им ще настъпи хаос. И друго си помислих - на възраст съм, като ме сравняват с майките на другите деца, ще започнат да се срамуват от мен".
Леля Дари говори с огромна любов за своите деца Ани и Петър. Като по-голяма каката проявява изключителна грижовност към братчето си.
"Като орлица е, казва Грозденка. Петър е по-буен и жизнен, а Ани ме следи с поглед и ако имам нужда от нещо, ми го носи бързо. Вече знаят всичко къде се намира у дома, много искат да помагат. В началото обаче не беше така - започнахме да ги учим на всичко.
Те не изричаха думата "искам",
а когато нещо им се дояде, питаха "Хубаво ли е това?". И досега реагират като войничета - продължават да питат дали могат да отидат до тоалетна.
Приемното семейство измислило начин да овладее агресивността на момченцето. Започнали с нежност - погалване, топла прегръдка. И това дало резултат.
"Ани има говорни затруднения (б.а. и биологичната й майка има такива), но вече се справя по-добре, казва приемната майка. Тя е проговорила в центъра от семеен тип, преди това не отронвала дума. Сега с нея в детската градина работи ресурсен учител, тя вече съставя изречения. Умна е. За нула време реди пъзел. Има няколко и често играе с тях. Петър има трудности с цветовете, засега разпознава само червено и зелено, но скоро ще усвои и останалите, убедена съм".
Децата имат известно забавяне в развитието, поради факта, че
в семейството им не са им обръщали никакво внимание
Бащата е починал. Майката, самата тя израснала в дом за деца без родители, не съумяла да се превърне в добър родител. Откакто са в приемно семейство, е виждала Ани и Петър веднъж. Втората среща така и не се състояла. Интересува се за тях по телефона и често звъни в дома на Янкови.
"Децата говорят с нея, но досега не чух нито веднъж да й кажат: "Мамо, обичам те!" или "Липсваш ми!", казва Грозденка Янкова. Нямаха почти никакъв речников запас. Не знаеха какво е гора, планина… Заведохме ги да ги видят. Тепърва опознават света. Тепърва се учат на всичко".
Семейство Янкови получават поздравления от съседи и приятели за решението да станат приемни родители.
"Някои ни се чудят как сме се решили, но повечето ни се радват и ни помагат,
казва приемната майка. Държа да спомена и Движението на българските майки и тяхната председателка Лилия Кондева, която много ми помага. Просълзих се при думите й: "Когато и от каквото и да имате нужда, винаги можете да ми се обадите!"
Ако ние успяваме да направим децата щастливи, то това се дължи и на усилията на социалните работници, и на екипа на детската градина, която посещават".
В началото някои от децата и родителите им не приели Ани и Петър с отворени обятия. Майки и татковци дори отишли в общината, за да изразят несъгласието си с приемането на тези малчугани в групите.
"Организирахме специална родителска среща, на която разяснихме какво представлява приемната грижа, поясни Маргарита Ангелова. Съвсем скоро страстите се успокоиха".
А само няколко месеца по-късно персоналът на детската градина и родителите организират
Коледен благотворителен концерт за седем деца, две от които са Ани и Петър
"На сцената излязоха всичките деца от градината, а в залата бяха техните родители, толкова вълнуващо и трогателно беше, довери Грозденка Янкова, без да крие сълзите в очите си. Почувствах огромната им подкрепа, за която от сърце благодаря".
На тези, които се колебаят дали да станат приемни родители, Грозденка иска да каже:
"Ще загубите, ако неприемете дете!"
"Преди няколко дни Ани ми сподели, че след ставане от сън плакала за мен, казва Грозденка Янкова. Да ви призная, толкова драго ми стана! Това означава, че ме е почувствала близка. А аз ги чувствам като свои.
Зная, че след време, когато ги осиновят (б.а. тяхно по-малко братче вече е осиновено), ще страдам много. Но животът е срещи и раздели. Важното е какво даваме един на друг, докато сме заедно! Обичам ги безмерно, а те ми отвръщат със същото. Удивително е - те са любвеобилни и жадни за любов!"
Грозденка Янкова подчертава, че за приемните си деца се грижи повече, отколкото за своите.
"С моите съм поемала известни рискове, докато с Ани и Петър не си го позволявам, доверява тя. Та ние нямаме родителски права. Имаме задължения и отговорности. Но въпреки това си струва!"
Бисерка ТРАЙКОВА
* Имената на децата са сменени.
