Заради нормативни спънки се получава парадокса "В гореща вода газим и пак зъзнем"
ПАЗАРДЖИК. Областта ни има голям потенциал от геотермални ресурси, при това не става дума само за Велинград. Те обаче се използват предимно за балнеология и спа туризъм и по-малко като източник на енергия. Засега само две училища във Велинград се отопляват с минерална вода. Защо е така? Отговор на въпроса даде експертът от Регионалната енергийна агенция в Пазарджик инж. Илия Дойчинов.
"Пречката е една
- съгласно Закона за водите и съпътстващите наредби трябва да се плаща за употребена геотермална вода за отопление. В случая обаче вода не се употребява, използва се само нейната топлинна енергия, поясни инж. Дойчинов. Водата минава през топлообменник, загрява обикновена вода и се връща обратно, без да е консумирана".
По думите на експерта община Велинград е предприела действия за промени в наредбата, регламентираща плащането на такси, за да се намери решение на проблема и
потенциалът от геотермални води да бъде използван и за енергийни целиВ началото на 2013-а 
година е стартирал международен проект GeoSEE, който разглежда спънките и възможностите за използване на геотермалните ресурси. Преди броени дни Регионалната енергийна агенция беше домакин на втората среща между партньорите от 8 европейски държави - България, Словения, Италия, Унгария, Румъния, Хърватска, Македония и Сърбия, а в нея участваха представители на местните власти, научни звена и енергийни агенции. Водещият партньор е енергийна агенция от Словения, а от българска страна представител е Регионална енергийна агенция в партньорство с областната администрация, която е асоцииран стратегически партньор в консорциума.
Проектът се финансира от европейската програма "Югоизточна Европа". По време на форума енергийните специалисти представиха добри практики и постиженията си до момента. В Пазарджишка област пилотна е община Велинград, където ще бъде направено енергийно обследване на производство на електрическа и топлинна енергия чрез комбинирането на два вида възобновяеми енергийни източници.
"Идеята на проекта GeoSEE е
да се съчетаят два възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)
за производство на топлинна и електрическа енергия, поясни инж. Дойчинов. Такава технологична възможност съществува. Единият вариант е да се съчетае горска биомаса (пелети) с геотермална енергия с цел да се повиши температурата на водата, тя да се превърне в пара, която да произвежда еленергия. Не става дума за повишаване на температурата на минералната вода, а на друга вода. Съществува технически уред топлообменник, който позволява
минералната вода да остане недокосната физически,
тя преминава през топлообменника, отдава своята топлинна енергия на обикновена вода и обикновената вода служи за отопляване на сградата. Идеята на проекта е по-широка - подгрятата обикновена вода от геотермалната допълнително да бъде подгрята с друг възобновяем източник - пелети или дървесен чипс и да се получи пара, която да задвижи турбината на генератора. Става дума за малки мощности от порядъка на не повече от 300 киловата, които са напълно достатъчни за осигуряване на електричество за няколко сгради".
Експертът подчертава, че този подход има предимството да е управляем и предсказуем, а не каквито са другите ВЕИ - слънце и вятър.
"Този процес не зависи от климатичните фактори, посочи инж. Дойчинов. Източникът на геотермалната вода е проучен, знае се неговият дебит, същото може да се каже и за дървесната биомаса, чиито количества се знаят".
За използването на геотермални води у нас се говори още през 30-те години на 20-и век, а в средата на 70-те години има сериозни проучвания за използването на ВЕИ.
"В Хърватска например това е почти непозната тема, коментира инж. Дойчинов. Сериозен ресурс имат в Румъния и Унгария, но там потенциалът е слабо използван. В Македония имат резултати, които не се различават от тези в България. Беше направена демонстрация в една оранжерия, която се отоплява с геотермална вода. Това у нас е познато от 70-те години на миналия век. Затова определено можем да твърдим, че сме по средата, дори по-нагоре в класацията по отношение на проучването на тези ресурси. Естествено първенци са някои страни от Западна Европа, които имат далеч по-благоприятни условия - геотермалната вода е с по-голям дебит и с по-висока температура. Ако у нас не съществуваше тази пречка да бъде заплащана преминаващата през инсталация геотермална вода, независимо, че тя не се използва както в балнеолечението, можем да смятаме, че
немалко обществени сгради биха се отоплявали по този начин
И то не за друго, а защото в България има сериозен технологичен опит в това отношение и то не от вчера".
Инж. Дойчинов посочи, че е европейска тенденция да се върви към децентрализация на енергоресурсите, благодарение на развитие на технологиите. Т.е. да не се строят огромни централи и електропроводи, да няма пренос, загуби и най-вече монополизация на доставките. Европейската комисия насърчава това чрез многобройните си агенции, занимаващи се с енергийната ефективност.
"Говори се за т. нар. енергийно устойчиви общини и с геотермията реалистично се приближаваме до този вариант, подчерта инж. Дойчинов. Това означава дадена общинска структура да притежава достатъчен за нея енергиен ресурс."
Дейностите по проекта GeoSEE - "Иновативна употреба на геотермалните ресурси в Югоизточна Европа" ще приключат в края на 2014-а година.
Бисерка ТРАЙКОВА
