Депутат от Поибрене показал фалоса си в парламента
Есцентрикът обаче бил не само луда глава, но и направил не малко за народа си
Тези дни обществеността и медиите бяха шокирани от постъпката на депутата от Атака Волен Сидеров, който във Варна преди два дни се държа непристойно с представителка на френската дипломация у нас. А след това обеща на медиите да си покаже фалоса.
Волен обаче не е измислил нищо ново. Преди два века един нашенец депутат, поибренецът Вълко Нейчов, френски възпитаник, шашнал колегите си от Областното събрание в Източна Румелия, като пуснал по банките своя фотография, от която надничал чисто гол. Снимката била разпространена и в Народното събрание на Княжество България. Гледайки я, някои от колегите му сучели мустак, други били възмутени, а трети откровено му свалили шапка за това предизвикателство.
Константин Иречек вижда снимката в дома на тогавашния просветен министър. Възмутен, записал в дневника си: „ Видях неговата фотография (от Париж) гол с огромен изправен полов орган”.
Не е било за пръв път Вълко да скандализира обществото. Още Христо Ботев, с присъщия си сарказъм, описва във вестник „Будилник" поведението на Вълко Нейчов след завръщането му от Франция така: „Г-н Нейчов се е учил и възпитавал по Европа само с романи и е пълнил главата си с полдьококовски идеали, от които като дойде в скитска България, не може да реализува ни един от тях, защото в нашата дива земя няма такъв баща, такава община, която да даде някому 20 хиляди гроша, за да отиде да доведе любовницата си от Париж из някое café chantant”.
Кой е Вълко Нейчов?
Любопитната история с г- н Нейчов, когото панагюрци правят пожизнен депутат, припомни неотдавна наш всекидневник. Ние обаче открихме в панагюрския Исторически музей ръкописи, оставени от неговия син, който е описал историята на баща си.
Вълко е роден е през 1834 година в кошарите на връх Шишман над Поибрене, а е починал през януари 1913 година в София. Още юноша баща му го дал кожухарски чирак в Панагюрище. Веднъж като носел яденето на работниците, похлъзнал се и паднал. Майсторът му го набил. Вълко избягал и отишъл на училище при Йоаким Груев в Пловдив. Учил при Сава Филаретов в София. В Цариград учил в Робърт колеж, а оттам отпътувал за Париж, където в Сорбоната записал право. Тук, при посещението на руския император Александър ІІ, го приветствал от името на българската колония и го предизвикал с думите, че е призван да освободи българите от турско робство. Завръща се в България през 1868-а със самочувствието на образован човек и истински французин.
От ръкописите научаваме, че станал учител в Битоля. Там се влюбил в една от кадъните на валията, с когото бил приятел. Понеже искал често да я вижда, купил си висок бял кон и често минавал край конака на турския велможа. Валията научил и прекъснал приятелството си с Вълко. Той заминал за Русе, където станал учител. Мълвата и до днес донася, че се държал като истински „френец”. Учил децата на Митхад паша на френски. Дал под съд един гостилничар, защото открил муха във виното си. Във Велес от църковния амвон нарекъл миряните магарета. В Битоля ял блажно по постите и държал метреса французойка. Именно тези постъпки на френеца разгневили Ботев и той го изтипосал в „Будилник”.
Противоречива личност, в същото време той не прощавал на турците за тяхното потисничество.
Един ден валията на Солун го поканил на вечеря. Присъствали консулите на Франция и Италия. Наш Вълко отказал да пие на наздравицата на турския големец, защото негови сънародници гният в занданите на Лерин, Костур и Солун. Турчинът взел имената на затворниците и след време те били освободени. В Одрин руският консул задържал Вълко Нейчов за секретар на консулството. Дал препоръка на руския консул в Цариград да изпрати на учение в Русия Марин Дринов и Нешо Бончев.
Освобождението на България изисквало личности с ново мислене. Един от тях бил и Вълко Нейчов. Станал заместник на главния прокурор в Източна Румелия. Избрали го за депутат в тамошния парламент. И още на първото заседание през октомври 1879-а показал голата истина за себе си на снимка.
Целта е да видят всички какъв човек е влязъл в камарата.
След Съединението през 1885-а той вече е депутат в българския парламент. В столицата го свързвало голямо приятелство с Иван Вазов. За което Вазов пише: „Аз имам рядкото удоволствие да срещам често нашия оригинален сладкодумец и философ г. Вълко Нейчов, който сега внушава поезията и балсамическия въздух на тамошната природа (в Княжево). Често нашите весели разговори, поръсвани с прелестни духовитости от г-н Нейчова се прекъсват и той с едно юношеско въодушевление ми декламира на латински стихове от Хорация, втълпени неизличимо в паметта му още от Сорбоната, дето е придобил науката си”.
По времето на Стамболов като русофил Вълко Нейчов бил подложен на гонение. Криел се из кошарите на родното Поибрене и като кюмюрджия преминал в Сърбия. Върнал се след падането на Стамболов.
Селяните в Панагюрско го обичали, защото помагал на всички. В Панагюрския край го направили пожизнен народен представител.
Ето такива личности с френски маниери, но големи родолюбци, е раждало Панагюрско.
Дима БОЙЧЕВА
