Гамен, облечен в депутатски имунитет - това е емблемата на днешна България, където простащината, агресивността, хулиганщината, налудничавостта са „бодигардове” на един партиен лидер. Всеки нормален българин се чувства лично унижен от поведението на човека-маска, на националистическия палячо, вживял се в ролята на народен трибун. Срамувам се, че и Той е българин като мене, че говори български, че се разхожда по земята българска. Мислех си, че омерзението ми е достигнало своя предел и за пореден път се излъгах. У нас всичко е безкрайно. Политическата мерзост (всъщност това е чиста проба партийна мерзост) е толкова изобретателна, „иновационна”, че непрекъснато ме изненадва.
Така наречените партийни лидери втръснаха дори на собствените си избиратели с обещания за „светло бъдеще”, за икономически възход, за растеж на заплатите, за нови работни места, за това и онова. Те упорито отхвърлят всякакви предложения за промяна на статуквото и са напълно прави - стара, прастара е приказката, че никой не реже клона, върху който седи. И е очевидно, че това трябва да направят хората - и няма значение дали ще нарекат протестите им платени, манипулирани, инсценирани.
Трябва да има Промяна, тя е страшно належаща, защото лека-полека погиваме - не само като население, като народ, като държава, а преди всичко като Човеци. Трябва, трябва да направим нещо, да се вдигнем като един, без значение на цвят и партийна принадлежност, а като Българи. Иначе ще гледаме изумени и безпомощни как се гаврят с нас самораслите ни алчни партийци и ще имаме право само на онова сакрално заклинание: „Проклети да сте! Проклети да сте! Проклети да сте!”
Георги К.СПАСОВ
