Пагюрецът Лука Кузманов бил на сантиметри от загиналия Свилен Киров
Изминаха десет години, откакто камион с терористи се взриви в "Индия", базата на българските войни в в Кербала. Загинаха петима български бойци - майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев, офицерски кандидат Иван Инджов, офицерски кандидат Антон Петров, офицерски кандидат Свилен Киров.
Сред преживелите ужаса бяха и няколко момчета от Стрелча и Панагюрище.
На 28 януари 2004-а Общинският съвет на Стрелча удостои със званието “Почетен гражданин” Станислав Иванов, Стойо Джоргов и Ангел Спасов (днес в армията е останал само Стойо Джоргов) за проявената от тях смелост, себеотрицание, воинска и гражданска доблест при изпълнението на миротворческата им мисия в Ирак.
Първите думи, които чухме преди 10 години от ефрейтор Станислав Иванов от Стрелча, бяха: “Оставете ме на мира. Искам спокойствие”. Той бе от първата група бойци от българския батальон, върнали се от Кербала на 18 януари 2004-а. Тогава ни призна, че, стъпвайки на родна земя, си казал: “Повече няма да си спомням за това”. Нападението над лагера не ги изненадало. Знаели, че може да се случи. Когато му зададохме въпроса защо са се оказали неподготвени, предпочете да замълчи. Не поиска да коментира и въпроса как командването би могло да запази живота на бойците. Станислав нарече всички, които са били в Кербала, герои.
Лука Кузманов бе един от двамата панагюрски рейнджъри, които бяха в Ирак с първия български контингент. Той преживя и ужаса в база „Индия”.
Ето какво си спомни той за този ден:
- Когато тръгнахме за Ирак, не знаехме, че положението там е толкова лошо. И наистина, в началото не беше зле. При нападението от самия взрив не се уплаших, страшното беше след това - да вадя колегите си от руините. На един краката му се бяха врязали в бетона, едва го измъкнах. В такъв момент нямаш време за мислене. Трябва да действаш. Иначе си свършен. Като се вряза камионът, колкото можахме с автоматите, спряхме го. По чуждите военни оценки, доколкото чух, при едно такова нападение се очаквали много повече жертви. Ние го спряхме. Аз бях малко встрани и камионът не се виждаше толкова хубаво, но стрелях в кабината. Всички стреляха. Стреляше се по нас от къщите. Ние също стреляхме по тях. След като се взриви камионът, навсякъде започнаха да хвърчат осколки.
Титановите плочи на бронежилетката му се спукали, но все пак го предпазили. Пак жилетката е спасила негов колега, върху когото паднали колекторните тръби на камиона. Стартерът пък тупнал на една педя от Лука.
„След инцидента настроението беше много лошо. Гадно ти става, защото довчера си бил с тия хора. Със Свилен Киров бяхме заедно, пиехме кафе, гледахме си bTV. Чуват се изстрелите, изскачаме навън, той взема картечницата, аз - автомата. Аз се качих горе, а той сигурно е останал да вземе втората лента. И на ъгъла го хваща вълната. Един метър разстояние е решил живота му”.
Панагюрецът споделя защо толкова българи са решили да жертват здравето и живота си в Кербала:
- Момчетата отиваха, защото така държаха терористите там. На терористите им е все едно дали ще убиват в България или там. Важното е да убиват. По-добре тук семейството ти да е живо и здраво. И приятелите, и всички…
Лука не отхвърля и парите като мотив. Но за него те не са самоцел. “Всеки иска по-добро бъдеще за себе си, за децата си, за семейството.”
Лука съжалява, че не е могъл да се види с бойците от втория батальон, за да ги окуражи. Да са живи и здрави. За нас каквото било, било. Лошото е останало там.”
Дима БОЙЧЕВА
